Гърло (fauces)

Гърлото (зев) представлява съвкупност от анатомични образувания, разполагащи се на прехода между устната кухина и гълтача (pharinx). В неговия състав влиза небната завеска - velum palatinum, заедно с висулката - uvula palatina, и двете небцови дъги - arcus palatoglossus и arcus palatopharyngeus. Тези образувания заедно с корена на езика заграждат зевния провалак - isthmus faucium.

Важна анатомична структура на гърлото са двете небцови сливици - tonsillae palatinae. Те имат яйцевидна форма и следните средни размери: височина 25 мм, дебелина 15 мм и предно-заден размер 20 мм. Всяка от тях лежи в триъгълно хлътване - fossa tonsilaris (sinus tonsilaris), ограничено от двете небцови дъги. Над сливицата остава малка ямка - fossa supratonsillaris. Нейният предно-долен край е покрит от лигавична гънка - plica triangularis, а при входа й се разполага полулунна гънка, която върви успоредно на езика - plica smilunaris. Небцовата сливица е обхваната отпред, встрани и отзад от съединиътелнотъкана капсула - capsula tonsilae, която е хлабаво прикрепена към дъното на fossa tonsilaris. Тази характерна особеност позволява хирургическото отстраняване на цялата сливица.

Мускулното дъно на sinus tonsilaris е изградено от m. constrictor pharyngis, m. styloglossus и m. stylopharyngeus. Под това мускулно дъно преминава възходящата небцова артерия - a. palatina ascendens. Свободната медиална (вътрешна) повърхност на небцовата сливица е постлана от лигавица и се издава в по-голяма или по-малка към устната кухина. На нея се наблюдават отворите на 12-20 ямки - fossulae tonsillae, които водят до тесните крипти с дълбочина до 10 мм - cryptae tonsillae. Криптите биват първични - 10-20 на брой, и отделящи се от тях вторични. В тях могат да се задържат хранителни остатъци и десквамиран (отлющен) епител, представляващи подходяща среда за развитие на патогенни микроорганизми, които могат да причинят локална инфекция.

Лигавицата, която покрива небцовите сливици и техните крипти, съдържа епителна пластинка, изградена от многослоен плосък невроговяващ епител. Между епителните клетки, особено в областта на криптите, се разполагат бели кръвни клетки - лимфоцити, произхождащи от намиращите се в дълбочина лимфни фоликули, а също така левкоцити и моноцити, които мигрират от кръвоносни съдове под лигавицата. Тези клетки достигат епителната повърхност и активно фагоцитират микроорганизми, попаднали в устната кухина. Епителът в криптите е силно разрехавен, като липсва и базалната ламина. Под епитела се разполага собствената пластинка - lamina propria, представена от хлабава съединителна тъкан, съдържаща множество гъсто разположени лимфни фоликули - foliculi lymphatici, някои от които се сливат и образуват големи струпвания от лимфоидна тъкан. Фоликулите биват първични и вторични, т.е. такива без и с реактивни центрове.

Съединителнотъканата капсула на сливиците се смята за аналог на подлигавичната основа - tela submucoza. В нея се разполагат кръвоносни и лимфни съдове, а също и сетивни нервни разклонения, инервиращи сливицата. В съседство с небцовата сливица се намират слузни слюнчени жлези, чиито отводни канали не се отварят в криптите, а на повърхността на сливицата. Това обуславя лошото дрениране на криптите и възможността за образуване в тях на т.нар. „тонзиларни тапи", които са изградени от излющени епителни клетки, левкоцити, микроорганизми и понякога остатъци от храната. Намиращите в тях микроорганизми могат да предизвикат възпаление - тонзилит.

Кръвоснабдяването на небцовата сливица и прилежащите към нея части на гърлото се осъществява от тонзиларните клончета - rr. tonsilares, на лицевата артерия, както и от клончета на aa. palatinae ascendens et descendens. Встрани от сливиците на разстояние около 1-2,5 см преминава вътрешната каротидна артерия - a. carotis interna. Тази анатомична особеност има голямо практическо значение при извършване на тонзилектомия (оперативно премахване на сливицата), тъй като при осъществяване на процедурата този артериален съд може да се засегне. Венозната кръв от тази област се оттича в различни венозни съдове - v. palatina, vv. pharyngeae и v. facialis, по която достига до вътрешната яремна вена - v. jugularis interna. Важна анатомична вариация при някои индивиди е разположението на v. palatina латерално (странично) от капсулата на сливицата, която може да бъде увредена при осъществяване на тонзилектомия с развитие на обилен венозен кръвоизлив.

Лимфната течност от гърлото се оттича към поддолночелюстните и страничните шийни лимфни възли - nodi submandibulares et cervicales laterales.