Други форми на остър остеомиелит МКБ M86.1

Други форми на остър остеомиелит представлява състояние, което се характеризира с разнообразни гнойно-възпалителни усложнения. Механизмът на възникване на този вид остеомиелит се състои в контаминация на костите при различни травматични процеси на костите. Други форми на остър остеомиелит не започват като хематогенния остеомиелит от костния моък, а от раздробените костни фрагменти и некротизиращите меки тъкани вследствие на травматичното увреждане и инфекцията. След започване на този вид остеомиелит, около некрозите и огнището на гноене започват регенеративни процеси, които постепенно потискат дегенеративните, с което водят до преминаването на острия остеомиелит в хроничен.

Основните причинители на други форми на остър остеомиелит са разнообразни и могат да бъдат стафилококи, стрептококи, ентерококи, коли-бактерии, Б.пиоцианеус, Б.протеус, а нерядко и гнилостни бактерии и анаероби.

Клиничната картина на други форми на остър остеомиелит е характерна. Различават се 2 форми на остеомиелита - остра и хронична. Острият се характеризира с бурно протичане, достигащо до септично състояние, понякога довеждащо до необходимостта от ампутация на крайника. В зависимост от локализацията на остеомиелите се различават още и следните видове:

- диафизен, който се характеризира с голяма регенеративна способност, значителна устойчивост към инфекцията, с голяма склонност към ограничаване на процеса на оздравяване;

- спонгиозни (епиметафизни на дългите тръбести кости), характерни с недостатъчната си регенеративна способност, с особена възприемчивост към инфекцията, със склонност към разпространяване на процеса и проникване на инфекцията в ставите - приемат дифузна и опасна форма;

- на плоските кости - тазовите и лопатката; протича относително тежко, но рядко има прогресиращ характер;

- в късите спонгиозни кости (прешлените и костите на ходилото и китката) остиомиелитните изменения имат упорит, хроничен характер.

Рентгенологично, основните фрагменти при други форми на остър остеомиелит могат да бъдат или остеопоротични, или остеосклеротични (достигащи до ебурнация) със затваряне на медуларния канал, което е особено характерно за старите диафизни остеомиелити. Тук се отнасят и хиперпластичните разраствания на мястото на фрактурата, дължащи се на периостални или ендостални репаративни реакции.

Диагнозата други форми на остър остеомиелит се поставя след снемане на подорбна анамнеза и осъществяване на щателен физикален преглед. Образни изследвания, като рентгенография, магнитен резонанс, компютърна томография и други, се използват за уточняване локализацията и тежестта на уврежданията.

Лечението на други форми на остър остеомиелит може да бъде консервативно или хирургично и се осъществява от специалист. В острия стадий е показано интензивно, насочено към причинителя антибиотично лечение, включително локално. При открити мекотъканни рани е уместно трайното антибиотично промиване. След хирургическата обработка на замърсената открита фрактура може да се приложи траен антибиотичен дренаж. Гнойните колекции са показани за ексцизии.