Хипертрофия на тонзилите с хипертрофия на аденоидите МКБ J35.3

Тонзилите представляват структури на имунната система, изградени от лимфоепителна тъкан. Основната им функция е защитна, като предпазват от различни инфекциозни агенти. Именно затова, са разположени на входните отвърстия на организма - носната и устната кухина. Общо те са шест на брой, като заедно образуват Валдайеровият пръстен. Той е една от основните защитни структури на организма и затова е много често в контакт с различни вируси и бактерии, попаднали в носната или устната кухина.

Хипертрофия на тонзилите с хипертрофия на аденоидите е едно често срещано патологично състояние, особено при деца. Точната причина за патологичното уголемяване на тонзилите е неизвестна, но в повечето случаи етиологията е многофакторна. В основата и най-често остро или хронично възпалително заболяване на горните дихателни пътища.

Аденоидите са разположени в задната част на носната кухина и тяхната хипертрофия може да доведе до обструкция на въздушния поток, както и синусови инфекции. Близкото разположение на аденоидите до синусовите отвърстия води до тяхната обструкция и вторична инфекция. Хипертрофията на небните тонзили най-често води до хъркане и сънна апнея.

Тонзиларната хипертрофия при повечето пациенти е лесно за диагностициране състояние поради видимите промени по време на самия физикален преглед и оглед на устната и носната кухина.

Честота

Разпространението на тонзиларната и аденоидна хипертрофия основно зависи от етиологията на самото заболяване. Основният причинител на хипертрофията са остри и хронични възпалителни заболявания на горните дихателни пътища. Най-засегнатите от тонзиларна хипертрофия и респираторни инфекции са децата, с пикова честота от 5 до 15 годишна възраст. Именно в тази възраст децата са податливи на остри инфекции, които често могат да доведат до тонзиларна хипертрофия. Заболяването се среща много по-рядко при възрастни, тъй като при повечето деца, самите тонзили и аденоиди атрофират и регресират през юношеството. Понякога аденоидната вегетация може да се диагностицира като вродено заболяване, като най-често при тези деца се наблюдава нарушение в дишането.

Причини

Причините за аденоидна хипертрофия могат да бъдат както инфекциозни, така и неинфекциозни. В повечето случаи на патологичното уголемяване, етиологията е многофакторна. В основата и най-често седят остри, хронични и рецидивиращи инфекции, засягащи самите тонзили. Сред причинителите на инфекция са различни вируси, бактерии и дори гъбички.

Инфекциозни причинители

• Аденовирус
• Коксакивирус
• Цитомегаловирус
• Вирус на Епщайн-Бар
• Стрептококи
• Стафилококи
• Хемофилни бактерии
• Анаеробни бактериални причинители от род Fusobacterium, Peptostreptococcus, Prevotella

Неинфекциозни причинители

• Гастро-езофагеален рефлукс
• Алергичен ринит
• Излагане на цигарен дим
• Сино-назален злокачествен тумор

Симптоми

Хипертрофия на тонзилите с хипертрофия на аденоидите представлява обструктивно състояние, чиято симптоматика основно зависи от тежестта на заболяването и степента на обструкцията. Тонзиларната хипертрофия може дълго време да остане недиагностицирана поради липса, на каквато и да е симптоматика. Понякога симптомите могат да бъдат неспецифични и рядко хората търсят лекарска помощ при тяхната проява. Заболяването може да персистира за дълъг период от време, като с течение на времето то може да доведе до разностепенна обструкция на въздушния поток. Понякога от обструкцията може да бъде засегната Евстахиевата тръба, което се проявява клинично с рецидивиращи инфекции на средното ухо. Сред най-честите симптоми на заболяването са:

• Главоболие
• Чувство на натиск в лицева област
• Запушен нос (назална конгестия)
• Ринорея (носна секреция)
• Хъркане
• Дишане през устата
• Променен глас
• Болка при преглъщане
• Инспираторна диспнея (чувство на недостиг на въздух)
• Нарушен сън

Диагноза

Подробна анамнеза и физикален преглед често са достатъчни за диагностициране на аденоидна и тонзиларна хипертрофия. За уточняване на размерите на хипертрофиралите тонзили и аденоиди могат да се прилагат различни образни методи, както и неинвазивни методи с цел подробен оглед на носната кухина.

Физикален преглед

При физикалния преглед пациентите с аденоидна хипертрофия са в леко увредено общо състояние, дишат през устата имат хипоназален характер на гласа. При някои от децата, при които хипертрофията персистира за по дълъг период от време, лицето им може да придобие характерен вид, известен като "аденоиден фациес". Една от основните цели на физикалния преглед е да се изключат други евентуални заболявания, които могат да доведат до аденоидна хипертрофия.

Риноскопия и назална ендоскопия

В медицинската практика основните методи за детайлно визуализиране на носната кухина се използват назална ендоскопия (миниинвазивен метод, при който с помощта на източник на светлина и камера, може да се направи оглед на носната кухина) и предна или риноскопия.

Микробиологично изследване

Както вече споменахме, най-честите причини за тонзиларна хипертрофия са остри респираторни инфекции на горните дихателни пътища, причинени от различни инфекциозни агенти. Именно затова, трябва да се докаже конкретният причинител на заболяването. За целта се взима материал с помощта на памучен тампон от гърлото и носа, и се използват за микробиологично изследване (посявка в специални хранителни среди от взетия материал).

Образни изследвания

Образните методи се използват рядко при аденоидна и тонзиларна хипертрофия, но от тях основно се прилагат следните методи за изключване на някои от състоянията, които имат сходно протичане:

• Латерална рентгенография на шия
• ЯМР на глава и шия
• КТ (Компютърна томография)

Диференциална диагноза

Хипертрофия на тонзилите с хипертрофия на аденоидите може да има сходно протичане с множество други заболявания, при които може да има еднакви симптоми. В диференциалната диагноза на състоянието най-често се включват:

• Хоанална атрезия
• Алергичен ринит
• Полип на носа
• Назофарингеална неоплазма

Лечение

Тъй като, основната причина за аденоидна и тонзиларна хипертрофия в повечето случаи са различни бактериални агенти, една от първите стъпки в лечението на състоянието е справянето със самата инфекция. За целта се използват различни лекарствени средства, от които най-ефективни са антибиотиците. Те са с антибактериално действие и основно се прилагат широкоспектърни антибиотици (цефалоспорини, пеницилини, макролиди, хинолони). Освен антибиотиците, се прилагат и други медикаменти, чието основно действие е свързано с повлияване на хипертрофията. Сред тях са:

• Назални кортикостероиди
• Противовъзпалителни средства
• Назални деконгестанти
• Спрейове за нос и гърло

Друго възможно алтернативно лечение на хипертрофията е хирургичното отстраняване на лимфоидната тъкан. Процедурите са известни като тонзилектомия (хирургично отстраняване на тонзилите) и аденоидектомия (хирургично отстраняване на аденоидите). Основните индикации за операция са:

• Частична или пълна обструкция на въздушния поток от аденоидната хипертрофия
• Персистираща или рецидивираща инфекция, която не се повлиява от антибиотично лечение

За хирургичното отстраняване се използват различни оперативни техники. Независимо от различни техники, които се прилагат, целта е една и съща - пълно отстраняване на тонзилите и аденоидите. Операцията е рутинна и се извършва в рамките на 30 минути до 1 час. Възстановителният период трае средно около 1 седмица, като основно зависи от общото състояние на пациентите.

Усложнения

Аденоидната и тонзиларната хипертрофия може да доведе до различни усложнения, които да влошат качеството на живот на пациентите. Повечето от тях не са сериозни, но други могат да бъдат животозастрашаващи. Сред най-честите усложнения на заболяването са:

• Обструктивна сънна апнея
• Рецидивиращ среден отит
• Поведенчески и говорни промени

Прогноза

При съмнение за хипертрофия на тонзилите с хипертрофия на аденоидите е нужна консултация с лекар, особено при деца. Състоянието в повечето случаи е с добра прогноза, като от особено значение за него е навременното диагностициране с правилно лечение. В такива случаи не се очакват никакви усложнения в краткосрочен и дългосрочен план.

Изображения: freepik.com