Други сезонни алергични ринити МКБ J30.2

Алергичният ринит, известен още като сенна хрема, е заболяване засягащо носната кухина и нейните структури. От алергията много често могат да бъдат обхванати и очите, при които се развива конюнктивит. Локалната възпалителна реакция води до зачервяване, оток и хиперемия на носната лигавица.

Други сезонни алергични ринити се развиват, когато имунната система на организма разпознава и реагира на познати и безвредни алергени от заобикалящата среда като чужди. По този начин имунната система реагира остро спрямо вещества, които са широко използвани от здрави индивиди.

Симптомите на алергичен ринит могат да се проявят по всяко време от годината. Въпреки това, за някои от конкретните алергени е характерна сезонната проява. Най-често сезонните алергични ринити се проявяват през пролетта, като през този сезон се наблюдава цъфтеж на различни видове растения.

Протичането на сенна хрема е с различна тежест при пациентите, но в повечето случаи те са с леки респираторни симптоми. Въпреки лекото протичане, заболяването при много от случаите води до нарушаване на нормалните ежедневни дейности и работа.

Честота

Сенната хрема е сред най-разпространените заболявания в световен мащаб. Характерно за него е проявата още в детска възраст при повечето пациенти. Най-широко разпространение на алергичен ринит се наблюдава при индивиди до 20-годишна възраст в Латинска Америка и Африка. Това вероятно е свързано с факта, че в тези региони се наблюдават различни алергени, както и възприемчивостта към тях.

Изображение: freepik.com

Първите данни за алергичен ринит варират още от 10-ти век. През 1859 г. Чарлз Блекли определя прашеца като основен причинител на алергията, а през 1906 г. е обяснен точният механизъм на реакцията на свръхчувствителност. Самото наименование сенна хрема произлиза от ранната и неправилна теория, че симптомите на заболяването се пораждат от миризмата на ново сено. В днешни дни тази теория е отхвърлена поради доказания точен механизъм и причини за възникването на алергичен ринит.

Според проведени епидемиологични проучвания в повечето страни засегнатите от сенна хрема са между 10-30% ежегодно. Това го прави сред често срещаните инфекции.

В зависимост от конкретния алерген, който е причина за възникването на ринит, състоянието може да се прояви през различни сезони. При някои пациенти с дългогодишен алергичен ринит, заболяването може да бъде постоянно. Това може сериозно да попречи на изпълняването на нормалните ежедневни дейности.

Причина

Други сезонни алергични ринити могат да бъдат причинени от множество вещества от заобикалящата ни среда. Като алергени могат да се посочат различни вещества, които при здрави индивиди са безвредни, но при други могат да причинят алергичен ринит. Техният пряк контакт с макроорганизма или тяхното попадане в носната кухина при инхалиране води до активиране на реакция на свръхчувствителност, която се изразява с основните медиатори на алергичните реакции - имуноглобулин Е. Те представляват повърхностно разположени рецептори, които се медиират алергичните реакции. Тяхното активиране води до освобождаване на възпалителни медиатори като серотонин, хистамин. Крайният ефект е хиперемия, оток и зачервяване на засегнатите структури.

Изображения: freepik.com

Сред най-честите алергени, които са потенциални причинители на сенна хрема, се посочват:

Външни алергени

• дървета (ясен, липа, ела)
• трева (райграс, тимотей)
• плевели (амброзия, коприва, живовляк)
• спори на плесени

Вътрешни алергени

• косми от домашни любимци
• пърхот от домашни любимци
• акари
• плесени

Дразнители

• цигарен дим
• парфюми
• химични вещества
• отровни газове

Симптоми

Признаците и симптомите на алергичен ринит варират при различните пациенти. При някои те сериозно нарушават техните ежедневни дейности, а при други състоянието протича дискретно. Няма точно конкретни симптоми, които да характеризират заболяването, а точно обратното всички от тях могат да бъдат част от симптомокомплекс на други заболявания на носната кухина.

Изображение: freepik.com

Обикновено симптомите се проявяват мигновено след срещата с даден алерген. Сред най-честите са:

• Кихане
• Сърбеж в носа
• Ринорея (носна секреция)
• Запушен нос
• Липса на обоняние
• Сълзене от очите
• Главоболие
• Непродуктивна кашлица
• Умора
• Сънливост
• Неразположение

Диагноза

Диагнозата на алергичен ринит не е трудна, тъй като заболяването има някои характерни белези и симптоми. При съмнение за алергия се назначават някои алергологични проби, които могат да докажат или отхвърлят наличието на свръхчувствителност. Основните методи са:

• Кожна алергологична проба - това е най-често прилаганият метод за тестване на пациенти със съмнение за алергия. Най-често изследването се провежда върху кожата на предмишницата или гърба на пациента. На повърхността и се нанасят някои определени алергени, към които хората са силно чувствителни. При позитивиране на изследването локално кожата се зачервява. Често се наблюдава едновременна свръхчувствителност към няколко алергена.
• Кръвна алергологична проба - за изследването се взима венозна кръв, в която се следят стойностите на еозинофилни гранулоцити и имуноглобулин Е. Тъй като, те са основните участници в алергичните реакции, при наличие на алергичен ринит техните стойностите силно се повишават.

Освен алергологичните проби за диагностициране на алергичен ринит могат да се приложат и някои други видове изследвания:

• Назална ендоскопия - минимално инвазивно изследване, с помощта, на което могат подробно да се изследват патологичните промени в носната кухина при ринит.
• КТ (Компютърна томография) - обикновено се назначава с цел диференциална диагноза между алергичен ринит и хроничен ринит. Тъй като, основните причини за хроничен ринит могат да бъдат някои анатомични вариации в структурата на носната кухина, единственият метод, чрез който тези промени могат да бъдат визуализирани, е КТ.

Лечение

Основната цел на лечението на други сезонни алергични ринити е намаляване на изразените симптоми и предотвратяване на повторната им проява. Въпреки това, много често в медицинската практика се наблюдават повторни алергични реакции след среща с някои от конкретните алергени.

Засега единствен и най-добър метод за справяне със състоянието е избягването на определените алергени, към които пациентът проявява свръхчувствителност. За симптоматично облекчение могат да бъдат прилагани различни групи лекарствени препарати, някои, от които са с доказан лечебен ефект при алергичен ринит. Някои от най-често прилаганите са:

• Назални деконгестанти
• Антихистамини
• Интраназални кортикостероиди
• Системни кортикостероиди
• Антагонисти на левкотриеновите рецептори

Прогноза и превенция

Както вече споменахме, няма специфични методи за превенция на самото заболяване. Въпреки това, избягването на известните алергени, които могат да доведат до остра алергична реакция, може да бъде достатъчно ефективно. Към избягването на специфични алергени могат да причислят и избягването на домашни любимци, липса на килими в дома, използване на специфични хипоалергични калъфи за възглавници и др.

Прогнозата на алергичен ринит обикновено е добра, като дори и честите рецидиви на самото заболяване не причиняват някакви тежки последици на пациентите и техните ежедневни дейности. Въпреки това, постоянният алергичен ринит може сериозно да наруши качеството на живот. Затова е важна навременната профилактика и превенция.