Други хронични хематогенни остеомиелити МКБ M86.5

Други хронични хематогенни остеомиелити представлява състояние, което се храктеризира с възпалително огнище или огнища, съдържащи гной, гранулационна тъкан, секвестър или секвестри, оградени от склеротично променена кост, която е лошо кръвоснабдена. Костта е покрита с дебел, незадоволително васкуларизиран периост и цикатрициално променена мускулатура, най-често в резултат на многобройни оперативни достъпи. Тези промени ограничават достъпа чрез дифузия на антибиотика и намаляват неговата ефективност. Най-често се наблюдават една или няколко дрениращи фистули със значително променена кожа около тях, която най-често екзематизира.

Първостепенно място в групата на хроничните форми на остеомиелита заема посттравматичният остеомиелит, било като резултат на една открита фрактура или в резултат на контаминирана оперативна рана при планово извършена оперативна интервенция на закрита фрактура. Честотата на остеомиелита при лечението на откритите фрактури на крайниците се колебае  в доста широки граници от 2 до 22%.

При втората група на интраоперативно контаминирани закрити фрактури етиопатогенетичните моменти са изключително много и те са от обективен и субективен характер. Обективните моменти са свързани с общото състояние на болния (комбинирана травма), локалното състояние на меките тъкани в резултат на травмата, съществуване на персистираща вътрболнична инфекция, принизени критерии за асептика и антисептика в операционните зали.

Субективните моменти, свързани с етиопатогенезата са: незадоволителна квалификация на лекаря, първично обработващ октритата фрактура, недооценени възможности и тренираност на екипа, травматично и продължително извършена оперативна интервенция, погрешен избор на остеосинтезиращите импланти и техническото изпълнение на остеосинтезата, липса на адекватно функциониращ вакуумен дренаж.

Дълго време други хронични хематогенни остеомиелити могат да останат латентни, без клинични прояви, и това състояние може да продължи години, когато внезапно започват болки, чувство за напрежение в крайника, дискомфорт, фебрилитет, промени  в кръвната картина. Локалните усложнения на хроничния остеомиелит са флеботромбоза и тромбофлебит, инфектирана псевдоартроза и гноен артрит. Втората по честота компликация е т.нар. фистулна карцинома, развиваща се при дългогодищно персистиране на фистулата. Най-често това е спиноцелуларна карцинома и тя се наблюдава в 2% от случаите.

Диагнозата други хронични хематогенни остеомиелити се поставя след снемане на подорбна анамнеза, осъществяване на щателен физикален преглед и извършване на някои образни и лабораторни изследвания като рентгенография, магнитен резонанс, компютърна томография и други.

Лечението на други хронични хематогенни остеомиелити може да бъде консервативно или хирургично. Оперативното лечение изисква изключително добро планиране и техническо изпълнение, изключително важен е достъпът през здрави тъкани. Като се изключи секвестректомията, като едно палиативно решение на проблема, оперативната интервенция трябва да включва - фистулектомия, резекция на остеомиелитно променена кост до здрава, добре кървяща кост, монтиране на дистанционна външна фиксация, запълване на дефекта с автоспонгиоза или поставяне на свободен васкулазиран костен присадък, имплантиране на гентамицинова броеница за 3-4 седмици и промиващ вакуумен дренаж за 6-8 седмици. В изключително тежки случаи може да се предложи ампутация на крайника.