Подостър остеомиелит МКБ M86.2

Подостър остеомиелит представлява състояние, което се характеризира с подостро протичане на гнойно възпаление на костите. Установяването на подострия остеомиелит невинаги е лесна задача, тъй като не се наблюдават характерните симптоми за остър остеомиелит. Това заболяване се характеризира с бавно начало, слабо изразени симптоми и липса на системна реакция от организма, а данните от лабораторните изследвания са непостоянни. Честотата на подостър остеомиелит се е увеличила последните няколко години, поради повишената употреба на антибиотици при лечение на острия остеомиелит.

Причините за възникване на подостър остеомиелит до голяма степен съвпадат с тези за възникване на хематогенния остеомиелит, тъй като заболяването представлява една от формите на хематогенния остеомиелит. Микроорганизмите достигат костта от друго първично огнище някъде в организма, което поради някаква причина е било компрометирано и е възникнала възможност за разпространение на микробите. Най-често срещаните микроорганизми са стафилококите.

Клиничната картина при подостър остеомиелит е вяла. Симптомите са слабо изразени, поради което диагнозата в някои случаи може доста да закъснее. Обикновено са необходими от 1 до 6 месеца, преди поставяне на диагнозата. Оплакванията обикновено се характеризират със слаба болка в областта на засегнатите кости, при покой и при движение, отпадналост и други.

Диагнозата подостър остеомиелит се поставя въз основа на добре снетата анамнеза и осъществяване на щателен физикален преглед, както и някои образни и лабораторни изследвания, като рентгенография, магнитен резонанс, компютърна томография и други. Диференциална диагноза на заболяването се прави със сарком на Ewing, хистиоцитоза, остеогенна саркома, хондробластома. туберкулозен остеомиелит, аневризмална костна киста, гигантскоклетъчен тумор, подагра, метастатични тумори и други.

Лечението на подостър остеомиелит може да консервативно или хирургично и се осъществява от специалист. Консервативното лечение се състои в прилагане на продължително антибиотично лечение. При незадоволителни резултати и наличие на гнойна колекция, се предприема хирургична интервенция. Рехабилитацията и физикалната терапия са незаменими за бързото възстановяване на болните.