Полип на носа МКБ J33

Респираторният тракт представлява една отворена система, която е в постоянен обмен с околната среда. С обмяната на кислород и въглероден диоксид в организма попадат множество инфекциозни микроорганизми. Затова дихателните пътища са приспособени с множество защитни механизми, които да предпазват от евентуални вредни въздействия. Понякога самите вредни въздействия могат да причинят до различни патологични промени в горните дихателни пътища и покриващия епител.

Понякога вредните въздействия за дълъг период от време може да доведе до образуването на полипи. Полип на носа се дефинира като доброкачествено разрастване, най-често с произход от носната лигавица, разположени най-често на входа на носната кухина. Самите полипи могат да бъдат с различна големина, като понякога се наблюдава едновременното засягане на двете ноздри. По-големите полипи могат да доведат до различна симптоматична изява, особено затруднено дишане или липса на обоняние.

Заболяването е с различна честота като при някои състояния пациентите са по-склонни към развитието на полипи.

Честота

Разпространението на носната полипоза може да варира значително в различните страни и райони. Тя не може да бъде точно определена поради липсата на симптоматика при голяма част от пациентите с полипи на носа. В проведено проучване в САЩ, обхващащо 10 000 пациенти, съобщава, че приблизително 11,5% от тези пациенти имат характерните симптоми за хроничен риносинуит и наличие на полипи на носа.

Доброкачествените новообразувания на входа на носната кухина са описани още по времето на древен Египет. Носната полипоза се среща изключително рядко при лица под 20-годишна възраст. Заболяването засяга много по-често пациенти от мъжки пол, отколкото жени. Съотношението между мъже и жени е средно 2-4:1 при възрастни. Въпреки, че полипите не са характерни в детска възраст, има докладвани случаи за деца с нужда от хирургично отстраняване поради обструкция на дихателните пътища.

Причини

Точната причина за носните полипи е неясна. Те обаче са често свързани със състояния, които причиняват дългосрочно възпаление на носната кухина и синусите. Очевидно ключова роля в патофизиологията на полипите играе хроничното възпаление на носната лигавица.

Сред най-честите заболявания, които в някакъв етап могат да доведат до доброкачествено разрастване на носната лигавица, са:

• Алергичен и вазомоторен ринит - контактът с различни видове алергени при хора с повишена чувствителност, може да доведе до хронични възпалителни промени в носната лигавица.
• Хроничен ринит и риносинуит
• Свръхчувствителност към аспирин
• Синдром на Чърч-Щраус (еозинофилна грануломатоза с полиангиит)
• Синдром на Картагенер (декстропозиция на вътрешните органи, бронхиектазии, синузит)
• Синдром на Йънг - представлява рядко срещано вродено заболяване, което се характеризира с различни аномалии, засягащи различни органи и системи. Най-характерното и патогномонично за този синдром е периорбиталният оток.
• Муковисцидоза - кистичната фиброза на панкреаса се посочва като най-честата причина за носни полипи при деца. Следователно, всяко дете на възраст до 20-годишна възраст с наличие на един или няколко полипа в носа, са суспектни за муковисцидоза. Диагностицирането на заболяването се основава на потен тест (изследване на нивата на хлориди в потта) и генетично изследване за мутация делта F508.

Патофизиология

Точният механизъм и причина за появата на назалните полипи все още е неизвестна, но се смята, че те се дължат на повтаряща се инфекция или възпаление. Именно хроничното възпаление на носната кухина води до хипер- или хипотрофични промени в носната лигавица. Най-честата локализация на полипите е в областта на средния носен ход (среден меатус, разположен между горната и долната носна конха).

При хронично възпаление тази област е силно оточна и хиперемирана, което в даден етап може да доведе до образуването на полип. В начален стадий образуваните полипи са с малки размери и не причиняват появата на никакви симптоми. С техния растеж, може да се стигне дори до обструкция на дихателните пътища, което налага спешна оперативна намеса. При хора с носни полипи, образувани поради чувствителност към аспирин и НСПВС, основният механизъм за тяхното образуване се дължи на нарушения в метаболизма на арахидоновата киселина.

Симптоми

Клиничното протичане на полип на носа при повечето пациенти е асипмтомно или свързано с неспецифични оплаквания. Разрастването на полипите може да продължи месеци, дори години, като през този период да не се появят никакви симптоми. Тъй като, най-честа причина за носната полипоза е хроничното възпаление на носната кухина, при такива състояния трябва да се има предвид разрастването на лигавицата.

Сред най-честите симптоми при полип на носа са:

• Ринорея (секреция от носа)
• Намалено или липсващо обоняние
• Усещане за натиск в лицева област
• Кървене от носа (епистаксис)
• Хъркане
• Чувство на задух (инспираторен)

Изброените симптоми са неспецифични и са подобни на тези при много други състояния, включително и обикновена настинка. Въпреки това, ако тези симптоми персистират за дълъг период от време, е нужна консултация с лекар. Лекарска помощ може също да се потърси при:

• Внезапно влошаване на симптомите
• Двойно виждане, намалено зрение или ограничена способност за движение на очите
• Периорбитален оток
• Прогресиращо главоболие, което не се повлиява от аналгетици

Диагноза

Диагнозата полип на носа не представлява трудност за лекарите при явна клинична изява на заболяването. Въпреки това, при голяма част от пациентите липсва каквато и да е симптоматика, а при някои от тях полипът може да бъде диагностициран случайно. Сред най-често използваните методи за диагностициране на носната полипоза са:

• Назална ендоскопия или риноскопия - назалният ендоскоп представлява тънка тръба на върха, на която има малка камера и източник на светлина. Чрез него ясно могат да бъдат визуализирани различни патологични промени на лигавицата на носната кухина и синусите.
• КТ на глава - компютърната томография е предпочитаното образно изследване, което се използва при съмнение за наличие на полип на носа. Чрез него може да се определи точният размер, местоположение и степен на обструкция на дихателните пътища.

Ако основната причина за възникването на полип е хронично възпаление на носната лигавица, лекарят може да назначи някои от следните изследвания:

• Кръвен алергологичен тест
• Кожен алергологичен тест
• Потен тест за муковисцидоза

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза на полип на носа не е голяма, като основно се изключват някои основни състояния, които протичат с хронична обструкция на дихателните пътища и възпаление на носната лигав вица. Сред тях са:

• Бронхиална астма
• Аденоидна вегетация (хипертрофия на трета сливица)
• Злокачествено новообразувание - най-често диференциалната диагноза на полип на носа се прави именно със злокачествено новообразувание с локализация в носната кухина.

Лечение

Тъй като, в основата на полип на носа при повечето пациенти е именно належащо хронично възпаление на носната кухина, лечението на възпалението е от голямо значение. Прилагат се различни групи лекарствени средства, които основно се използват за симптоматично облекчение.

При хронично възпаление, приложението на назални кортикостероиди има силно противовъзпалително действие върху носната лигавица, както и предотвратяването развитието на полипи. Най-често употребяваните кортикостероиди са:

• флутиказон
• будезонид
• мометазон

При липса на ефект от инхалаторните кортикостероиди, може да се приложи преднизон както перорално, така и парентерално. Тяхното приложение става единствено след консултация с лекарски специалист поради нежеланите лекарствени реакции след дългосрочното им приложение.

Хирургично лечение

При липса на ефект от кортикостероидното лечение, както и разрастването на размерите на полипа, единственият метод на избор е оперативна интервенция. Пациентите с полип на носа са под лекарско наблюдение, като основно се следи за размерите на новообразуванието и дали то причинява носна обструкция. При липса, на каквато и да е симптоматика се препоръчва единствено наблюдение и дали расте размерът на полипа.

При достигане на големина и размери на полипа, водещ до носна обструкция, хирургичното лечение е метод на избор. Рутинно прилаганата операция е полипектомия, при която напълно се отстранява новообразуванието.

Усложнения

Носните полипи могат да причинят различни усложнения, тъй като в някаква степен водят до блокиране на нормалния въздушен поток и дренирането на секрети. Сред най-честите усложнения са:

• Обструктивна сънна апнея - поради обструкцията на дихателните пътища пациентите правят апноични паузи, последвани от периоди на учестено дишане.
• Астматични обостряния - хроничното възпаление на носната лигавица и полипите на носа могат да влошат бронхиална астма.
• Риск от инфекции - поради носната обструкция и задръжката на секрети се създава среда в горните дихателни пътища, която благоприятства бактериалния растеж.

Превенция

За евентуално предотвратяване на образуването на полип на носа се използват някои от следните методи:

• Правилно контролиране на алергия и астма
• Избягване на тригери на алергия и възпаление
• Добра лична хигиена
• Използване на овлажнители за въздух
• Използване на физиологични разтвори за нос

Изображения: freepik.com