Други части на орофаринкса МКБ D10.5

Доброкачествените новообразувания на другите части на орофаринкса включват предната повърхност на епиглотиса, сливицата (ямки и дъги) и валекулата. От тези доброкачествени тумори 95% са плоскоклетъчни папиломи. Останалите доброкачествени новообразования са тумори, които се развиват от тъканите на съответния орган.

Подробна информация за анатомичното устройство на фаринкс можете да видите в статията:

»Гълтач (pharynx)

Плоскоклетъчен папилом

Плоскоклетъчен папилом, още известен като сквамозен папилом, е доброкачествено новообразование, което представлява пролиферация на плоски епителни клетки. Плоскоклетъчен папилом може да се наблюдава по кожата, в дихателната и храносмилателната система, както и в кухите органи.

Иображение: www.researchgate.net

Етиология

Причината за развитие на сквамозен папилом е инфекция с човешки папилома вирус, най-често с HPV-6 и HPV-11, като тези подтипове не се асоциират със злокачественост или преканцерози.

Честота

Честотата на развитие на ларингеални папиломи варира между 2 на 100 000 деца и 4,5 на 100 000 възрастни. Правени са изследвания, на базата на които се предполага, че между 60% и 80% от жените в детеродна възраст са заразени с HPV-6 или HPV-11, но не е извeстно защо при някои от тях се развиват папиломи, докато при други не.

Патогенеза

Най-често сквамозни папиломи, засягащи другите части на орофатинкса, сe развиват като единични новообразования, които се рaзрастват навън от тъканта (екзофитни). Те имат ствол и многобройни пръстовидни израстъци. Тези папиломи приличат на папиломите, които се формират по повърхнoстта на кожата. Съществува и още едина възможност - множество папиломи, но този тип на поява на папиломите се среща по-често при пациенти с отслабена имунна система (ХИВ позитивни пациенти).

Клинична картина

Описаните случаи на плоскоклетъчни папиломи развиващи се по предната повърхност на епиглотиса, сливицата (ямки и дъги) и валекулата са изключително малко и симптомите при всеки пациент са различни, т.е. не може да се оформи типична симптоматика за този тип папиломи. Откриването на тези папиломи е най-често случайно (стоматологичен преглед), но може да бъде и поради оплаквания на пациента, например: усещане за чуждо тяло в гърлото или дисфагия (липса на апетит/невъзможност за хранене).

Диагноза

При малки размери, плоскоклетъчен папилом се открива най-често чрез ендоскопия, а при по-големите новообразования (до няколко сантиметра) или при съмнения за доброкачествеността на тумора може да се назначи и компютърна томография.

Лечение

Начините за отстраняване на папиломите са ларингоскопия с ексцизия и хирургично отстраняване.

След отстраняването, според вида си, папиломите имат различно поведение. Рядко веднъж отстранените единични сквамозни папиломи се развиват отново, но това не е така при множествени папиломи. При тях се наблюдава повторна поява след отстраняването им, а и е възможна малигнена (злокачествена) трансформация.

Липом

Липомите са най-често срещаните доброкачествени мезенхимни тумори. По-точно те се развиват от зрели бели мастни клетки (адипоцити).

Изображение: https://onlinelibrary.wiley.com

Епидемиология

Липомите се срещат навсякъде в тялото, но само около 15-20% от тях се появяват в областта на главата и шията и 1-4% в устната кухина. Оралните липоми с намаляваща честота се появяват в бузите, езика, пода на устата, устната кухина, небцето и устните.

Тези тумори на мастната тъкан обикновено се срещат при пациенти на над 30 годишна възраст, но също така могат да бъдат и вродени. Те могат да се появят по всяко време между ранното детство и напреднала възраст, като повече от 50% от липомите се срещат при пациенти на възраст над 50 години, когато мазнините започват да се натрупват.

Клинична картина

Въпреки доброкачествеността си, тези тумори все пак могат да бъдат животозастрашаващи, но ако се развиват на места като например епиглотиса. Дори има описани случаи на липоми, които се развиват именно там, които причиняват запушване на ларинкса и след това смърт на пациента. Въпреки това, множеството липоми са асимптоматични или са способни да причинят по-леки обструктивни симптоми като дисфагия (липса на хранене).

Диагноза

Чрез копютърна томография може дефинитвно да се диагностицира липом, поради типичните си характеристики, а дори по-добър вариант за образна диагностика е ядрено-магнитният резонанс. Също така трябва да бъде направено хистологично изследване, за да се отграничи липомът от друг вид тумор (липосаркома - злокачествен)

Хистологично липомите могат да се класифицират като прости (обикновени) липоми или други (фибролипом, ангиолипом, плеоморфен липом и др.) видове, но около 80% от липомите са прост тип.

Лечение

Препоръчителното лечение за липоми локализирани на места като епиглотиса или други части на орофарнкса е хирургичното им отстраняване. При по-малки на размер липоми е възможно ендоскопско отстраняване.

Пълното премахване на липома е показание за понжен риск от повторната му поява. Прогнозата за пациента при пълно премахване на липом е отлична.

Хондром

Друг вид доброкачествено новообразование което може да се наблюдава по другите части на орофаринкса, но с изключителна рядкост е хондром. Това е доброкачествено новообразование на хрущялна тъкан, но това новообразование се среща много рядко по ларингеалните хрущяли.

Най-често мястото на развитие на хондром по ларингеалните хрущяли е задната страна на cartilago cricoidea, а на второ по честота място е тироидния хрущял (cartilago thyroidea). Наличието на хондром в епиглотиса е изключително рядко, но все пак има описани такива случаи.

Хондромите водят началото си от хондроцити (клетки на хрущялната тъкан), като този тип тумор, поради доброкачествеността си, нараства много бавно.

Изображение: www.arquivosdeorl.org

Клинична картина

В зависимост от размера и местоположението на епиглотичната хондрома клиничните прояви са различни. Някои пациенти имат оплаквания като:

• Усещане за чуждо тяло в гърлото
• Затруднено преглъщане
• Диспнея (задух)

Диагноза

Информация за големина и точно разположение на хондрома може най-точно да се получи чрез компютърна томография или ядрено магнитен резонанс.

Лечение

Лечебният подход за отстаняване на хондром в напреднал стадий от другите части на орофаринкса е ендоскопската му ексцезия, заедно с част от околната тъкан. Тази операция се извършва под обща анестезия и интубация на пациента. По-малки хондроми се отстраняват с консервативна хирургична ексцизия, но е необходимо и дългосрочно проследяване на пациента след операцията.

Други тумори

Съществуват и други доброкачествени тумори, засягащи другите части на орофаркинкса, но в медицинската литература има описани само единични случаи. Такива доброкачествени новообразования са например фиброепителен полип и плеоморфен аденом.

Изображение: www.researchgate.net

За тези доброкачествени тумори е докладвано, че в малки размери са асимптоматични, но при нарастване могат да предизвикат различни симптоми, като промяна на гласа или усещане за чуждо тяло в гърлото.

При тези, както и при описаните по-горе доброкачествени новообразования се налага отсраняването им.

Заглавно изображение: www.pathologyoutlines.com