Начало Медицинска енциклопедия Микробиология Специална микробиология Вирусология Парамиксовируси Парагрипни вируси

Парагрипни вируси

Парагрипни вируси - изображение

Обща характеристика

Парагрипните вируси принадлежат към семейство Paramyxoviridae, род Paramyxovirus. Наречени са парагрипни поради близките си морфологични и биологични свойства с причинителя на грипа. Инфекциите, които причиняват се характеризират с катарални явления от страна на горните дихателни пътища като бронхит и ларингит. Обикновено причиняват респираторни заболявания при кърмачета и малки деца, както и развитието на пневмония.

Вирусите са изолирани за пръв път през 1958г. от Р.Ченок. Днес са познати четири типа парагрипни вируси - тип 1(Sendai), 2, 3 и 4 и два подтипа - 4a и 4b.

  • Тип 1 и 2 причиняват крупозна пневмония;
  • Тип3 е по-често се свързва с бронхиолит, бронхит и пневмония;
  • Тип4 се разпознава по-рядко и причинява леки, грипоподобни респираторни заболявания.

Структура и култивиране

Парагрипните вируси са с размери от 150 до 250 нанометра. Съдържат едноверижен РНК геном и притежават силно изразен полиморфизъм и хемаглутинационни свойства.

Всички вирусни типове се култивират успешно в клетъчни култури от маймунски и човешки произход, тип 1 притежава тропизъм към кокоши ембриони. Клетъчните линии са по-слабо чувствителни към парагрипните вируси.

Резистентност и епидемиология

Парагрипните вируси са устойчиви спрямо факторите на околната среда, но дезинфекциозните разтвори и високите температури ги унищожават за 15-20 минути.

Вирусите се разпространяват от заразения човек чрез:

  • близък личен контакт с болни, докосване на замърсени обекти или повърхности и последващ контакт с носа и очите;
  • по въздушно-капков път.

Инфекциите предизвикани от тип 1 и 2 са най-често срещани през есенните месеци, докато тип 3 инфекциите се проявяват през цялата година, но случаите се повишават през пролетта. Инфекциите с тип3 се срещат най-често.

Патогенеза и клинична картина

Параинфлуенца вирусите (HPIV) обикновено причиняват заболявания на горните и долните дихателни пътища при бебета, малки деца, възрастни хора и хора с отслабена имунна система. Инкубационният период е от 2 до 7 дни.
Симптомите от страна на горните дихателни пътища биват:

  • болки в гърлото;
  • кашлица.

При засягане на дихателните пътища може да се развие

  1. ларинготрахеобронхит (спазматичен круп);
  2. ларингит;
  3. бронхит;
  4. бронхиолит;
  5. пневмония.

Спазматичният круп се характеризира със затруднено дишане, загуба на гласа и повишена температура.

Други симптоми на параинфлуенчната инфекция са:

  • възпалено гърло;
  • кихане;
  • хрипове;
  • болка в ушите;
  • раздразнителност;
  • намален апетит.

Микробиологична диагностика

Микробиологичната диагностика се поставя след изолиране на вируса от носен и гърлен секрет при изследване за парагрип. Серологичните изследвания се извършва чрез вируснеутрализираща реакция и реакция за свързване на комплемента.

Специфична профилактика и лечение

Не е разработена специфична профилактика, лечението е симптоматично. Използват се нестероидни противовъзпалителни средства, поради риск от развитието на бактериална инфекция се използват антибиотици. Възможно е и предписването на бронходилататори на възрастни пациенти, които имат хрипове и рестриктивно заболяване на горните дихателни пътища.

5.0, 2 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

https://www.cdc.gov/parainfluenza/about/symptoms.html
https://emedicine.medscape.com/article/224708-overview#a6

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Категория