Значение на дихателните пътища

Значението на дихателните пътища се изразява в затоплянето, овлажняването и пречистването на вдишания въздух.

Вдишаният въздух преминава през проводящите дихателни пътища - горни (над ларинкса) и долни (под ларинкса) преди да стигне до алвеолите. Въздухът навлиза последователно през носната кухина, фаринкса, ларингеалната цепка, трахеята, бронхите, алвеоларните ходове и накрая достига алвеолите.

При дишането през носа, въздухът преминава край богато кръвоснабдената лигавица и при обикновени условия се затопля до 32°C. Затова опасността от простудни увреждания на дихателната система, особено през студените месеци от годината е по-малка, когато дишането се осъществява през носа. Температурата на въздуха в алвеолите е 37°C, което е от значение за нормалната газова обмяна.

Овлажняването на вдишания въздух се осъществява при преминаването му край лигавиците, които винаги са покрити със слуз. В алвеоларния въздух съдържанието на водни пари е много по-голямо и с много по-високо парциално налягане, в сравнение с въздуха на околната среда (при условия на умерен климат). Овлажняването на въздуха е от значение за нормалното протичане на газовата обмяна в алвеолите.

По лигавицата на носа се намират много власинки, които задържат голяма част от твърдите частици, намиращи се във вдишвания въздух. По този начин въздухът се пречиства механично.

В областта на големите бронхи епителът също е покрит с реснички, които имат едно бавно движение насочено в посока към белия дроб и едно бързо движение по посока устната кухина, като по този начин попадналите твърди частици заедно с образувалия се секрет се изхвърлят към фаринкса (гълтача). За 24 часа се образуват 100 мл слуз, което периодично се отстранява заедно с попадналите в нея частички. По този начин алвеолите се запазват чисти и в тях се поддържат най-благоприятни условия за газова обмяна.

Защитна функция на дихателните пътища

Дихателни пътища притежават важна защитна функция, която се извършва благодарение на мукоциалиарната почистваща система, мукозната имунна система и рефлекси (кашляне, кихане).

Мукоцилиарната почистваща система е изградена от 3 компонента: мукус, серозна течност и реснички. Мукусът се състои от белтъци разтворени във вода. Той образува гел, който покрива лигавицата на дихателните пътища. Върху този гел полепват чуждите частици, като по този начин не могат да достигнат до алвеолите. Под слоя мукус се намира серозна течност, която също притежава защитна функция. В състава и влизат някои емзими като лактоферин, лизозим, дефензини. Серозната течност е необходима и за движението на ресничките, което може да бъде инхибирано от хипоксия, цигарен дим, полени, студен въздух.

Мукозната имунна система е представена от струпвания на лимфоидна тъкан, богата на макрофаги, клетки естествени убийци, дендритни клетки, лимфоцити. Тя участва в механизмите на вродения и придобития имунитет, но притежава и специфични механизми за обезвреждане на антигените без да се наблюдава възпалителен процес. Такъв механизъм е секрецията на имуноглобулин А, който ефективно свързва чуждите антигени в лумена на дихателните пътища. Образува се комплекс антиген-антитяло, които впоследствие се отстранява от мукоцилиарната почистваща система. Освен това в епитела на дихателните пътища са разположени и специален вид Т-лимфоцити, които не са свързани с Главния комплекс на тъканната съвместимост. Предполага се, че те притежават имуномодулиращи функции.

Кихането и кашлицата са основните защитни механизми на дихателните пътища. Кашлицата е защитен рефлекс, който се осъществява чрез дълбоко вдишване увеличаване на интраторакалното и интраабдоминалното налягане, отваряне на глотиса и издишване с висока скорост. Кихането е рефлекс, който почиства назофаринкса и носа. Механизмът му е подобен на този на кашличния рефлекс – състои се в форсирано издишване, съпроводено със съкращението на мускулите на фаринкса и лицето.

Частички, с диаметър по-малък от 0,5 µm, стигат до алвеолите и при издишване се изхвърлят от белите дробове. По същия механизъм се отстранява и по-голяма част от частичките на цигарения дим, но трябва да се знае, че около 1/3 от тях се задържат в алвеолите и ако не се поемат от макрофагите, постепенно увреждат паренхима и влошават газовата обмяна.