Съединителна тъкан (Textus connectivus)

от 21 яну 2011г., обновено на 24 яну 2011г.

   Съединителната тъкан изпълнява опорна, трофична, защитна и свързваща функция.
Тази тъкан се състой от: клетки и аморфно междуклетъчно вещество.
   Междуклетъчното вещество на тази тъкан е изградено от фибробласти. Различават се глюкозаминогликани, протеогликани и фибрилерни протеини. Друг компонент на матрикса е основната субстанция, която включва глюкозамоногликани. Те са линеарни полизахариди и към тях се отнася хиалуроновата киселина, хондроитин сулфатите, дерматан сулфат, кератан сулфат и други.
   Без хиалуроновата киселина, всички останали могат заедно с протеините да образуват протеогликани. Те представляват вещества с по-голяма молекулна маса от гликопротеините и съдържат по-гляма въглехидратна съставка. Благодарение на тези вещества се поддържа добре хидратирано междуклетъчното пространство и се подпомага клетъчното сигнализиране.
Основната субстанция на съединителната тъкан е свързана с течност, която е около 70% от обема й. В състава на тази течност влизат малко плазмени протеини, които могат да минават през стените на капилярите.
   Влакната, които се срещат в междуклетъчното вещество са три вида: колагенни, еластични и ретикуларни.
   Клетките на съединителната тъкан са фиксирани и свободни.
   Към фиксираните принадлежат фибробластите, остеобластите, хондробластите, липоцитите и някои пигментни клетки.
   Свободните клетки са макрофаги, плазматични клетки, еозинофилните, неутрофилните и базофилните гранулоцити и лимфоцитите.
   Клетките на съединителната тъкан може да бъдат разделени на три групи:

- Пигментни клетки. Най-разпространени от тях са меланинсъдържащите.
- Продуктивно-трофични клетки. Към тази група се включват фибробластите. Те имат удължена или звездовидна форма. Основна тяхна функция е образуването на три основни типа влакна - колагенни, еластични и ретикуларни. Фибробластите се превръщат във фиброцити. Последните са неактивни клетки.
   Липоцитите са клетки на мастната тъкан. Те произлизат от мезенхимни клетки и биват два вида унилокуларни (на бялата мастна тъкан) и мултилокуларни ( на кафявата мастна тъкан).
- Защитни клетки. Към тези клетки принадлежат:
    - макрофаги - произлизат от моноцитите и циркулират 1-2 дни в периферната кръв, след което се локализират в съеднинителната тъкан. Те биват фиксирани и подвижни. Ядрото им е овално или бъбрековидно. В цитоплазмата им има добре развит ендоплазмен ретикулум. Тези клетки могат да секретират биологично-активни молекули, свързани с възпалението и имунния отговор.
    - плазмоцити - произлизат от В-лимфоцитите. Биват сферични или елипсовидни по форма.
    - мастоцити - това са най-големите свободни клетки на съединителната тъкан. Наречени са още тъканни базофили. В гранулите им има хепарин или хондроитин сулфат. Те синтезират и отделят редица биологично активни субстанции и участват активно във възпалителните и имунните процеси.
   - неутрофилни, еозинофилни и базофилни гранулоцити и лимфоцити се срещат в съединителната тъкан.