Остър лимфаденит МКБ L04

› Какво представлява острият лимфаденит?

› Причини

› Чести инфекции

› Нечести инфекции

› Инфекциозни причинители и характеристики на лимфаденита

› Нарушения на имунната система

› Злокачествени заболявания

› Други причини за подути лимфни възли

› Рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диференциална диагноза

› Диагноза

› Лечение

Какво представлява острият лимфаденит?

Лимфаденитът представлява възпаление или уголемяване на лимфните възли, обикновено причинено от бактериална инфекция. МКБ L04 Остър лимфаденит разглежда възпаление на всеки лимфен възел без мезентериален.

Лимфните възли са малки, яйцевидни възли, обикновено вариращи по размер от няколко милиметра до два сантиметра. Те се разпределят в групи по хода на лимфните съдове, разположени по цялото тяло. Основната функция на лимфните възли е да филтрират микроорганизми и анормални клетки, които са събрани в лимфната течност.

В лимфните възли има комбинация от различни видове клетки на имунната система. Тези специализирани клетки филтрират лимфната течност, докато тя пътува през тялото и го предпазва, като унищожават нашественици.

Лимфните възли са разположени на групи в определени области на тялото. Мястото на подутите лимфни възли може да помогне да се идентифицира основната причина.

Причини

По-голямата част от случаите представляват отговор към локализирана или системна инфекция. При повечето деца с лимфаденит (остър) се откриват малки, палпаторни шийни, аксиларни и ингвинални лимфни възли. По-рядко се случва уголемяване на субокципиталните и задноушните лимфни възли. Палпаторни супраклавикуларни, епитрохлеарни и поплитеални лимфни възли са нечести, както и уголемени медиастинални и коремни възли.

Лимфаденитът може да засегне единичен възел или група от възли (регионална аденопатия) и може да бъде едностранен или двустранен.

Увеличеният размер на лимфен възел може да бъде причинен от:

• Пролиферация на клетки във възела, включително лимфоцити, плазмени клетки, моноцити или хистиоцити
• Инфилтрация на клетки извън възела, като малигнени клетки или неутрофили
• Дрениране на инфекция (например абсцес) в локалните лимфни възли

Най-честата причина за подути лимфни възли е инфекция, особено вирусна инфекция, като обикновената настинка. Възможни причини за подути лимфни възли включват:

Чести инфекции

• Назофарингит (настинка)
• Стрептококова инфекция на гърлото
• Морбили
• Ушни инфекции
• Инфектиран зъб (с абсцес)
• Мононуклеоза
• Кожни или раневи инфекции, като целулит
• Човешки имунодефицитен вирус (ХИВ) - вирусът, причиняващ СПИН

Нечести инфекции

• Туберкулоза
• Някои полово предавани инфекции, като сифилис
• Токсоплазмоза
• Треска от одраскване от котка

Инфекциозни причинители и характеристики на лимфаденита:

• Bartonella henselae - засяга единично възелче, което е подвижно и без повишена чувствителност
• Coccidioides immitis (кокцидиоидомикоза) - медиастинален лимфаденит
• Цитомегаловирус - генерализиран лимфаденит
• Зъбен кариес / абсцес - подчелюстен лимфаденит
• Epstein-Barr вирус (мононуклеоза) - двустранен шиен лимфаденит
• Francisella tularensis (туларемия) - шиен, медиастинален или генерализиран лимфаденит с повишена чувствителност
• Histoplasma capsulatum (хистоплазмоза) - медиастинален лимфаденит
• Атипична микобактерия - шиен, субмандибуларен, субментален лимфаденит, обикновено едностранен, най-често при имунокомпетентни деца на възраст 1-5 години
• Mycobacterium tuberculosis - медиастинален, шиен, локализиран лимфаденит, който се характеризира с повишена чувствителност и подвижност; генерализирано хетогенно разпространение (меки и подвижни възли, който се придържат към покриващата еритематозна кожа)
• Parvovirus - задушни, шийни и окципитални подути лимфни възли
• Salmonella - генерализиран лимфаденит
• Себореен дерматит и инфекции на скалпа - окципитален и задушен лимфаденит
• Staphylococcus aureus adenitis - шиен и субмандибуларен едностранен лимфаденит, който се характеризира с твърди и чувствителни лимфни възли
• Фарингит от група А стрептококи - субмандибуларен и шиен едностранен лимфаденит, който се характеризира с твърди и чувствителни лимфни възли
• Toxoplasma gondii - генерализиран лимфаденит, често без повишена чувствителност
• Yersinia enterocolitica - шиен или абдоминален лимфаденит
• Yersinia pestis - аксиларен, ингвинален, феморален, шиен лимфаденит, който е изключително чувствителен с еритема на покриващата кожа

Нарушения на имунната система

• Лупус еритематозус   
• Ревматоиден артрит

Злокачествени заболявания

• Лимфом
• Левкемия
• Други видове рак, които са се разпространили (метастазирали) в лимфни възли

Други причини за подути лимфни възли

Други възможни, но редки причини включват определени медикаменти, като лекарството фенитоин и превантивни лекарства срещу малария, отхвърляне на трансплантант, саркоидоза.

Рискови фактори

Рисковите фактори за поява на остър лимфаденит са:

• СПИН
• Ухапване от насекоми
• Ужилвания от пчели
• Рак
• Хронични кожни заболявания, като псориазис или екзема
• Диабет
• Подуване на краката
• Напреднала възраст
• Лошо кръвообращение
• Порязване, драскотина, прободна рана
• Кожни язви
• Редовна употреба на стероидни лекарства
• Хирургическа намеса
• Симптоми на инфекция на горните дихателни пътища - възпалено гърло, болки в ушите, хрема, конюнктивит или импетиго, повишена температура
• Контакт с животни, особено котки или селскостопански животни
• Скорошна стоматологична процедура или лошо дентално здраве
• Скорошно използване на хидантоин

Симптоми

Симптомите на подути лимфни възли варират значително. Човек може да бъде напълно без симптоми (асимптоматичен) и подутите лимфни възли могат да бъдат установени само когато лекар ги забележи по време на общ физикален преглед.

Понякога увеличените лимфни възли могат да предизвикат локална болка и повишена чувствителност. Покриващата кожа върху уголемените лимфни възли може да бъде незасегната или еритематозна.

Находките при физикален преглед, предполагащи инфекция, са

• меки и подвижни лимфни възли с еритема
• подуване на лимфните възли, което може да е с размер на грахово или бобено зърно или дори по-голямо
• усещане за болезненост или повишена чувствителност в областта на засегнатите лимфни възли

Други признаци и симптоми, свързани с основно заболяване, които съпътстват подуването на лимфните възли, могат да бъдат по-изявени и клинично сигнификантни от самото подуване на лимфните възли. Симптомите на по-сериозни медицински състояния, които могат да причинят подуване на лимфните възли, могат да включват:

• генерализирана отпадналост
• загуба на апетит
• втрисане
• повишена телесна температура
• болки в гърлото или хрема
• главоболие
• лимфангит
• нощно изпотяване
• загуба на тегло
• коремна болка
• локализирани червени петна по кожата над лимфните възли
• локални инфекции (например зъбобол, възпалено гърло)

Твърди, фиксирани, бързо нарастващи възли могат да индикират възможен рак или лимфом.

Шиен лимфаденит може да доведе до скованост на врата и тортиколис. Преаурикуларна аденопатия е свързана с няколко форми на конюнктивит, включително едностранен грануломатозен конюнктивит (хламидиен конюнктивит, листериоза, туларемия или туберкулоза), фарингеална конюнктивална треска (инфекция от аденовирус тип 3) и кератоконюнктивит (инфекция от аденовирус тип 8). Възпаление на ретрофарингеалните възли може да доведе до дисфагия или диспнея. Медиастинален лимфаденит може да предизвика кашлица, диспнея, стридор, дисфагия, плеврален излив или венозна конгестия. Интраабдоминална (мезентериална и ретроперитонеална) аденопатия може да се прояви като болка в корема. Засягане на илиачните лимфни възли може да причини коремна болка и накуцване.

Усложнения

Потенциалните усложнения поради остър лимфаденит включват:

• Целулит
• Формиране на абсцес
• Лимфангит
• Системно засягане
• Гангрена
• Остеомиелит
• Тромбоза на вътрешната югуларна вена
• Септични емболични явления
• Септичен артрит
• Менингит
• Руптура на каротидната артерия
• Медиастинален абсцес
• Гноен перикардит
• Сепсис

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза се прави с бруцелоза, хронично грануломатозно заболяване, цитомегаловирусна инфекция, болест на Гоше, хемолитична болест на новородено, болест на Ходжкин, синдром на Job, ювенилен ревматоиден артрит, лимфаденопатия, Неходжкинов лимфом, серумна болест, саркоидоза, инфекция със салмонела, таласемия, тиреоидит, туларемия.

Диагноза

Поставянето на диагноза започва с подробен разпит на пациента (анамнеза), последван от физикален преглед. Обикновено лекарите изследват лимфните възли, като ги палпират и характеризират въз основа на това как се усещат лимфните възли. Те могат да се характеризират например като:

• големи или малки
• болезнени или без повишена чувствителност
• фиксирани или подвижни
• твърди или меки

Тези характеристики могат да бъдат полезни при подсказването на причината за подуване на лимфните възли. Например, твърд, неболезнени, неподвижен, лимфен възел може да бъде по-характерен за рак, разпространен в този възел. От друга страна, мек, болезнен, подвижен лимфен възел по-вероятно е причинен от инфекция.

Възможно е да бъдат необходими изследвания, за да се определи причинителят на лимфаденита: кръвни култури, пълна кръвна картина, биопсия на лимфен възел.

Лечение

При пациенти с лимфаденит лечението зависи от причинителя. Лечението също зависи от местоположението и тежестта на инфекцията.

Лечението на остър лимфаденит често включва: почивка, студени компреси и нестероидни противовъзпалителни лекарства за болката.

Допълнителната терапия за лимфаденита може да се състои от: антибиотици, процедура за отстраняване на инфектирана тъкан, аспирация на инфектираната течност в лимфните възли с игла, инцизия и дренаж. Антимикробната терапия се използва, когато възлите са по-големи от 2-3 см, са едностранни, имат еритема или са с повишена чувствителност. Антибиотиците трябва да са насочени към честите инфекциозни причинители.

Заглавно изображение:Coronation Dental Specialty Group, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Изображения: freepik.com