Хрущялна тъкан (Textus cartilagineus)

   Клетките, от които е изградена хрущялната тъкан са хондроцити, хондробласти и междуклетъчно вещество.
   Различават се три типа хрущялна тъкан - хиалинна, влакнеста и еластична.
   Хондробластите се диференцират в хондроцити, които са загубили способността си да се делят.

   Хондроцитите са със светло и голямо ядро. Формата им е овална или издължена. Тези клетки могат да синтезират и отделят колаген, еластин и други.
   Тироксинът, тестостеронът и растежния хормон ускоряват растежа на хрущяла, докато естрогените, кортизонът и хидрокортизонът - го забавят.
   Хондроцитите са разположени на групи в лакуни (кухини).
   Хрущялната тъкан няма собствено кръвоснабдяване, лимфни съдове и нерви. Тя се снабдява с хранителни вещества от капилярите на перихондриума.
   Хиалинният хрущял се среща на много места в човешкия организъм: външен нос, трахея, гръклян, ставни повърхности, хрущялната част на ребрата.
   Епифизната плочка, чрез която нарастват на дължина дългите кости също е от хиалинен хрущял.Матриксът се състой от колагенни влакна и протеогликани.
   Хиалинният хрущял, който участва в изграждането на ставите, има четири зони: повърхностна, междинна, дълбока и калцифицирана.
   С напредването на възрастта настъпват дегенеративни процеси, свързани с хипертрофия.

   Еластичният хрущял се огъва лесно и има жълт цвят. В него има колагенни и еластични фибри. Преобладаващо е количеството на еластичните. Този вид хрущял нараства от перихондриума. Този вид хрущял няма способност да калцифицира. Среща се в ушната мида, епиглотиса, ларингса и други.

   Влакнест хрущял - този вид хрущялна тъкан има успоредно разположени плътни колагенни влакна, които му придават устойчивост. По неговата повърхност не се среща перихондриум. Намира се в междупрешленните дискове, ставните менискуси и други.

   Хрущялната тъкан има добри регенеративни способности само при децата. За извършването на процеса се извършва мигриране на клетки от перихондриума към увреденото място.