Фаринкс, неуточнен МКБ D10.9

Гълтачът (pharynx, фаринкс) представлява кух мускулно-фиброзен орган с конусовидна форма, чийто свод е насочен към черепната основа. През него се осъществява провеждане на оформената в устна кухина хранителна хапка към хранопровода, а също така транспорт на вдишания въздух от носната кухина към гръкляна - larynx.

Подробна информация за анатомичната структура на гълтача ще намерите в статията:

» Гълтач (pharynx)

Доброкачествените новообразования на фаринкса възникват от тъканите, които се намират там. В областта на фаринкса често се срещат туморите:

• сквамозен (плоскоклетъчен) папилом
• хемангиом 
• липом 
• други, срещани в единични случаи 

Общото между всички тези тумори, освен мястото им на развитие, е това, че те не метастазират и най-често при малки размери са асимптоматични, а при нарастване могат да предизвикат усещане за чуждо тяло в гърлото, дисфагия или затруднено дишане при много големи размери.

Хемангиом

Хемангиоми, които се развиват в областта на главата и врата са около 30% от всички хемангиоми, които могат да се развият при хората. Откриват се главно при раждането, но могат да се установят и на всяка друга възраст. 

Хемангиомите, локализирани в областта на фаринкса се откриват по-късно от тези, образували се на други места.

Изображение: https://pediatrics.aappublications.org

Патогенеза

При възрастни, на следните места, мукозен хемангиом най-често се развива от често травматизирана мукозна тъкан:

• Мукоза на устните - 63%
• Мукоза на бузите - 14%
• Страничните части на езика - 14%

Хемангиом може да се образува и на други места във фаринкса, но с по-малка честота. 

Мукозен хемангиом най-често е мека маса, която е относително отделена от околната тъкан. Тя е червена или синя на цвят и често лобулирана. Най-често срещаните хемангиоми са с големина около 2 см, но съществуват и много по-големи. Принципно вродените хемангиоми не нарастват много, а само променят позицията си с нарастването на организма, но формите срещани при възрастни нарастват бавно в рамките на месеци или години.

Клинична картина

Фарингеалните хематоми се презентират най-често с кървене, а друга възможност е и дискомфорт в гърлото, дисфагия (невъзможност за хранене), промяна в гласа или дори затруднено дишане.

Диагноза

Рентгенографският метод дава ограничена оценка на хемангиом във фаринкса, чрез този метод може само да се отбележи наличието на маса от мека тъкан във фаринкса, но нищо повече.

При ядрено-магнитен резонанс може да се отбележи точната големина, местоположение и вид на новообразованието.

Диагнозата се потвърждава чрез директна ендоскопия и хистологично изследване на тумора.

Лечение

Лечението на фарингеален хемангиом се осъществява по много начини, хирургично отстраняване, склеротерапия, кортикостероидни инжекции, лазерно лечение, лъчелечения, като кой тип лечение се използва зависи от вида, локализацията и големината на тумора.

Сквамозен папилом

Сквамозен папилом (плоскоклетъчен папилом) е доброкачествено новообразование, произлизащо от плоскоклетъчен епител.

Изображение: www.researchgate.net

Патогенеза

Този доброкачествен тумор се диагностицира най-често при възрастни, като преобладава при мъже.

Според някои проучвания една част от фарингеалните плоскоклетъчни папиломи се развиват поради инфектиране на епителни клетки с човешки папиломен вирус (HPV), като отговорните щамове за тези папиломи са HPV-6 и HPV-11, а друга част от папиломите се развиват поради механизно дразнене или генетична предиспозиция.

От друга страна съществува проучване, проведено в Токио, Япония, според което фарингеалните плоскоклетъчни папиломи не се причиняват от HPV или се причиняват, но много по-малко на брой, отколкото е било първоначално прието. 

Патоморфология

Плоскоклетъчен папилом е най-често безболезнен тумор, който расте навън от тъканта (екзофитен растеж). По повърхоността на това новообразование се наблюдават издатини, които му придават вид на брадавица. Този папилом е с бял или розов цвят, в зависимост от количеството кератин по повърхността му. Този тип папилом обикновено се развива по единично.

Клинична картина

При малки размери, този тумор е често асимптоматичен, а при по-големи може да предизвика дискомфорт в гърлото или усещане за чуждо тяло.

Диагноза

При хистологично изследване се наблюдава класическият екзофитен вид на папилома и множеството му проекции. Наблюдава се и типичният покривен плоскоклетъчен епител на папилома, който обгражда целия тумор.

Епителът може да е с голямо количество кератин или изобщо да няма такъв което определя и цвета на тумора. В сърцевината на тумора често се наблюдават и клетки на възпалението, особено ако туморът се е развил поради травма.

Този папилом може да се изследва чрез ендоскоп или образна диагностика като ядрено-магнитен резонанс или компютърна томография, а най-сигурна диагноза се поставя на базата на хистологично изследване, при което се определя и това дали туморът е доброкачествен или злокачествен ако има съмнения за това.

Лечение

Лечението на този папилом може да бъде ендоскопска ексцизия или хирургично отстраняване при по-големи и нетипични папиломи.

Превенция

Предполага се, че ваксината срещу HPV тип 6, 11, 16 и 18, която е въведена за предотвратяване на рак на маточната шийка и генитални брадавици предотвратява също и сквамозен папилом.

Липом

Липоми са доброкачествени бавно развиващи се неоплазми, съставени от зрели бели мастни клетки. Откриването на липом в подкожната тъкан на тялото обикновено не представлява проблем, освен когато е достатъчно голям, за да предизвика козметичен проблем. Или да пречи на функцията на орган или организма като цяло в резултат на анатомичното си разположение.

Изображение: https://casereports.bmj.com

Епидемиология

Само 13% от липомите се появяват в областта на главата и шията, а още по-рядко се срещат липоми в областта на фаринкса. Фарингеални липоми най-често се откриват при пациенти на възраст между 50 и 70 години, като се поредполага, че при много пациенти тези липоми са съществували няколко години преди да бъдат открити.

Патоморфология

Доброкачествените липоми са добре оформени меки маси, обикновено капсулирани и съставени почти изцяло от адипоцити (клетки на мастната тъкан). Малко количество неадипозни компоненти често присъстват, представляващи области на некроза на мастната тъкан, кръвоносни съдове и мускулни влакна. Всички неадипозни компоненти трябва внимателно да бъдат оценени, за да се изключи по-агресивен компонент.

Клинична картина

Малките липоми могат да не причинят симптоматика, но по-голям липом локализиран във фаринка може да причини типичните за локализиран там тумор, а именно дисфагия и усещане за чуждо тяло в гълото. Съществуват и случаи на по-големи липоми (18 см), които също не са причинили симптоматика, но има документирани случаи на задушаване, породено от липом, локализиран във фаринкса т.е. симтоматиката е строго индивидуална и освен от големината на липома зависи и от много други показатели.

Диагноза

При хистологично изследване се наблюдават зрели адипоцити без клетъчна атипичност или плеоморфизъм. 

Методите за изследване на това доброкачествено новообразование са същите, които се използват при другите тумори локализирани във фаринкса, а именно компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и хистологично изследване.

Лечение

Също така и методът за отстраняване на този тумор е типичният метод използван за отстраняване на други доброкачествени новообразояания във фаринкса - хирургичното отстраняване.