Мукозо-асоциирана лимфоидна тъкан

Мукозо-асоциираната лимфоидна тъкан (MALT) е периферен (вторичен) лимфоиден орган. Тя се нарича още некапсулирана лимфоидна тъкан. Намира се по лигавицата на дихателните, храносмилателните и пикочно-половите пътища. MALT включва още сливиците, Пайеровите плаки в тънките черва и апендикса. В зависимост от локализацията на мукозо-асоциираната лимфоидна тъкан тя носи различни имена:

• чревно-асоциирана лимфоидна тъкан – GALT (Gut-Associated Lymphatic Tissue). Тя включва Пайеровите плаки, мезентериалните лимфни възли, апендикса;
• бронхо-асоциирана лимфоидна тъкан – BALT (Bronchus-Associated Lymphatic Tissue);
• назофаринкс-асоциирана лимфоидна тъкан – NALT. Тя включва слюнчените жлези и сливиците.

Ролята на MALT в имунитета е свързана с индуциране на имунен отговор към специфични антигени, които се срещат по протежението на лигавиците. Около половината от лимфоцитите в организма са асоциирани с тази тъкан. Основната функция на MALT е да произвежда и да секретира имуноглобулин А, или с други думи тя има роля в развитието на локален имунитет.

Чревно-асоциирана лимфоидна тъкан

Чревно-асоциираната лимфоидна тъкан е компонент на лимфоидната тъкан свързана с лигавицата (MALT). Тя е важен компонент на имунната система, като основната и роля е предпазването на червата от вредните въздействията на антигените. Физиологичната роля (абсорбция на хранителни вещества от лумена на червата) на тънко-чревната лигавица обуславя нейното действие като пропусклива бариера към вътрешността на тялото. Тази пропускливост създава входна врата за различни инфекции, която е основния път за проникване в организма на голяма част от инфекциозните агенти.

GALT функционира по този начин поради наличието на голямо количество В-лимфоцити и плазматични клетки, които произвеждат антитела. Тази тъкан заема площ от 260-300 м². Към GALT спадат Пайеровите плаки и лимфоидните струпвания в апендикса. Пайеровите плаки представляват съвкупност от лимфоидни клетки. Броят им е около 100. Микроскопски изглеждат като овални или кръгли лимфоидни фоликули разположени в подлигавичния слой на тънкочревната стена. Броят има достига върхове около 15-25 години, като след това постепенно започва да намалява. В дисталната част на илеума те са многобройни и формират пръстен. В тях се откриват В-клетки, Т-клетки и дендритни клетки. Освен роля в имунитета Пайеровите плаки имат и клинично значение.

Бронхо-асоциирана лимфоидна тъкан

Бронхо-асоциирана лимфоидна (BALT) тъкан е част от мукозо-асоциираната лимфоидна тъкан. BALT е незаменима част на дихателната система. Тя е представена от лимфни фоликули, разположени в белите дробове и бронхите. Бронхо-асоциираната лимфоидна тъкан се намира по протежение на бифуркацията на трахеята, периваскуларните, пербронхиалните и интерстициалните области на долните дихателни пътища. В лимфните фоликули са разположени Т-лимфоцити, В-лимфоцити и дендритни клетки.

Функцията и предназначението на BALT все още не са достатъчно изяснени. Не е ясно дали формирането на тази тъкан е част от нормалния имунен отговор или участва в имунопатологични процеси. Въпреки това се знае, че тя има значение за активацията на В-клетки и Т-лимфоцити по време на имунния отговор, насочен срещу антигени навлезли в организма през дихателните пътища. Във връзка с имунния отговор бронхо-асоциираната лимфоидна тъкан се разделя на индуцирана и неиндуцирана, като индуцирата се образува по време на и след инфекция. Имунните отговори медиирани от индуцираната BALT се забавят по отношение на имунния отговор, тъй като е необходимо време за формирането на тази тъкан. Индуцирана BALT може да възникне и след други стимули – автоимунни заболявания или увреждане на белия дроб от прахови частици.

Назофаринкс-асоциирана лимфоидна тъкан

Назофаринкс-асоциираната лимфоидна тъкан е част от мукозо-асоциираната лимфоидна тъкан (MALT). NALT се намира в носната лигавица. Основната и функция е да предпазва от инхалиране на вируси и други инфекциозни агенти. Смята се, че тази тъкан има аналогично предназначение както пръстена на Валдайер. В назофаринкс-асоциираната лимфоидна тъкан се откриват голямо количество В- и Т-лимфоцити. След интраназална имунизация или разпознаване на патогени се отключват процеси на лимфоцитна пролиферация и диференциация. Лимфоцитите започват да продуцират цитокини, интерферон-у, интерлевкин 2, 4, 5, 6 или 10. В В-лимфоцитите се наблюдава изотипно превключване и започват да продуцират антиген-специфични имуноглобулин М, имуноглобулин G и имуноглобулин А. Интраназалната имунизация е ефективен начин за стимулиране на дихателната имунна система.

Сливиците са колекции от лимфоидна тъкан, който се причисляват към назофаринкс-асоциираната лимфоидна тъкан. Обикновено всяка една сливица има 2,5 см дължина, 2 см ширина и 1,2 см дебелина. На прехода на носната и устната кухина в гълтача има масивно струпване на лимфна тъкан – tonsillae palatinae, tonsilla lingualis, tonsillae tubariae, tonsilla pharyngealis и лимфната тъкан на мекото небце. Всички тези структури образуват лимфния пръстен на Валдайер, който осъществява защитата срещу поетите с въздуха и храната антигени.

Нормалното състояние на мукозо-асоциираната лимфоидна тъкан е от ключово значение за нормалното функциониране на имунната система и за защитата на организма от различни патогени.