Остеомиелит МКБ M86

Остеомиелитът представлява остро гнойно възпаление на костномозъчния канал, костното вещество и периоста, с по-късно въвличане на прилежащите мускули и сухожилия. Засягат се дългите кости и най-вече бедрената кост. Първичното огнище се развива в метафизата на костта, тъй като тя е най-добре кръвоснабдена. Заболяването се среща предимно в детска възраст.

Основен причинител на заболяването е златистият стафилокок. По-рядко се изолират стрептококи, гонококи, пневмококи и коли-бактерии. Микробният причинител изхожда най-често от местни гнойни огнища - ангини, зъбни гангрени и др. Разпространява се по хематогенен път. След като преодолее защитните сили на организма, достига кръвообращението и попада в костномозъчния канал. Значение за развитието на остеомиелит има и травмата.

Достигналите костта микроби образуват първично гнойно огнище и започва натрупване на голямо количество гной. Под влияние на голямото вътрешно напрежение гнойната колекция си пробива път навън, отлепва периоста и се образува субпериостален абсцес. Заедно с разрушителните процеси в костта се наблюдават и пластични. В периоста се отлагат калциеви соли, той задебелява и става рентгенологично видим. С прогресиране на заболяването субпериосталният абсцес разгражда и пробива периоста, и си пробива път навън, обхващайки околните мускули и сухожилия, като достига подкожието. По-късно кожата некротизира и се оформят няколко фистулни отверстия. С това завършва острия стадий на заболяването и започва хроничния. Поради разрушаване на кръвоносни съдове и отлепване на периоста някои участъци от костта остават без кръвоснабдяване с последващо некротизиране и отделяне на здраво костно вещество. Така се формират костните секвестри, които представляват отделни костни фрагменти с остри ръбове и различна големина.

Водещ симптом е болката, която обикновено се предшества от удар или травма, за които детето не си спомня добре. В самото начало на заболяването липсват обективни симптоми или те са слабо изразени. С развитието на процеса се утежнява общото състояние. Пациентите са със сух, обложен език, бледо лице. В първата седмица температурата е висока (39-40°С). Болката в засегнатия крайник рязко се усилва, до невъзможност за активни движения. Налице са оточност на меките тъкани, зачервяване, затопляне на крайника. Към края на първата седмица от появяване на локалните симптоми възпалителният инфилтрат омеква и се образува междумускулен флегмон.

По начина на протичане се отличават следните клинични форми на остеомиелит:

1. Свръхостра (септична) форма - започва рязко с повишаване на температурата до 40°С и бърза загуба на съзнание
2. Хронична форма - обикновено е вторична (последица на острата форма), изявява се с образуване на фистулни отвори и отделяне на гной през тях. Общото състояние на болните е задоволително.
3. Първично хронични форми - Известни са няколко такива форми:

• Абсцес на Броди;
• Склерозиращ остеомиелит на Гаре;
• Серозно - албуминозен остит;

От лабораторните данни се установява левкоцитоза, повишена СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите) и др. Изключително значение за поставяне на диагнозата има рентгеновото изследване. Основните рентгенови симптоми на заболяването са:

• Задебеляване на периоста;
• Разреждане на костното вещество;
• Разширение на костномозъчния канал;

Лечението на остеомиелита включва:

• Прилагане на широкоспектърни антибиотици - най-често от групата на цефалоспорините или аминогликозидите;
• Вливане на кристалоидни разтвори, плазма и плазмозаместители;
• Отваряне на гнойните огнища и евакуация на гнойната материя;
• Отстраняване на костните секвестри;
• Пластични и реконструктивни операции за възстановяване целостта на костта;