Друг остеомиелит МКБ M86.8

Друг остеомиелит представява заболяване, което се характеризира с възпалителен процес, обхващащ костта. Към тази рубрика може да причислим абсцес на Brody и неонатален остеомиелит.

Локалната локализация на абсцеса на Brody е метафизата на дългите кости: бедрена кост, хумерус и тибия. Огнището може дълго време да не проявява активност и болният да няма оплаквания. Рентгенологично находката може да бъде случайно открита и тя е кистична метафизарна лезия, ограничена от солиден склеротичен вал. При индикации за оперативно лечение (дискомфорт, локална болка, оток, фебрилитет) то трябва да се предхожда от антибиотично лечение. Изкюретираната киста трябва да бъде дренирана с приложение на промивен дренаж или в кухината да бъде поставена антибиотична огърлица (РММА).

Неонаталния остеомиелит представлява гнойно възпаление на костите при новородени, което се предизвиква от бактерии и засяга най-често дългите кости - бедрена кост на първо място а също така и раменна кост. Най-честите причинители на остеомиелита са Стафилококус ауреус, Клебсиела, Стрептокок.

Най-често гнойната инфекция се развива в метафизите на костите а в детската костна система те са много добре кръвоснабдени с бавен кръвоток в тази област, което способства за развитие на инфекциозния процес. В резултат на това в костите се натрупва голямо количество гной, образуват се абсцеси и отделни участъци от костта умират и се образуват т.нар. костни секвестри. В резултат на тази деструкция на детските кости може да се стигне до инвалидизация за цял живот. Много често остеомиелита в детска възраст се комбинира с остеоартрит.

Неонаталния остеомиелит протича с нарушено общо състояние - висока температура, треска, болки в областа на развитие на остеомиелита. Активните и пасивните движения се ограничават в засегнатия от инфекцията крайник. Този крайник може да е зачервен и затоплен и оточен. Диагнозата на неонталния остеомиелит се базира на: характерна болезненост, ограничено движения и зачервяване на засегнатия крайник. Други изследвания за подвърждаване на диагнозата са рентгенография, кръвни изследвания, микробиологични изследвания за учотняване на причинителя на неонаталния остеомиелит.

Неонаталния остеомиелит се лекува чрез провеждане на антибиотична терапия - използват се антибиотици, които имат добра проникваемост в костите - Гентамицин, Цефалостпорин и т.н. При опасност от некроза на костта с развитие на сепсис се пребягва до оперативно лечение. Антибиотичното лечение трябва да продължи поне 2 до 4 седмици.

Диагнозата друг остеомиелит се поставя след снемане на подробна анамнеза, осъществяване на щателен физикален преглед и извършване на някои образни и лабораторни изследвания, като рентгенография, магнитен резонанс, компютърна томография и други.

Лечението на друг остеомиелит може да бъде консервативно и хирургично. Консервативното лечение се състои в прилагане на адекватна антибиотична терапия и обезболяващи средтсва. Хирургичното лечение се състои в ексцизия и дренаж на гнойната колекция.