Долни дихателни пътища

Ларинксът е на границата между горните и долните дихателни пътища. Долните дихателни пътища започват с трахеята, от която започва дихателното дърво.

Трахеята е покрита с респираторен епител, който продължава и в бронхите. Трахеята е изградена от хрущялни полудъги, които в задната си част са свързани с гладки мускули. Тази структура на пръстените има голямо значение, защото гладката мускулатура позволява да се променя размерът на пръстена при повишаване на налягането в трахеята, чрез което той се предпазва от разкъсване при прекомерно увеличаване на налягането (например при силна кашлица).

Освен това храната среща по-малко съпротивление при придвижването си в хранопровода, тъй като е разположен непосредствено зад мускулната стена на трахеята. Тази структура на трахеята позволява свободното движение на шията, без опасност от прегъване и възпрепятстване на въздушния поток. Благодарение на мускулните влакна, по време на дълбоко вдишване, диаметърът на трахеята се увеличава около 10 пъти, а дължината приблизително 5 пъти.

След трахеята, вдишаният въздух попада последователно, в бронхите, бронхиолите и алвеоларните ходове. Гладкомускулни елементи се срещат и в тези три структури. Чрез тях се регулира луменът (отворът) на най-малките бронхиални разклонения, а с това и достъпът на въздух до алвеолите, като е възможно да се прекрати постъпването му към дадена алвеоларна област и да се препрати към участъци, в които има по-добри условия за газова обмяна.

При някои белодробни заболявания тонусът на тези гладкомускулни влакна е повишен, вследствие на което дишането е затруднено (диспное). Например при бронхиална астма болният диша с усилие, поради повишения гладкомускулен тонус. Затова при различни патологични състояния, при които е затруднен достъпът на въздух до алвеолите, чрез лекарствени средства се цели да се намали гладкомускулният спазъм и по този начин да се възстанови нормалното дишане.

Тонусът на гладката мускулатура е подложен на нервна и хуморална регулация. Парасимпатикусът го повишава, докато симпатикусът и адреналинът го понижават.