Доброкачествено новообразувание на устните, устната кухина и фаринкса МКБ D10

Доброкачествените новообразувания на устните, устната кухина и фаринкса се срещат сравнително рядко. Те се характеризит с това, че не метастазират, нарастват бавно, обикновено са капсулирани и са животозастрашаващи само в редки случаи.

Причините за разивитието на доброкачествени тумори са разнообразни. По-важните фактори сред тях са: наследственост и чести травми в областта на устната кухина и фаринкса

Доброкачествени новообразования на устните, устната кухина и фаринкса се разделят на: 

• тумори с епителен произход - плоскоклетъчен папилом, аденом на мастните жлези, аденом на потните жлези, аденоми на малките слюнчени жлези по устната лигавица, осифициращ епителиом;
• тумори с мезенхимен произход – тези тумори са сравнително рядко срещани, тъй като епителът на устната кухина е по-беден на мезенхимна тъкан – срещат се фибром, фиброматоза, хемангиом, хемангиоепителиом, лимфангиом, лейомиом и липом;
• тумори с пигментен произход - невуси;
• неврогенни тумори - неврином и неврофибром;
• тумори с неясен произход -  миксом, зърнистоклетъчен тумор и вроден миобластом;
• тумороподобни състояния  - брадавици, папиларна хиперплазия, фиброзно разрастване, пиогенен гранулом;

За устните и устната кухина са характерни плоскоклетъчните папиломи. Те са доброкачествените новообразования, срещани с най-голяма честота в тази част на тялото. Голяма част от тях са причинени от човешки папиломен вирус (HPV), по-точно щамовете HPV-6 и HPV-11. Инфектираните епителни клетки са плоскоклетъчни (сквамозни), и поради деленето им се оформя плоскоклетъчен (сквамозен) папилом. 

Много характерно новооразование, развиващо се в назофаринкса е ювенилнилен назофарингеален ангиофибром. За фаринкса като цяло са харакерени също така и хондроми и липоми. 

Клиничната картина при доброкачествено новообразование на устните, устната кухина и фаринкса зависи от локализацията и големината му, както и от и посоката на разпространение на новообазованието. Пример за разнообразна клинична картина, която може да се наблюдава при един вид тумор, който се развива по различен начин е ювенилният назофарингеален ангиофибром. 

Това доброкачествено новообразование на назофаринкса, в зависимост от големината и локализацията си, може да бъде асимптоматичен тумор при малки размери. При по-голям размер на назофарингеален ангиофибром пациентът може да изпита кървене от носа, а при още по-голям тумор може да се наблюдават симптоми като: болка на мястото на развитие, видима туморна маса, кръвохрак и кървене. 

Естествено симптоматика при това, а и при всички други доброкачествени новообразования на устните, устната кухина и фаринкса може да се прояви и по-рано, а е възможно и напълно да отсъстват симптоми (асимптоматика).

Ювенилният назофарингеален ангиофибром, макар и доброкачествен тумор, е локално разрушителен, което вероятно се дължи на богатата васкуларизация (богат на кръвоносни съдове) и липсата на капсула. Този тумор засяга съседните структури и води до ерозия на костта поради оказания върху нея натиск.

Диагнозата се поставя чрез проведени инструментални изследвания – ендоскопски изследвания, рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други. Също така трябва да се вземе и биопсия за да се установи, чрез хистологично изследване на тъканта, дали е действително доборкачествено новообразование или злокачествено.

Лечението на доброкачествени новообразования на устните, устната кухина и фаринкса е индивидуално за всеки отделен случай. То зависи главно от големината и локализацията на новообразованието. Възможни подходи са отстраняването чрез ендоскопска ексцизия, хормонотерапия, хирургично отстраняване и други лечебни методи. При лечененито се цели отстраняването на новообразованието с минимални увреди върху околната тъкан.  

Дългосрочната прогноза за пациента също е строго индивидуална. Тя главно зависи от това какъв е бил видът на тумора (некапсулираните имат по-голяма честота на повторна поява, докато при капсулираните тумори,повторната поява се наблюдава много по-рядко), а също така и на какъв етап от развитието си е бил открит. 

Като цяло е нужно проследяването на пациента във времето, като целта е ако се появи отново тумор, то той да бъде отстранен възможно най-рано.