Съединителна тъкан (Textus connectivus)

   Съединителната тъкан изпълнява опорна, трофична, защитна и свързваща функция.
Тази тъкан се състой от: клетки и аморфно междуклетъчно вещество.
   Междуклетъчното вещество на тази тъкан е изградено от фибробласти. Различават се глюкозаминогликани, протеогликани и фибрилерни протеини. Друг компонент на матрикса е основната субстанция, която включва глюкозамоногликани. Те са линеарни полизахариди и към тях се отнася хиалуроновата киселина, хондроитин сулфатите, дерматан сулфат, кератан сулфат и други.
   Без хиалуроновата киселина, всички останали могат заедно с протеините да образуват протеогликани. Те представляват вещества с по-голяма молекулна маса от гликопротеините и съдържат по-гляма въглехидратна съставка. Благодарение на тези вещества се поддържа добре хидратирано междуклетъчното пространство и се подпомага клетъчното сигнализиране.
Основната субстанция на съединителната тъкан е свързана с течност, която е около 70% от обема й. В състава на тази течност влизат малко плазмени протеини, които могат да минават през стените на капилярите.
   Влакната, които се срещат в междуклетъчното вещество са три вида: колагенни, еластични и ретикуларни.
   Клетките на съединителната тъкан са фиксирани и свободни.
   Към фиксираните принадлежат фибробластите, остеобластите, хондробластите, липоцитите и някои пигментни клетки.
   Свободните клетки са макрофаги, плазматични клетки, еозинофилните, неутрофилните и базофилните гранулоцити и лимфоцитите.
   Клетките на съединителната тъкан може да бъдат разделени на три групи: