Вазомоторен и алергичен ринит МКБ J30

Ринит се дефинира като възпаление на носната кухина и нейните структури. Характеризира се със симптомокомплекс, който може да варира при различните пациенти. Освен носната кухина от възпалението могат да бъдат засегнати и очите, ушите, синусите и гърлото.

Възпалението може да бъде индуцирано от различни инфекциозни и неинфекциозни причинители. В тази статия ще разгледаме вазомоторен и алергичен ринит. Именно алергичните реакции са най-честата причина за ринит.

Алергичен ринит е сред най-разпространените заболявания, засягащо приблизително 20% от населението. Обикновено заболяването протича леко и не е животозастрашаващо, но при някои пациенти могат да възникнат усложнения и състоянието значително да влоши качеството на живот.

Честота

Разпространението на ринит обхваща всички страни, като може да се каже, че то е едно сравнително често заболяване. В САЩ алергичният ринит засяга приблизително от 3 до 19% от населението, което се равнява на 30-60 милиона засегнати души ежегодно.

Характерно за заболяването е ранната поява. Развитието му преди 20-годишна възраст се среща в повече от 80% от случаите. През последното десетилетие, според проведени епидемиологични проучвания, се наблюдава увеличение на броя на заболелите от алергичен ринит.

Честотата на заболяването може да варира в широки граници в различните страни. Като най-голямо разпространение с тежко протичане на алергичен ринит се наблюдава при деца в Африка и Латинска Америка. Това вероятно се дължи на географските различия във видовете на различните алергени и тежестта на алергичните реакции, които индуцират.

Самият ринит не е животозастрашаващ (освен в случаите, когато е придружен от тежка астма или анафилаксия), заболеваемостта от състоянието може да бъде значителна. Много често се наблюдава при възникване на алергичен ринит, влошаване на контрола върху тяхното придружаващо заболяване - астма.

Освен астма, алергичен ринит се свързва и множество други заболявания като назални полипи, алергичен конюнктивит, атопичен дерматит и синузит.

Причини

Както вече споменахме, ринит може да бъде предизвикан от различни причинители. Тъй като те са голям брой, съществува класификация на различните етиологични причини. Основно те се разделят на:

Алергични причини

Алергичният ринит е много по-често срещан сред хората, особено предизвиканият от определени сезонни растения. Това състояние е още известно като "сенна хрема". Самите причини, които могат да индуцират алергична реакция представляват съвсем различни по вид неща от заобикалящата ни среда. Някои от тях са:

• Полени
• Треви
• Плевели
• Домашен прах
• Домашни животни

Неалергични причини (вазомоторен ринит)

Неалергичният ринит е известен още като вазомоторен поради настъпващата вазодилатация на кръвоносните съдове, което води до оток на лигавицата на носната кухина. Без значение от самата причина за възникване на ринит, ефектът е един и същ - локална възпалителна реакция. Тя се изразява с локален оток, зачервяване, хиперемия и повишена секреция. Някои от основните неалергични причинители на ринит са:

• Резки промени в климата - резките промени в температурата на околната среда и времето, могат да доведат до набъбване на лигавицата на носната кухина.
• Дразнители на околната среда или на работното място - като такива се посочват прах, смог, вторичен дим, силни миризми, парфюми, химически изпарения.
• Храни и напитки - ринит може да се прояви при консумация на много гореща или пикантна храна. Пиенето на алкохолни напитки също може да доведе до локален оток на тъканите на носната кухина.
• Някои лекарства - като лекарствени причинители на ринит се посочват аспирин, ибупрофен, бета-блокери и др. Често при прекомерна употреба на назални деконгестанти може се появи ринит, известен като медикаментозен.
• Хормонални промени - менструация, бременност, употреба на контрацептиви, хипотиреоидизъм също се посочват като потенциални причини за вазомоторен ринит.
• ГЕР (Гастро-езофагеален рефлукс) - рефлукс на стомашно съдържимо води до дразнене и увреждане на респираторната лигавица.
• Инфекциозни агенти - като такива се посочват множество вируси, бактерии и гъбички.

Рискови фактори

Като рискови фактори, които могат да доведат до появата на вазомоторен и алергичен ринит, се посочват:

• Излагане на дразнители - като основен рисков фактор се посочва тютюнопушенето. В самия тютюнев дим има вещества, които указват вредно въздействие върху лигавицата на носната кухина.
• Възраст - възрастта не е толкова като рисков фактор, а е определяща в повечето случаи за вида на ринита. За алергичен ринит е характерно, че се проявява още в детска възраст, докато вазомоторният се проявява след 20-годишна възраст.
• Продължителна употреба на назални деконгестанти
• Женски пол - при жените често се наблюдават различни хормонални промени, които могат се отразяват на честотата на вазомоторен ринит при тях.
• Стрес - емоционалният и физически стрес могат да доведат до ринит.
• Придружаващи заболявания - много често в медицинската практика, когато има проявен ринит, пациентите също биват диагностицирани с астма и атипичен дерматит. Това състояние е известно като атипизъм, и вероятно се дължи на повишен брой еозинофили в кръвта.

Патофизиология

При алергичен ринит след контакт с някои определен алерген се наблюдава локално възпаление на носната кухина. Възпалението е резултат от индуцираната реакция на свръхчувствителност, медиирана от имуноглобулин Е. Освен носната кухина, във възпалението могат да бъдат въвлечени и други органи и структури като синусови кухини, средно ухо, фаринкс. Локалните промени са зачервяване, оток и хиперемия на носната лигавица. Те водят до появата на характерните за заболяването симптоми.

Симптоми

Протичането на вазомоторен и алергичен ринит е характерно и рядко може да бъде сбъркано с някакво друго състояние. Обикновено симптомите се появяват след среща с някой от алергените, към които пациентът е чувствителен. При някои се наблюдава чувствителност към някои от известните алергени, а при други съвсем дискретно проявена алергична реакция към един алерген.

След проявата на симптомите на заболяването те могат да персистират за неопределен период от време. Често се наблюдават периоди на обостряне на състоянието целогодишно. Обикновено симптомите не се повлияват от сезона и времето. Някои от най-честите симптоми са:

• Запушен нос
• Хрема (спазматична хрема)
• Кихане
• Суха кашлица
• Зачервяване на очите
• Сърбеж в носа, очите или гърлото

Нужно е посещение при лекар при:

• Тежко протичане на заболяването
• При липса на ефект от приложението на различни медикаменти
• Поява на странични ефекти от приложено лечение

Диагноза

Първата стъпка в диагностицирането на ринит е разпознаване на характерните симптоми за заболяването. В това отношение се изключват всичките други състояния от диференциалната диагноза, които могат да имат сходно протичане. За доказване на алергичен ринит се използват различни тестове, които не са инвазивни и са с висока диагностична стойност. Някои от тях са:

• Физикален преглед - при съмнение за ринит, УНГ-специалистите предпочитат назначаването на назална ендоскопия. То представлява минимално инвазивно изследване, при което може да се направи реална оценка на състоянието на носната кухина и нейните структури. Също така, тя може да се използва и за изключване на някакви анатомични аномалии в структурата на самата кухина, които могат да доведат до хроничен ринит.
• Кожен тест - това изследване е известно като епикутанно тестуване. При него кожата на пациента бива изложена на малки количества от различните алергени като прах, плесени, цветен прашец и пр. Изследването може да се проведе върху кожата на гърба на пациента или като скарификационна проба, при която с леко одраскване на кожата на предмишницата се накапват различните алергени. Пробата се отчита след 48-72 часа, като при позитивиране на реакция към някои от алергените, на определеното място се наблюдава зачервяване, оток и сърбеж на кожата. Пробата е отрицателна, когато не се наблюдават видими промени по кожата.
• Кръвен тест - във венозна кръв при съмнение за алергична реакция или атипизъм, се следят стойностите на еозинофили и имуноглобулин Е. Ако, се касае за алергичен ринит тези стойности са повишени. Тестът е отрицателен, когато няма еозинофилия и хипергамаглобулинемия Е. Много често се наблюдава ринит, причинен както от алергични, така и от неалергични причини.

Диференциална диагноза

В диференциално-диагностичен план на първо място трябва да се разграничат алергичен от вазомоторен ринит. Понякога самият ринит може да бъде от смесен тип. Други състояния, които протичат много сходно с алергичен ринит са:

• Медикаментозен ринит
• Остър синузит
• Хроничен синузит
• Анатомични дефекти на носната кухина

Лечение

Основната цел при лечението на ринит е подотвратяване или намаляване на симптомите, причинени от възпалението на засегнатите тъкани. Засега най-ефективната мярка при алергичен ринит е избягване на срещата и контакта с алергена. Освен това, се използват някои от следните групи медикаменти, които са с доказан благоприятен ефект:

• Интраназални кортикостероиди - те са предпочитано лечение при персистиращи симптоми.
• Антихистамини - прилагат се най-често под формата на таблетки и са с доказан противоалергичен ефект. Тяхното действие е основно насочено към предотвратяване на секрецията на хистамин, който е основен възпалителен медиатор.
• Назални деконгестанти - капките за нос не бива да се прилагат за по-дълго от 10 дни поради привикване на носната лигавица към тяхното действие. Те успешно повлияват отока на носната лигавица, чрез вазоконстрикция (свиване на кръвоносните съдове).
• Антагонисти на левкотриенови рецептори

Усложнения

Поради дългата продължителност на заболяването, което често е с периоди на екзацербация, понякога хроничното възпаление може да доведе до развитието на някои от следните усложнения:

• Полипи в носната кухина - представлява меки, доброкачествени разраствания на лигавицата на носната кухина, които се развиват, следствие на хроничното възпаление. Дълго време могат да останат недиагностицирани, като основно това зависи от тяхната големина. Лечението им е единствено оперативно - полипектомия.
• Синузит
• Среден отит

Превенция и прогноза

Засега не съществува сигурен начин за превенция на вазомоторен и алергичен ринит. В едно ново проучване се предполага, че децата, които в ранна детска възраст са консумирали големи количества полиненаситени мастни киселини, имат по-малка вероятност от развитието на алергичен ринит. Този намален риск се наблюдава при деца, консумирали херинга, скумрия или сьомга поне веднъж седмично.
Превантивните мерки, които се прилагат при това състояние, основно се използват за намаляване на вече изявените симптоми и предотвратяване на бъдещи обостряния. Някои от тях са:

• Избягване на потенциалните алергени - при установяване на конкретните алергени, които водят до ринит, е нужно тяхното избягване поради риск от остър епизод на алергична реакция.

• Не прекалявайте с назалните деконгестанти - употребата им за повече от няколко дни води до привикване на носната лигавица към тяхното действие и влошаване на симптомите.

• Избор на правилно лечение - изборът на подходящо лечение стои в основата на прогнозата на заболяването. При всеки пациент този избор е индивидуален и трябва да бъде съобразен със специфичния алерген, както и общото състояние на пациента.

Алергичният ринит е едно хронично, рецидивиращо заболяване, при което се редуват периоди на обостряне и ремисия. Спазването на превантивните мерки, изброени по-горе, както и назначаването на подходящо лечение, са в основата на добрата прогноза. Въпреки, че заболяването е с хроничен характер и чести периоди на обостряне, прогнозата му е благоприятна. Много рядко заболяването е с тежко протичане.

Изображения: CC0 Public Domain