Хемофилни бактерии (Haemophilus)

Обща характеристика

Род Haemophilus принадлежи към семейство Pasteurellaceae, наред с родовете Actinobacillus и Pasteurella. От представителите на род Haemophilus най-голямо значение за човешката патология има вида H. influenzae (инфлуенчен бактерий).

По-голямата част от видовете на рода са обитатели на нормалната микрофлора на устната кухина и горните дихателни пътища.

Хемофилус инфлуенца е открит от Р.Пфайфер през 1891 г. по време на голяма грипна епидемия и до 1933 г. е считан за причинителя на грипа. По-късно се установява, че грипа се причинява от вирусни агенти, но названието influenzae (грипен) се запазва.

Морфологична характеристика

Хемофилиите бактерии за Грам-отрицателни кокобактерии, с много малки размери. Инлфуенчният бактерий е с размери 0,2 до 0,3 микрометра. В препарати от култури микроорганизмите се разполагат на групи или на къси верижки. Не образуват ресни и спори. В рода се срещат както капсулирания така и безкапсулни видове.

Културелни особености

Род Haemophilus са факултативни анаероби, което означава, че могат да се развиват както в кислородна, така и в безкислородна среда.

Оптимални за развитието на инфлуенчния бактерий са температури от 37 градуса с и рН 7,5.

Необходим за развитието на хемофилус инфлуенце е поне един от два растежни фактора на кръвта — термостабилният хемин и термолабилният фосфопиридин-нуклеотид.

След култивиране върху кръвен агар капсулираните бактериите образуват матови колонии с мукоиден вид.

Безкапсулните колонии дават по-дребни, гладки и прозрачни колонии.

Инфлуенчните бактерий притежават слабо изразена биохимична активност. Ферментират глюкозата до киселина без газ, образуват индол и редуцират нитратите до нитрити.

Антигенна структура

Според вида на капсулните (К) и полизахаридни (Н) антигени инфлуенчния бакретий се разделя на 6 серотипа — a, b, c, d, e, f.

Фактори на патогенност и вирулентност

Основни фактори на патогенността на хемофилус инфлуенце са пилите, които подпомагат прилепването на бактерия към лигавицата на горите дихателни пътища и капсулата, която предпазва от фагоцитоза. Вирулентни са единствено капсулните щамове, от тях с най-голяма вирулентност е серотип b.

Епидемиология

Хемофилните бактерии са твърде чувствителни към изсушаване, ниски и високи температури, те загиват във външната среда за един-два дни.

Безкапсулните щамове на инфлуенчния бактерий са доказани като нормални обитатели на горните дихателни пътища при по-голямата част от здравите хора. Капсулните щамове и най-вече серотип b предизвикват предавани по аерогенен път инфекции.

Патогенеза и клинична картина

Хемофилните бактерии причиняват:

• ринофарингит;
• епиглотит;
• менингит;
• конюнктивит;
• остеомиелит;
• пневмония;
• бактериемия.

Бактериемията представлява инфекция на кръвта.

Преди въвеждането на конюгираната ваксина срещу Haemophilus influenzae тип b през 1988 г., бактерия е бил най-честата причина за бактериален менингит при деца под 5 годишна възраст.

Инфлуенчния бактерий е един от най-честите причинители на инфекции на долните дихателни пътища.

Имунитет

Изображение CC0 Public domain

До 3 месечна възраст кърмачетата притежават пасивно придобит имунитет от майката. При по-голямата част от децата навършили 3 години се установяват антитела срещу инфлуенчния бактерий. Съществува ваксина, която може да предотврати инфекции, причинени от Haemophilus influenzae тип b (Hib). Тя съдържа капсулният антиген на инфлуенчния бактерий и дифтерийният анатоксин.

Микробиологична диагностика

Културелното изследване върху кръвен агар е от изключително значение, поради специфичните изисквания на хемофилните бактерии спрямо хранителната среда.

Бърза диагноза се поставя след извършване на реакция аглутинация.

Лечение

Ефективни срещу род Haemophilus са антибиотиците ампицилин, хлорамфеникол и цефотаксим.

Заглавно изображение CC0 Public domain