Риноскопия

Методът за изследване на носната кухина с назален спекулум се нарича риноскопия.

Различават се предна (през носния отвор чрез спекулум) и задна (през фаринкса чрез огледало) риноскопия.

Видове риноскопия са:

• предна риноскопия

• средна риноскопия

• задна риноскопия

Риноскопията се провежда в кабинет на оториноларинголог – специалист по уши-нос-гърло.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

• При съмнение за туморен процес в носната кухина.

• При наличие на полипи - туморно образувание.

• При преглед на синусите.

• При епистаксис - кръвотечение от носа.

• При съмнение за алергични процеси, засягащи носната лигавица.

Необходима ли е предварителна подготовка?

Не е необходима предварителна подготовка от страна на пациента за извършване на риноскопията.

Ако конхите са силно оточни и не може да се наблюдава достатъчно през назалния лумен, е необходимо набъбване на лигавицата с капки или спрей преди извършване на риноскопията.

Предварително преди извършване на риноскопията се проверяват назалните вестибулуми, за да се изключи наличието на екзема, пъпка.

Метод на провеждане на изследването:

При риноскопията се използва назален спекулум на Hartmann или на Killian.

Изследващият взема в лявата си ръка спекулума с насочени браншове (части на носния спекулум) към пациента, а с дясната ръка придържа главата на пациента и я накланя назад, като въвежда в ноздрата на пациента браншовете на спекулума.

При тази позиция се визуализират пода и задната стена на носната кухина.

След това се въвежда спекулумът около 1 см успоредно на пода и се разтварят внимателно браншовете до срещане на съпротивление.

Светлината, отразена от огледалото на главата на лекаря, трябва да прониква до фаринкса. За контрол пациентът трябва да преглътне.

Ако задната стена на фаринкса е закрита от увеличена фарингеална сливица – трета сливица, то при преглъщането мекото небце се удря във фарингеалната сливица, а не в задната стена: светлинните рефлекси в дълбочина не са закрити, а само променят положението си.

След това се накланя главата на пациента на 45 ºC назад, така че да може да се визуализира над долната конха, малко зад средната конха и латерално от средния носен ход.

С максимален наклон назад на главата на пациента гърбът на носа трябва да бъде хоризонтален, за да се нагласи зрителното поле, което се ограничава от септума, латералната стена и покрива на носа. Наблюдава се олфакторната зона, която лежи между септума и горната конха.

Ако конхите са силно оточни и не може да се наблюдава достатъчно през назалния лумен, необходимо е набъбване на лигавицата с капки или спрей.

При задна риноскопия – фарингориноскопия, се използва назофарингеално огледало, което се въвежда с дясната ръка на изследващия между задната част на гърлото и увулата и се насочва към назофаринкса. С лявата ръка изследващият притиска езика на изследвания с шпатула.

Пациентът трябва да диша през носа с отворена уста с цел да се отпусне мекото небце. Видими са задните краища на носната преграда и назофаринкса.

При извеждане на спекулума браншовете не трябва да са напълно затворени, за да не се прищипят косъмчета в носната кухина и да се причини болка на пациента.

При извършване на риноскопия при дете, то се поставя в скута на майката или асистент, като се дължи главата му в желаната позиция за изследването.

Какво ще усещате по време на изследването?

По време на изследването може да се усети лек дискомфорт при въвеждане на носния спекулум, ако носната лигавица е по-чувствителна.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Няма рискове от провеждане на риноскопията.

Резултати от проведеното изследване:

При риноскопията се прави оценка на носната кухина.

   Нормални стойности:

Нормалната носна лигавица е бледочервена, влажна и блестяща.

Оценяват се:

• Целият носен ход между долната конха и септума, септумът, например за положението му (девиация).

• Долният носен ход между долната конха и латералната стена, в която незабележимо се отваря ductus nasolacrimalis.

• Средният носен ход между средната конха и латералната стена, в който също незабележимо се отварят изходящите пътища на максиларния синус, предната част на решетъчната кост и фронталния синус.

• Олфакторната зона между септума и средната конха.

   Отклонения от нормата:

• Носните полипи са подвижни лигавични тумори на краче.

• Гнойният секрет в средния носен ход произхожда по правило от един или повече синуси, а в олфакторната зона - от задната трета на етмоидалните клетки или от сфеноидалния синус.

При извършване на риноскопия не се стига до усложнения.

Кога не трябва да провеждате изследването?

Няма противопоказания за извършване на риноскопия.