Полип на носа, неуточнен МКБ J33.9

Полипите представляват меки, неболезнени или слабо болезнени неракови образувания по лигавицата на носните проходи или синусите. Синоназалната полипоза е сравнително рядко заболяване, при което се наблюдава оток в собствената ламина на лигавицата (повърхностен слой). Полипите при различните пациенти основно се различават по своята локализация, размери и брой.

Като основна причина за полип на носа, неуточнен се посочва хроничното възпаление на носната лигавица, което може да се индуцира от множество различни системни заболявания и такива, обхващащи горните дихателни пътища.

Много от пациентите с носни полипи нямат никакви проявени симптоми за дълъг период от време. Оплакванията от новообразуванията се появяват най-често, когато те обтурират въздушния поток или някое от отвърстията на околоносните кухини.

Честота

Синоназалната полипоза представлява най-честото пространство заемащо заболяване. Въпреки това, то не е толкова често срещано, което евентуално се дължи на липсата на клинична изява на състоянието при повечето заболели пациенти. Обикновено полипите се проявяват при пациенти на възраст над 20 години, като 40-годишната възраст е най-характерната за състоянието. Съотношението между мъже и жени е 2-4:1.

Въпреки това, че заболяването основно се среща при индивиди над 20-годишна възраст, понякога носната полипоза може да засегне и деца. Едно от основните заболявания, които могат да причинят множествена носна полипоза при деца, е муковисцидозата. Евентуално това се дължи на образуваните гъсти секрети в респираторния тракт.

Причини

Точната причина за полип на носа, неуточнен е все още неясна, но основно се посочва хроничното възпаление на носната лигавица. В основата на патогенезата на заболяването освен хроничното възпаление са и дисфункция на вегетативната нервна система, както и генетично предразположение. Повечето теории считат полипите за крайна проява на хронично възпаление, следователно като основни причини се посочват такива заболявания, сред които са:

• Алергичен ринит
• Хроничен ринит и синуит
• Астма
• Муковисцидоза (кистозна фиброза на панкреас)
• Синдром на Чърч-Щраус
• Синдром на Йънг

Патофизиология

Roman M. Krenz, CC BY-SA 3.0 <https://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0>, via Wikimedia Commons

Както вече споменахме, в основата на патофизиологията на носните полипи стои хроничното възпаление на носната лигавица, което се изразява в локален оток, зачервяване и хиперемия. Локалното възпаление води до излизане на течности в интерстициума, като при някои пациенти може да доведе до събиране на самата течност в собствената ламина на носната лигавица. Локализацията, броят и размерите на самите полипи са строго индивидуални и най-вече зависят от продължителността на самото възпаление. Най-честата локализация на самите полипи е при отвърстията на максиларните синуси, което често води до тяхното засягане от вторични бактериални инфекции или хроничен максиларен синуит.

Симптоми

Симптомите при полип на носа, неуточнен са неспецифични и могат да бъдат част от симптомокомплекс на множество други заболявания. Важно от анамнестичните данни и протичането на заболяването е предхождащо възпаление на носната кухина с типичните симптоми, което да е довело до образуването на носни полипи. След тяхното развитие, дълго време могат да останат недиагностицирани поради липса на симптоматика. Когато, полипите достигнат достатъчно големи размери, те предизвикват различни оплаквания, сред които най-често са:

• Запушен нос
• Хъркане
• Кихане
• Ринорея (секреция от носа)
• Главоболие
• Липса на обоняние
• Загуба на вкус
• Чувство за натиск в лицева област

Диагноза

Първата стъпка в диагностицирането на полип на носа, неуточнен е снемането на подробна анамнеза за настоящи оплаквания и преминали инфекции на горните дихателни пътища и синусите. След това лекарят, най-често УНГ-специалист, използва следните няколко методи и стъпки, за да постави окончателно диагнозата носна полипоза.

• Предна или задна риноскопия - с помощта единствено на светлинен източник може да се визуализират патологични промени на носната и устната кухина.
• Назална ендоскопия - представлява миниинвазивно изследване, който с помощта на тънък ендоскоп с източник на светлина, ясно може да се визуализира носната кухина и синусите. Новообразуванията са лесни за диагностициране с този метод. Именно затова, той е масово предпочитан от специалистите.
• Образно изследване - значително по-рядко се използват образните методи при съмнение за носна полипоза, когато има възможност за изпълнението на назална ендоскопия. Въпреки това, предпочитан метод на избор е компютърната томография (КТ). Чрез КТ на глава може да се добие представа за големината, броя и размерите на носните полипи. От голямо значение за прогнозата на заболяването е дали самите полипи причиняват в някаква степен обструкция на синусовите отвърстия.

В допълнение към изброените по-горе методи за доказване на синоназална полипоза, могат да бъдат следните изследвания:

• Потен тест за муковисцидоза
• Алергичен тест (кожен и кръвен)

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза на носната полипоза обхваща голям брой състояния, които могат да протичат със сходни симптоми. Сред най-често срещаните от тях са:

• Остър синуит
• Астма
• Злокачествено новообразувание на носната кухина

Лечение

За лечението на полип на носа, неуточнен основно се следват следните стъпки:

Медикаментозно лечение

Първата стъпка в лечението на носните полипи са различни групи лекарствени средства. Тяхното действие е основно противовъзпалително, като в много от случаите полипите търпят обратно развитие при тяхното приложение:

• Назални кортикостероиди - назалните спрейове с кортикостеориди са най-често употребяваните лекарствени средства при полип в носа. При някои пациенти с малки размери на полипите, назалните кортикостероиди се прилагат мигновено след диагностициране. Докато при други, при които полипите са с големи размери, назалните кортикостероиди се прилагат след хирургичното отстраняване на новообразуванията. По този начин се предотвратяват рецидиви на носните полипи.
• Перорални кортикостеориди - не се предпочитат от повечето лекари поради спорни резултати от тяхното приложение.
• Назални деконгестанти - тяхното приложение не трябва да продължава за повече от 10 дни поради привикване на носната лигавица към тяхното действие.

Хирургично лечение

При липса на ефект от медикаментозното лечение на носните полипи, се преминава към тяхното хирургично отстраняване. Индикация за хирургично лечение на заболяването е големият размер на самите полипи, които водят до обструкция на въздушния поток или до синусова обструкция. Метод на избор е минимално инвазивната полипектомия.

Превенция

Няма доказан метод за превенция образуването на носни полипи. Въпреки това, спазването на някои от следните мерки, могат в някои случаи да се използват като превантивна мярка:

• Използване на назални кортикостероиди след хирургично отстраняване
• Медикаментозно повлияване на бронхиална астма или сенна хрема
• Предпазване от контакти с потенциални алергени

Прогноза

Прогнозата на полип на носа, неуточнен е добра при повечето пациенти. Те могат да персистират, докато не се намери основната причина за тяхното образуване. Именно затова, е необходимо продължително лечение за намаляване на риска от рецидиви.

Изображения: freepik.com