Хипертрофия на тонзилите МКБ J35.1

Тонзиларната хипертрофия е медицински термин за постоянно увеличение на небните сливици. Те представляват чифтни лимфни структури, разположени между небните дъги в устната кухина. Между тях е разположена мастна висулка, известна като увула. Тонзилите са част от имунната система и като такива противодействат на попаднали инфекциозни агенти в устната кухина. Заедно с други лимфни структури, разположени също в носната кухина, те образуват Валдайеровия пръстен. Основната му функция е защитна, като предпазва от вредното въздействие на различни вируси, бактерии и гъбички.

Хипертрофия на тонзилите може да бъде признак на инфекция или дразнене от фактори на околната среда като дим или замърсен въздух. При някои хора първоначално се наблюдават по-големи сливици без изявена патологична причина. А в други случаи етиологията остава неизяснена за тонзиларната хипертрофия.

Състоянието е особено често при деца, въпреки че може да засегне и възрастни. Тонзилите при деца първоначално са по-големи от тези на възрастните поради постоянното излагане на различни инфекциозни агенти. С течение на времето уголемените сливици могат да търпят обратно развитие, а в други случаи на изразена симптоматика може да се наложи оперативното им отстраняване.

Честота

Хипертрофията на тонзилите е едно сравнително често срещано състояние, тъй като в повечето случаи съпровожда всички остри инфекциозни заболявания на горните дихателни пътища. Като лимфни структури, те отреагират на инфекцията с локален оток и хиперемия на тъканите. Размерът на самите сливици не корелира с тежестта на инфекцията.

Тонзиларната хипертрофия може да засегне хора на всяка възраст, особено по време на инфекция на горните дихателни пътища. Въпреки това, заболяването засяга много по-често деца, отколкото възрастни поради много по-честото им излагане на инфекциозни агенти. Известно е, че децата са основно застрашени от предаване на инфекция в детски градини и училища, и именно това най-често води до остри епизоди на възпаление и последваща тонзиларан хипертрофия. Пиковата честота на хипертрофията е средно между 5 и 15 години. Именно през този период децата най-често заболяват от остър тонзилит или остър фарингит.

Причини

Тонзиларната хипертрофия има тенденция да засяга по-често децата, но това не е доказано от специалистите. При други деца етиологията на състоянието е неизвестна или не може да бъде доказана конкретна причина. Най-честата причина за уголемяването както при деца, така и при възрастни, са различни бактериални или вирусни инфекции.

Бактерии

• Бета-хемолитични стрептококи 
• Хемофилни бактерии
• Стафилококи
• Алфа-хемолитични стрептококи

Вируси

• Аденовируси
• Херпес вируси
• Епщайн-Бар вируси (причинители на инфекциозна мононуклеоза)
• Вирус на грип
• Цитомегаловируси

Рискови фактори

Както вече споменахме основните причинители на тонзиларна хипертрофия са различни видове инфекциозни агенти, сред които са най-често бактерии и вируси. Като рискови фактори за тонзиларна хипертрофия се посочват различните възпалителни процеси в устната кухина, които могат да доведат до това състояние. Като такива се посочват:

• Алергии (алергичен ринит)
• Излагане на дразнители като дим и замърсяне на въздуха
• Гастроезофагеален рефлукс
• Остър и хроничен тонзилит

Симптоми

Много често хипертрофия на тонзилите протича безсимптомно при някои пациенти. В такива случаи тя се диагностицира случайно по повод на друго остро възпалително заболяване на горните дихателни пътища. В други случаи тонзиларната хипертрофия може да се прояви клинично с някои характерни симптоми. При достатъчна големина на самите сливици, те могат да доведат до частична обструкция на въздушната струя, което е симптом изискващ медицинска помощ.

Сред най-характерните симптоми на тонзиларна хипертрофия са:

• Затруднено дишане
• Дишане през устата
• Шумно дишане и хъркане
• Неспокоен сън
• Постоянна хрема
• Трудно преглъщане
• Лош дъх (халитоза)

Диагноза

Диагностицирането на тонзиларна хипертрофия е лесна и се основава основно на физикалния преглед. По време на диагностициране на състоянието от лекар е важно уточняването на конкретната етиологична причина, довела до самата хипертрофия. Повечето от лекарите предпочитат спазването на следните диагностични стъпки при хипертрофия на тонзилите.

• Подробно снета анамнеза за отминали инфекциозни заболявания на горните дихателни пътища
• Оглед на устната кухина - основен физикален метод, който се използва за диагностициране при тонзиларната хипертрофия, е оглед на устната кухина. За целта се използва най-често шпатула, чрез която се натиска надолу корена на езика. Видимите промени на небните тонзили са характерни, като при някои пациенти дори самите сливици могат да доведат до обструкция на въздушната струя. Освен уголемените тонзили, се визуализират и промени по тяхната повърхност. Много често тя е неравна, а когато е налична бактериална инфекция, по самите тонзили може да има гнойна секреция и бели налепи.
• Микробиологично изследване - както вече споменахме, най-честите причинители на тонзиларна хипертрофия са различни видове бактериални агенти. За тяхното доказване е нужно микробиологично изследване на материал, взет от небните дъги с помощта на памучен тампон.
• Полисомнография - при големина на небните тонзили, водеща до обструкция на въздушната струя и при нарушение и промяна на съня, може да се назначи полисомнография. Това изследване има за цел доказване на апноични паузи по време на самия сън, които да са причинени от хипертрофия на тонзилите.

Диференциална диагноза

При хипертрофия на тонзилите винаги трябва да се прави диференциална диагноза между следните състояния:

• Инфекциозна мононуклеоза
• Инфекция с херпесни вируси
• Лимфоми на глава и шия
• Злокачествени назофарингеални тумори

Лечение

Тонзиларната хипертрофия обикновено изисква лечение само, ако причинява симптоми водещи до нарушение качеството на живот. Ако при диагностицирането на самото състояние се докаже бактериален причинител, е нужно правилно антибиотично лечение. Повечето лекари изписват широкоспектърни антибиотици, които в рамките на 7-10 дни трябва да доведат до премахване на инфекцията. В случаите на успешна антибиотична терапия, при някои пациенти се наблюдава обратно развитие на хипертрофиралите небни тонзили.

Ако хипертрофията на тонзилите води до сериозни симптоми, е нужно тяхното хирургично отстраняване, процедура позната като тонзилектомия. Индикации за тонзилектомия са:

• Увеличени сливици, които пречат на дишането
• Проблеми със съня и обструктивна сънна апнея
• Хроничен бактериален тонзилит

Тонзилектомията е рутинна хирургична интервенция, която се извършва под обща анестезия. Тя се извършва в рамките на 30 минути или 1 час, и рядко води до постоперативни усложнения. Повечето хора се прибират вкъщи още в деня на операцията или на следващия. Пълно възстановяване след интервенцията се наблюдава в рамките на 7-10 дни.

Прогноза

Прогнозата на повечето случаи на тонзиларная хипертрофия е добра. При голяма част от пациентите дори заболяването протича изцяло безсимптомно. Въпреки това, е нужна консултация с УНГ-специалист за диагностично уточняване на самата хипертрофия. При някои пациенти може да се наложи консервативно лечение, а при други с изявени симптоми - хирургично.

Изображения: freepik.com