Начало Медицинска енциклопедия Физиология Физиология на дихателната система Значение на дихателните пътища Долни дихателни пътища

Долни дихателни пътища

Долни дихателни пътища - изображение

Ларинксът е на границата между горните и долните дихателни пътища. Долните дихателни пътища започват с трахеята, от която започва дихателното дърво.

бронхиално дървоТрахеята е покрита с респираторен епител, който продължава и в бронхите. Трахеята е изградена от хрущялни полудъги, които в задната си част са свързани с гладки мускули. Тази структура на пръстените има голямо значение, защото гладката мускулатура позволява да се променя размерът на пръстена при повишаване на налягането в трахеята, чрез което той се предпазва от разкъсване при прекомерно увеличаване на налягането (например при силна кашлица).

Освен това храната среща по-малко съпротивление при придвижването си в хранопровода, тъй като е разположен непосредствено зад мускулната стена на трахеята. Тази структура на трахеята позволява свободното движение на шията, без опасност от прегъване и възпрепятстване на въздушния поток. Благодарение на мускулните влакна, по време на дълбоко вдишване, диаметърът на трахеята се увеличава около 10 пъти, а дължината приблизително 5 пъти.

След трахеята, вдишаният въздух попада последователно, в бронхите, бронхиолите и алвеоларните ходове. Гладкомускулни елементи се срещат и в тези три структури. Чрез тях се регулира луменът (отворът) на най-малките бронхиални разклонения, а с това и достъпът на въздух до алвеолите, като е възможно да се прекрати постъпването му към дадена алвеоларна област и да се препрати към участъци, в които има по-добри условия за газова обмяна.

При някои белодробни заболявания тонусът на тези гладкомускулни влакна е повишен, вследствие на което дишането е затруднено (диспное). Например при бронхиална астма болният диша с усилие, поради повишения гладкомускулен тонус. Затова при различни патологични състояния, при които е затруднен достъпът на въздух до алвеолите, чрез лекарствени средства се цели да се намали гладкомускулният спазъм и по този начин да се възстанови нормалното дишане.

Тонусът на гладката мускулатура е подложен на нервна и хуморална регулация. Парасимпатикусът го повишава, докато симпатикусът и адреналинът го понижават.

3.9, 10 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmedhealth/PMHT0030320/

http://sphweb.bumc.bu.edu/otlt/MPH-Modules/PH/RespiratoryHealth/RespiratoryHealth2.html

https://courses.lumenlearning.com/microbiology/chapter/anatomy-and-normal-microbiota-of-the-respiratory-tract/

Л. Витанова, Р. Гърчев; „Физиология на човека”; издателство АРСО

Arthur C. Guyton, M.D., John E. Hall, Ph.D.; „Text book of Medical Physiology“

доц. Янков; "Физиология"

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияАнатомияФизиологияБотаникаЗаведенияЛайфстайлЗдравни съветиЛюбопитноСпортЛеченияАлт. медицинаИсторияСнимкиКлинични пътекиСпециалистиХранене при...ПатологияНовини