Парвовируси (Parvoviridae)

Обща характеристика

Семейството на Парвовирусите (от лат.parvum - малък) включва два вирусни рода - Densovirinae и Parvovirinae. Към подсемейство Parvovirinae принадлежат вируси, които причиняват заболявания у гръбначните животни, а именно родовете:

• Amdoparvovirus;
• Aveparvovirus;
• Bocaparvovirus;
• Copiparvovirus;
• Dependoparvovirus;
• Erythroparvovirus;
• Protoparvovirus;
• Tetraparvovirus.

Единствен Parvovirus В19, принадлежащ към род Erythroparvovirus притежава значение за човешката патология като причинител на заболяването Erythema infectiosum (инфекциозен еритем), наричано още пета болест.

Представителите на подсемейство Densovirinae причиняват заболявания при безгръбначните животни. Към подсемейството се отнасят следните представители:

• Ambidensovirus;
• Brevidensovirus;
• Hepandensovirus;
• Iteradensovirus;
• Penstyldensovirus.

Структура и култивиране

Парвовирусите са с размери от порядъка на 22-23nm и притежават икососаедрична симетрия. Геномът им се състои от едноверижна ДНК и три допълнителни структурни протеина. Parvovirus В19 прилича на останалите парвовируси по отношение на своята структура, но не притежава антигенно сродство с тях.

Култивирането на вирусите в клетъчни култури е изключително трудно, като до момента се съобщава единствено за успешна вирусна репликация в костномозъчни култури.

Резистентност и епидемиология

Парвовирусите са изключително устойчиви спрямо факторите на околната среда и високите температури. При температур от 60г запазват способността си за репликация в продължение на 30 минути.

Въпреки че парвовирусите обикновено причиняват заболявания при животните, едва през 1975 г. първият човешки патоген от това семейство е бил открит по време на изследване на дарена кръв. Инфекцията с parvovirus B19 е разпространена в световен мащаб. Източник е болният човек, който отделя вируса и разпространява заболяването по въздушно-капков път. Петата болест засяга децата от 2 до 15 години, но нейният контагиозен индекс не е висок - 20%. Поради този факт не свяко лице изложено на вируса се разболява. Наличието на имуноглобулинови антитела срещу този вирус в серума на половината от възрастното население е установено чрез епидемиологични изследвания, което предполага придобиване на имунитет по време на детсвото.

Патогенеза и клинична картина

Парвовирус В19 притежава уникален тропизъм към човешките миелоидни клетки (хемопоеза). Вирусът изисква Р антигенния рецептор от повърхността на клетките, за да навлезе в тях. След като навлезе в клетката-гостоприемник, вирусната ДНК се внедрява в ядрото. Вирусът е цитотоксичен за клетките-гостоприемници. Това, съчетано с тропизма към бързо делящите се еритроцитни прекурсори води до потискане на еритропоезата.

При деца, заразени с парвовирус B19, намаляват нивата на хемоглобина с повече от 1 g / dl, при пациенти с хемоглобинопатии или хемолитични анемии може да се наблюдава понижаване с 2-6 g / dl. Парвовирус В19 не заразява мегакариоцитите. Въпреки това, in vitro протеините на парвовирус В19 имат цитотоксичен ефект и върху тях.

Петата болест е антропоноза, което означава че от нея боледува единствено човека, разпространява се по въздушно-капков път. Инкубационният период варира от 7 до 14 дни. Заболяването протича в две фази:

1. начален фебрилен период;
2. рубеолоподобен период.

При възрастните пациенти инфекцията с парвовирус В19 се проявява с полиартрит. Пациентите развиват остър симетричен артрит, засягащ малките стави на ръцете и краката, обикновено с продължителност 1-3 седмици. В малък брой случаи артритът може да трае няколко месеца. Симптомите на инфекцията могат да бъдат сбъркани с ревматоиден артрит или допълнително усложнени от преходно производство на ревматоиден фактор по време на инфекция с парвовирус В19. По тази причина инфекцията с парвовирус В19 трябва да се има предвид при диференциалната диагноза на новодиагностицирания ревматоиден артрит. Важна особеност на парвовирусната инфекция е, че не предизвиква дегенеративни ставни промени.

У бременни инфектирани с парвовируса е възможно инфекцията да премине през плацентата и да предизвика мъртво раждане или фетален хидропс. Hydrops fetalis е сериозно усложнение на инфекцията с парвовирус B19. Инфекцията с парвовирус B19 е най-честата причина за фетален хидропс и довежда до смърт на плода при 2-6% от случаите.

Микробиологична диагностика

Парвовирусите се доказват в серума на болните чрез провеждане на имунна електронна микроскопия, радиоимунен тест или ELISA.

Серологичната диагностика определя нивата на имуноглобулините от клас M и G. Четирикратното нарастване на титътра на IgG може на говори за наличието на парвовирусна инфекция.

Специфична профилактика и лечение

Не е разработена специфична профилактика. Терапията при инфекциозния еретем е изцяло симптоматична.