Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на тонзилата МКБ C09.8

Небцовите тонзили (сливици) представляват струпване на лимфоидна тъкан в пространство, образувано от предна и задна тонзиларни дъги - fossa tonsilaris, и е част от анатомичните структури, изграждащи прехода на устната кухина към орофаринкса (isthmus faucium). Сливиците са покрити от лигавична пластинка, изградена от многослоен плосък невроговяващ епител.

Подробна информация за анатомия на гърло и сливици може да прочетете при:

• Гърло

Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на тонзилата включва тумори, чието изходно начало не може да се определи и тумора се локализира извън следните посочени локализации:

• C09.0 Тонзиларна ямка

• C09.1 Тонзиларна дъга (предна) (задна)

Рискови фактори, свързани с етиология на злокачествено новообразувание на тонзила, са прекомерната консумация на алкохол, тютюнопушенето и използването на други тютюневи изделия. Други рискови фактори са инфекции с HPV (човешки папиломен вирус) или ХИВ (човешки имунодефицитен вирус), възраст над 50 години (въпреки че рак на сливиците може да възникне във всяка възраст), мъжки пол, надоимъчно хранене с малко плодове и зеленчуци в диетата.

Основния патохистологичен вариант на злокачествено новообразувание на небцови сливици е сквамозноклетъчния (планоцелуларен) карцином, който води началото си от епитела, покриващ сливици, тонзиларна ямка и тонзиларни дъги. Плоскоклетъчният карцином е умерено до слабо диференциран. Установяват се следните форми - базосквамозен карцином, некератинизиращ карцином (преходноклетъчен или синоназален тип) и недиференциран или лимфоепителиом. Другите хистологични варианти са лимфоми, тумори на малките слюнчени жлези и метастатични тумори с вторична локализация в сливиците.

Симптомите на злокачествено новообразувание на сливиците, което излиза от границите на отделните локализации (посочени по-горе) могат да включват:

• наличие на рана (лезия) в задната част на устата или гърлото, която не се лекува и не преминава след проведено лечение;
• наличие на лезия с яркочервен или белезникав цвят;
• възпаление в гърло;
• лош дъх;
• уголемени сливици, които са с различна големина (едната е значително по-голяма от другата);
• болки в гърлото, който пресистират продължително;
• болки в ушите (едностранно);
• трудност и/или болка при преглъщане;
• тризъм (затруднено отваряне на устата в пълен обем);
• при големи тумори е затруднено преглъщането на храна и дори на слюнка;
• наличие на туморна формация ("бучка") в горна част на шията;
• болка във врата.

Диагнозата на лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на тонзилата включва различни изследвания, които подпомагат диагностицирането на злокачествени новообразувания на сливиците. Първата стъпка от диагностичния процес е снеме точна анамнеза и получи точна история на здравното състояние на пациента. След това се провежда клиничен преглед с обективно изследване на устна кухина, тонзили, фаринкс и шия. Диагностичния процес включва следните инсрументални и образни методи на изследване:

• тънкоиглена аспирационна биопсия (малко количество тъкан се взема от сливиците с игла и клетките се изследват под микроскоп), определя се хистологичния вариант на тумора;
• лабораторни изследвания;
• рентгенови изследвания - КАТ с или без контраст;
• ядрено-магнитен резонанс (ЯМР, MRI);
• PET (позитронно-емисионна томография) сканиране.

На база на данни от биопсичното и образно изследвания се определя: стадия на малигнения процес, терапевтичния подход, прогнозата на заболяването.

Лечението на лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на тонзилата се определя от: хистологичния вариант на малигненото новообразувание, стадия на туморния процес, наличие на близки и отдалечени метастази, инфилтриране на регионални лимфни възли. Главните терапевтични подходи са оперативно лечение на ранните форми (I, II стадий), радиотерапия в комбинация с хирургично лечение и химиотерапия за тумори в напреднал стадий (III, IV).