Език МКБ D10.1

Сквамозен папилом

› Епидемиология

› Етиология

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

Пиогенен гранулом

› Етиология

› Диагноза

› Лечение

Фибром

› Етиология

› Класификация

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

Шваном

› Епидемиология

› Етиология

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

Липом

› Епидемиология

› Етиология

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

СКВАМОЗЕН ПАПИЛОМ

Плоскоклетъчен папилом или още наричан сквамозен папилом е доброкачествено новообразувание на устната кухина (тумор), който расте под формата на малки брадавици. Среща се често по различни части на тялото, но обикновено се наблюдава в устната кухина (по езика) или по гениталните области.

Подробна информация за анатомичното устройство на устната кухина ще намерите в статията:

»Устна кухина (cavitas oris)

Епидемиология

Плоскоклетъчен папилом на езика може да се появи по всяко време и във всяка възраст, но тези папиломи най-често се наблюдават при хора на възраст между 30 и 50 години.

Изображение: https://lupinepublishers.com

Етиология

Причината за развитието на плоскоклетъчния папилом на езика са HPV-6 и HPV-11 (човешки папилома вирус). Тези два подтипа причниняват това новообразование, но не причиняват злокачествени папиломи на езика.

Както папиломът на езика и устната, така и конюнктивалният папилом се причиняват от човешки папилома вирус (HPV). Той може да причини и папилома, локализиран в гърлото, като за тези папиломи в гърлото има данни, че могат да се превръщат в злокачествени, но няма докладвани случаи за папиломи на езика, които да са се превърнали в злокачествени.

Клинична картина

Размерът на новообразованието обикновено е около 2,5 см, което понякога затруднява откриването му. Папиломът рядко предизвиква симптоми, но може в някои случаи да причини болка, а при по-големи размери може да причини дисфагия (затруднено хранене).

Диагноза

Диагнозата се поставя на база хистология, след вземане на биопсия и извършване на микроскопско изследване. 

Лечение

Ако плоскоклетъчните папиломи са много малки по размери, възможно e третирането им чрез лечебен препарат, съдържащ млечна киселина. Възможно е и замразяването на папиломите с течен азот, след което да бъдат отстранени, но при по-големи папиломи е нужно изследване за злокачественост и абсолютна сигурност в диагнозата, преди да се пристъпи към хирургична ексцизия.

Повторната поява на този тип тумори не е често срещана, но все пак има данни за пациенти, при които се наблюдава повторна поява. Дори оставени без лечение плоскоклетъчни папиломи при две трети от пациентите изчезват сами до две години.

ПИОГЕНЕН ГРАНУЛОМ

Пиогенният гранулом е друго обичайно доброкачествено новообразувание в устната кухина. Грануломът се състои от гранулационна тъкан и се развива в отговор на локално дразнене.

На тази единица са дадени различни имена, отчасти отразяващи погрешните концепции за нейната етиология и патогенеза, например: лобуларен капилярен хемангиом, септичен гранулом, фиброангиом и други.

Най-широко използваният термин е пиогенен (образуващ гной) гранулом, въпреки че не описва цялостната характеристика на лезията. Терминът "пиогенен" предполага наличието на гной, т.е. инфекциозна етиология, но грануломът не е с възпалителен характер, не е предизвикан от микроорганизми, а и не е същински гранулом.

Източник: www.sciencedirect.com

Етиология

Пиогенният гранулом не се заражда поради фактори, причиняващи възпаление, а поради локално дразнене, предизвикано от например:

• пиърсинг на езика
• постоянно хапане на езика
• дъвчене на езика

Следователно, той е формация, дължаща се на увеличаване на броя на съставните клетки (хиперплазия) и не е истински тумор.

Диагноза

Често диагнозата е много лесна за поставяне, поради начина на поява на новообразуванието, а обикновено може да се изолира и факторът, който е причината за гранулома.

Лечение

Най-честият лечебен подход е хирургичната ексцизия на гранулома, но много често се появява отново, ако факторът, причинил първоначалната поява, продължава да действа. В такъв случай се налага повторно отстраняване.

ФИБРОМ

Фибромът е доброкачествено новообразувание (тумор), което се образува от влакна съединителна тъкан. Обикновено фибром на езика не се развива при напълно здрава устна кухина, а винаги е предхождан от други заболявания.

Това доброкачествено новообразование на устната кухина е следствие на фактори, които предизвикват увреда на тъканите на езика.

Изображение: https://aap.onlinelibrary.wiley.com

Етиология

Предразполагащи фактори за развието на този тумор са:

• Генетична предиспозиция
• Стоматит
• Глосит
• Постоянно нараняване поради лошо изработени протези

Класификация

Видове фиброми:

• Плътен фибром, състоящ се от плътна съединителна тъкан
• Мек фибром, който се формира от рехава съединителна тъкан 

Клинична картина

Най-често по лигавицата на езика се образува мек фибром, който е малък по размери и много рядко пречи на пациента по някакъв начин.

Много рядко има симптопматика, но ако е на място, което бива често дразнено, е възможно разраняване, а и в някои редки случаи това може до доведе до малигнизация (превръщане в злокачествен тумор).

Често фибромът е капсулуран в тъканите на лигавицата и има гладка повърхност. Туморът расте много бавно, също като всички други видове фиброми на устната кухина.
Фибромът е със сферична форма, изпъква над повърхността на лигавицата, има широка основа.

Фибромът на езика обикновено е безболезнен, но ако е породен от инфекция, то тогава туморът може да бъде много голям и да има подуване и болка. 

Диагноза

Най-често диагнозата поставя зъболекар, понеже е първият, забелязал новообразованието. Диагнозата е лесна поради характерния външен вид на фиброма.

След първоначалната диагноза следва ултразвуково изследване, за да се разбере степента на инвазия на тумора. Най-често след това се назначава биопсия за по-детайлното изследване на тумора.

Лечение

Метод на избор за лечение е хирургичната ексцизия. За малки тумори е достатъчно да бъдат само ексцизирани, но при премахване на големи фиброми се нарушава целостта на тъканта, затова след ексцизията с части от околна тъкан се заличават потенциални естетични и доколкото е възможно функционални промени по езика.

ШВАНОМ

Шваномът е бавноразвиващо се доброкачествено новообразувание, произлизащо от шванови клетки (клетки на нервната тъкан).

Изображение: https://casereports.bmj.com

Епидемиология

За период от почти 50 години са наблюдавани около 130 шванома, които не са се развили като следствие на друго заболяване. Шваномите на езика могат да се наблюдават с еднаква честота и при двата пола.

Етиология

Етиологията на шванмомите не е известна. Устната кухина не е от местата на които често се развива шваном, но ако се развива тук, то най-често се наблюдава шваном на езика.

Клинична картина

Повечето шваноми представляват безболезнена маса, но понеже могат да нарастнат до 3 см, могат да причинят симптоми като дискомфорт в гърлото, дисфагия (затруднено гълтане и прием на храна) и промени в гласа. Освен това, ако шванномите възникнат в задните две трети от езика те са по-склонни да причинят по-изразена симптоматика.

Шваномите обикновено се наблюдават поединично. При поставяне на диагноза е от съществено значение да се разграничат шваномът и неврофибром, понеже  при приблизително 15% от пациентите с неврофиброматоза се наблюдава злокачествена трансформация в един или повече неврофиброми.
Такава злокачествена трансформация почти не се наблюдава при шваном на езика. Има случаи на злокачествена трансформация на шванмоми на главата и шията, включително една злокачествена трансформация на шваном на езика.

Диагноза

Диагнозата се поставя на база изображение, получено от ЯМР (ядрено-магнитен резонанс), който е предпочитаният метод, понеже при компютърната томография (КТ) качеството на изображението се повлиява от зъбите.

В допълнение, ЯМР позволява точно измерване на размера на тумора и прецизното му локализиране. При поставянето на диагноза винаги трябва да се внимава дали естеството на новообразованието е доброкачествено или злокачествено.

Рядко се наблюдават бавно растящи злокачествени тумори, но трябва да се внимава много, а и да се търси и друга възможна диагноза при бързо разрастваща се маса.

Лечение

Лечението при всички случаи е било хирургична ексцизия, като при шваном, намиращ се в основата на езика, се е налагалo ексцизирането да се извърши с подмандибуларен достъп (поддолночелюстен). Наскоро е използван и СО2 лазер за ексцизиране на шваном. 

Целта на хирургичната операция е да бъде изцяло отстранен шваномът. След ексцизията почти не се наблюдава повторна поява на шваном.

ЛИПОМ

Липомът е от едно от най-често срещаните доброкачествени новообразувания на мастната тъкан.

Изображение: www.nejm.org

Епидемиология

Тази неоплазия възниква най-често в областта на главата и шията, с честота около 15-20%. Липомът представлява само 1-4% от всички доброкачествени новообразувания в устната кухина, а липомът на езика предствлява само 0,3% от всички тумори на езика.  

Липомът на езика е изключително рядко състояние, като в английската литература между 20 и 21 век са описани около 60 случая.

Липомите в устната кухина могат да се наблюдават при пациенти на всяка възраст, но 80% от пациентите са на възраст по-голяма от 40 години. Липом на езика, за разлика от липомите по другите части на тялото, засягат еднакво мъжката и женска популация.

Етиология

Причината за възникването на липом на езика остава неясна, но се предполага, че причина може да са състояния като:

• хронично възпаление
• генетична предиспозиция
• хормонален дисбаланс
• диета

Клинична картина

Липомът на езика се разраства бавно и тъй като в много случаи е безболезнен, изминават много години, преди пациента да се консултира със своя зъболекар или лекар.

Диагноза

Поради това, че тези тумори обикновено не предизвикват симптоматика, а и също така нарастват много бавно, най-често се диагностицират случайно от зъболекари.

Повърхностен липом може да се диагностицира само чрез клиничен преглед, но по-дълбоко разположените тумори изискват изследване чрез ЯМР (ядрено магнитен резонанс) или КТ (компютърна томография).

Лечение

Лечението на липомите е чрез хирургична ексцизия, след която не се очаква повторна поява. Повторна поява може да се наблюдава само при инфилтриращ липом.

Най-често лингвални (на езика) липоми се откриват и отстраняват доста рано, но има случаи при които лечението е много закъсняло и липомите са с огромни размери. В такива случаи тези големи липоми могат да причинят проблеми с говора и храненето, атрофия на мускулите на езика и други дълготрайни естетични проблеми.

Заглавно изображение: Klaus D. Peter, Wiehl, Germany, CC BY 2.0 DE, via Wikimedia Commons