Вазомоторен ринит МКБ J30.0

Неалергичен ринит се дефинира като хронично възпалително засягане на носната кухина и нейните структури. Самото възпаление не е свързано със специфичен алерген. Симптомите на заболяването са с неопределена продължителност, като при някои пациенти дори могат да бъдат постоянни. Назалната конгестия и ринорея обикновено не са сериозни симптоми, но могат да нарушат качеството на живот.

Вазомоторен ринит е често използван термин за описване на симптоми на ринит, които не са индуцирани от действието на различни алергени или инфекциозни агенти. В повечето случаи на вазомоторен ринит етиологичния причинител на става ясен. Ринит може да се раздели на множество подтипове, като вазомоторен е най-често срещаният тип.

Патофизиологията на неалергичен ринит е сложна, като в основата и седи дисбаланс между симпатиковата и парасимпатиковата вегетативна нервна система на носната лигавица.

Честота

Ринит, независимо дали е алергичен или неалергичен, е сред често срещаните заболявания на горните дихателни пътища. Годишното му разпространение обхваща средно около 20% от населението в индустриализираните страни. Според проведено проучване, приблизително 20 до 40 милиона души за засегнати ежегодно.

Разликата между алергичен и неалергичен ринит е основно в тяхната клинична проява. За вазомоторен ринит е характерна късната проява, обикновено след 20-годишна възраст, докато алергиите се проявяват в ранна детска възраст при повечето пациенти.

Жените са по-засегнати от ринит, отколкото мъжете. Това вероятно се свързва с по-изявените рискови фактори от ежедневието, които предразполагат към развитието на вазомоторен ринит.

Около 70% от жените на възраст между 50 и 64 години изпитват някаква форма на неалергичен ринит през даден период от годината. За заболяването няма изразена сезонност.

Причини

Въпреки, че етиологията на вазомоторен ринит не е добре проучена, смята се, че тя е свързана с дисрегулация на симпатиковите и парасимпатиковите нерви, инервиращи носната лигавица. Дисбалансът самите медиатори води до повишена съдова пропускливост и секреция на слуз от субмукозните носни жлези. Самата мукозна секреция се регулира от парасимпатиковата нервна система, докато симпатиковата нервна система контролира съдовия тонус.

За дисрегулация на основната инервация се посочват различни причини. Някои от тях са:

• Дразнители на околната среда или работното място - като такива се посочват прах, смог, силни миризми, парфюми, вторичен дим, химически изпарения.
• Промени във времето - резките промени в температурата или влажността могат да предизвикат набъбване на носната лигавица.
• Инфекциозни агенти - една сравнително честа причина за неалергичен ринит е инфекцията, причинена от вирусни агенти. Сред тях се посочват най-често коронавируси, риновируси, грип, парагрип.
• Храни и напитки - прекомерната употреба на алкохол може да доведе до набъбване на носната лигавица, както и яденето на пикантна храна.
• Някои лекарства - като рисков фактор се посочва употребата на някои медикаменти, например като бета-блокери, антидепресанти, контрацептиви и др.
• Хормонални промени - медицинските състояния като бременност, менструация, хипотиреодизъм, водят до хормонален дисбаланс с увеличаване на секрецията на женските полови хормони. Те могат да доведат до ринит.
• Сънят по гръб, сънна апнея и рефлукс на стомашно съдържимо

Симптоми

Клиничното протичане на вазомоторен ринит варира при различните пациенти. То е с различна продължителност, като често се наблюдават периоди на обостряне на състоянието. При някои пациенти симптомите могат да персистират целогодишно. При други след правилно проведено лечение, се наблюдава нормализиране на състоянието на пациенти в рамките на няколко дни или седмици.

Сред най-честите симптоми на неалергичен ринит са:

• Запушен нос
• Хрема
• Назална секреция
• Дискомфорт и тежест в лицевата област
• Главоболие
• Кихане
• Кашлица

В клиничното протичане почти винаги може да има съмнение за алергична реакция като основна причина на симптомите. Именно при алергичен ринит симптоматиката е много сходна е първото състояние в диференциалната диагноза. Въпреки това, тъй като в този случаи ще се касае за алергична реакция, се проявяват и симптоми като:

• Сърбеж в носа
• Сълзене от очите
• Дразнене в гърлото
• Конюнктивит

Диагноза

Вазмоторен ринит обикновено се диагностицира чрез внимателна анамнеза и извършване на преглед на носа и гърлото. Освен това трябва да се извършат няколко алергологични проби за изключване на възможна алергична реакция. При всеки пациент диагностицирането е строго индивидуално, но при всички се прилагат следните стъпки за улесняване на самия процес.

• Физикален преглед - при съмнение за вазомоторен ринит, лекарят снема подробна анамнеза и извършва обстоен преглед на носната кухина и гърлото. Метод на избор е назална ендоскопия, който представлява минимално инвазивен метод с цел подробен оглед на носната кухина и структурите в нея.
• Алергологични проби - задължително се назначават при всички пациенти със съмнение за ринит. Тъй като, в повечето случаи вазомоторен и алергичен ринит протичат по сходен начин, единствен метод за изключване на алергия е чрез алергологичните проби. Те биват няколко вида:

1. епикутанно тестуване - върху кожата на изследвания пациент, се поставят известни алергени. При позитивиране на изследването, в рамките на 72 часа на мястото на прилагане на алергените се наблюдава зачервяване на кожата. При отрицателна проба, най-вероятната диагноза е вазомоторен ринит.
2. изследване на кръв - взема се венозна кръв, в която се следят за повишаване на стойностите на еозинофили и имуноглобулин Е.

• Компютърна томография - образно изследване се прилага в случаи на съмнение за хронично засягане на синусовите кухини или някакви анатомични вариации в структурата на носната кухина.

Лечение

Лечението на вазомоторен ринит зависи най-вече от тежестта и клиничната изява на заболяването. За леко протичащите случаи се препоръчва единствено лечение в домашна обстановка и избягване на евентуалните тригери на възпалението. При по-тежко протичащите случаи се препоръчва употребата на различни лекарствени средства, които са с доказан благоприятен ефект върху самото заболяване. Някои от тях са:

• Физиологични разтвори за нос
• Кортикостероидни назални спрейове
• Назални деконгестанти - приложението на назални деконгестанти не трябва да надвишава 10 дни поради привикване на назалната лигавица към тяхното действие.
• Антихистамини - могат да се прилагат под формата на спрей или под таблетна форма.

Усложнения

Някои от усложненията на вазомоторен ринит се срещат сравнително рядко, докато други са често срещани поради хроничното възпаление на носната лигавица. Те не са животозастрашаващи, но могат да повлияят на качеството на живот на пациента. Най-честите усложнения са:

• Носна полипоза
• Хроничен синуит
• Среден отит

Превенция

Понастоящем няма сигурен начин за предотвратяване на неалергичен ринит. Тъй като, заболяването е с хронично протичане, предприемането на следните стъпки може да доведе до намаляване тежестта на симптомите и предотвратяване на обостряне:

• Избягване на потенциалните тригери на възпалението
• Прекомерна употреба на назални деконгестанти - употребата на назални деконгестанти не трябва да бъде повече от 7-10 дни поради привикване на носната лигавица към тяхното действие.
• Правилно проведено лечение - единствен сигурен метод към благоприятно повлияване на протичането на заболяването е правилното проведено лечение, съобразено със състоянието на пациента.