Полипозна дегенерация на синуса МКБ J33.1

Назалните полипи се дефинират като необичайни лезии, произхождащи, от която и да е част на носната лигавица и синусите. Като доброкачествени разраствания, тяхното образуване е основно свързано с различни болестни процеси в носната кухина. Като такива най-често се посочват заболявания, водещи до хронично възпаление на носната лигавица или различни алергии.

Полипите могат да бъдат с различни размери и локализация. Множествената полипоза се среща основно при деца, при които като придружаващо заболяване се диагностицира най-често муковисцидоза. Клиничното протичане на носните полипи може да варира, като в началните стадий на заболяването, не се появяват никакви симптоми. В други случаи полипите могат да достигнат размери, които да доведат до носна обструкция.

В статията полипозна дегенерация на синуса ще разгледаме, полипи на носната кухина, които преждевременно водят до обструкция на синусовите отвърстия и тяхното възпаление и инфекция. Това заболяване е известно още като синдром на Woakes и е описано за първи път през 1885 година. Етиологията му все още не е напълно изяснена, но при този синдром се наблюдава усилен растеж на полипи в носната кухина, които упражняват хроничен натиск и в крайна сметка могат да доведат до деформации на носа и лицето.

Честота

Носната полипоза е сред често срещаните патологии на носната кухина. Заболяването основно засяга индивиди на възраст над 20 години, но понякога може да се срещне и при деца. В САЩ общата честота на полип на носа е 0,1% без придружаващи заболявания. Основното състояние, което се свързва с образуването на полипи в носната кухина, е муковисцидозата. При деца с муковисцидоза честотата е 6-48%. Полипите се срещат много по-често при мъже, отколкото при жени, със съотношение 2-4:1.

Причини

Точната причина за полипозна дегенерация на синуса засега остава неизяснена. В основата на заболяването стои хроничното възпаление на околоносната кухина и дразненето на лигавицата. Сред заболяванията, които се асоциират най-често с носна полипоза са:

• Алергичен ринит - представлява хронично протичащо заболяване, в основата, на което стоят реакция на свръхчувствителност и хроничното възпаление на носната кухина. Избягването на алергените, които водят до възпалението, е основната превантивна мярка, която се използва.
• Алергичен гъбичен синуит
• Синдром на Картагенер - представлява наследствено заболяване, в което се включват следните патологични нарушения - синузит, декстропозиция на органите (situs inversus) и бронхиектазии. В случая при този синдром, хроничният синузит е отговорен за образуването на различни по размер полипи.
• Синдром на Йънг - представлява рядко срещано генетично заболяване, свързано с множество патологични промени на различни органи и системи. Някои от тях са животозастрашаващи и трябва да са под внимание на лекуващите лекари. Едно от нарушенията при синдром на Йънг е именно множествената полипоза на носната кухина и синусите.
• Муковисцидоза (кистична фиброза на панкреаса) - представлява най-честата причина за назални полипи при деца. Следователно всяко дете на възраст под 12 години с назални полипи е суспектно за муковисцидоза. Поради образуваните гъсти секрети при това наследствено заболяване, при повечето заболели полипозата е множествена. Навременното диагностициране на самите полипи и агресивното им лечение, стоят в основата на предотвратяване на някои сериозни усложнения. За диагностициране на заболяването широко се използва потен тест, в който се следят нивата на хлоридите. Нормално те са под 40ммол/л, а когато са над 60, това е сигурен белег за муковисцидоза.

Рискови фактори

Като рискови фактори, се посочват излагането на различни вещества от заобикалящата ни среда или състояния, които могат да доведат до образуването на полипи. Сред тях са:

• Чувствителност към аспирин - пациенти с реакция на свръхчувствителност към аспирин или други НСПВС (нестероидни противовъзпалителни средства), могат в даден етап да развият носни полипи.
• Астма
• Хроничен риносинуит - хроничен риносинуит се дефинира като възпаление на носната кухина и синусите, което продължава повече от 12 седмици.
• Генетично предразположение - пациенти, чиито родители са имали полипи в носа, имат по-висок риск от тяхното развитие.
• Възраст - възрастта също се посочва като рисков фактор, тъй като основно носните полипи се срещат при индивиди на възраст над 20 години.
• Хронично излагане на химични вещества и замърсяване - при голяма част от пациентите, излагането на различни химични вещества, парфюми или силно замърсен въздух, води до възпаление на носната лигавица.

Симптоми

Както вече споменахме, хората с полипозна дегенерация на синуса в началните етапи на заболяването имат хроничен риносинуит. Клинично той се проявява с различна симптоматика, към която са включени кихане, хрема, запушен нос и др. След стихване на възпалението, дълго време пациентите може да нямат никакви проявени симптоми. Този период може да бъде с различна продължителност, като основно зависи от скоростта на растеж на самите полипи, тяхната локализация и структурите, които могат да обтурират. Затова симптоматиката и клиничното протичане на носната полипоза при различните пациенти варира. Сред най-честите симптоми на заболяването са:

• Запушен нос (назална конгестия)
• Ринорея (изтичане на секрети от носа)
• Липса на обоняние
• Болка или тежест в лицева област
• Главоболие
• Хъркане
• Кихане

Когато полип доведе до обструкция на някои от синусовите отвърстия, които се отварят в носната кухина, в самите синуси се наблюдава задръжка на секрет. Тази среда благоприятства бактериалния растеж и може да доведе до тежка синусова инфекция, която протича с фебрилитет, изтичане на гнойни секрети, силна болка, локализирана в областта на засегнати синус и др.

Диагноза

Назалните полипи не са трудни за диагностициране, тъй като са налични множество методи за тяхната визуализация. Сред най-често използваните и препоръчвани методи за диагностициране на носни полипи са:

• Риноскопия - основен метод за изследване на носната кухина, при който се използва единствено източник на светлина (назален спекулум). Различават се предна и задна риноскопия, като основната разлика между тях е, че при задната спекулума се прекарва през фаринкса и огледът става с помощта на огледало.
• Назална ендоскопия - Назалната ендоскопия е минимално инвазивно изследване, при което се прави оценка на носната кухина и синусите, като се използва уред наречен ендоскоп. Изследването се извършва в кабинет на оториноларинголог (лекар специалист по уши нос гърло) и има важно значение за оценка на носната лигавица и болестните процесите, които се развиват в областта на ностната кухина. Ностната (назалната) ендоскопия се прави при съмнение за възпалителни процеси в областта на ностната кухина, туморни процеси (полипи), епистаксис (кръвоизлив от носа). Ностната ендоскопия може да се извърши с гъвкав флексибилен фиброоптичен ендоскоп или твърд ендоскоп.
• Образно изследване - при съмнение за носни полипи могат да се използват различни образни методи на изследване. Важно е самото изследване да има висока диагностична стойност за доброкачествени новообразувания на носната кухина, затова първи метод на избор е компютърната томография (КТ). Друго по-рядко използвано образно изследване е ЯМР (ядрено-магнитен резонанс). Чрез тези методи ясно може да се види големината на новообразуванието, неговата локализация и дали причинява някаква обструкция на синусите или въздушния поток.
• Тест за алергии - алергологичните проби са метод на избор при съмнение за наличие на реакция на свръхчувствителност към някои от известните алергени. Алергологичните проби основно са два вида - кожни и кръвни.
• Потен тест за муковисцидоза

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза на носната полипоза е голяма и основно се прави с други патологични състояния, обхващащи носната кухина. Някои от тях са:

• Чуждо тяло в носната кухина
• Злокачествено новообразувание
• Хроничен синуит

Лечение

При повечето пациенти с полипозна дегенерация на синуса се използва строго индивидуален ход на лечение. То основно зависи от тежестта на заболяването, от локализацията и големината на носните полипи, както и техния брой. Общоприето е следването на следните стъпки в лечението на полип на носа:

• Кортикостероиди - могат да се приемат под формата на спрей, капки за нос или под формата на таблетки. Тяхното действие е основно насочено към намаляване на локалното възпаление в носната кухина и свиването на самите полипи. Въпреки това, тяхното приложение е противоречиво и някои лекари предпочитат да ги избягват поради наличието на някои нежелани лекарствени реакции.
• Други медикаменти - при наличие на симптоми като фебрилитет, хрема и пр., могат да се прилагат различни лекарствени средства с противовъзпалително действия за нормализиране на носната лигавица. Някои от групите лекарствени средства, които се прилагат са НСПВС, аналгетици, муколитици, назални деконгестанти, витамини и др.
• Хирургично лечение - при липса на ефект от по-горе изброените консервативни методи на лечение на назалните полипи, се пристъпва към оперативното им отстраняване. Метод на избор е широко разпространената полипектомия. Въпреки радикалното отстраняване на носните полипи, понякога се наблюдава рецидив на техния растеж. Именно тогава, след тяхното отстраняване се препоръчва приложението на назални кортикостероиди, които да превантират тяхната повторна поява.

Усложнения

Някои от усложненията на полипозна дегенерация на синуси са сериозни и налагат специално наблюдение от лекарски специалист. Сред тях са:

• Хронични и рецидивиращи инфекции на синусите
• Обструктивна сънна апнея

Превенция

Основните превантивни мерки при носните полипи, които са съобразени с етиологичната причина за заболяването са:

• Използване на овлажнител за въздух
• Спазването на добра лична хигиена намалява риска от бактериална и вирусна инфекция, която да доведе до локално възпаление на носната кухина
• Избягване на дразнители от околната среда
• Правилно третиране на астма и алергии

Изображения: freepik.com