Хистоплазмоза (Histoplasma capsulatum)

Обща характеристика

Histoplasma capsulatum е диморфна гъбичка от род Histoplasma на семейство Ajellomycetaceae. Диморфните гъбички са гъбички могат да съществуват под формата както на мухъл, така и на дрожди. H.capsulatum причинява заболяването хистоплазмоза - една от най-често срещаните системни микози при човека.

Морфология

Histoplasma capsulatum има два вида колонии "+" и "-" , което го доближава морфологично до B. dermatitidis (също представител на семейство Ajellomycetaceae).

Histoplasma capsulatum расте в спорообразна филаментозна форма в почвата, а след вдишване на инфекциозните спори от гостоприемника се превръща в патогенна дрождева форма. Филаментозните форми образуват макро- и микроконидии, които се разпръсват във въздуха при нарушаване на целостта на гъбичната колония. Дрождите са с овална форма и диаметър от 1 до 3 μm. Клетъчната стена е с дебелина около 90 nm, ядрото е яйцевидно и е с размер от 1,63 nm. Патогенните форми се размножават в макрофагите и ретикулоендотелните клетки. Морфологичният преход от филаментозната форма към дрождевата може да бъде пресъздаден в лабораторни условия чрез промяна на температурата (растежът при стайна температура предизвиква образуването на почвената форма на гъбичката, докато растежът при 37 °С предизвиква преход към неговата патогенна форма). При 25 °С мухълът бавно се разраства, изглежда зърнест до памучен и става все по-кафяв с течение на времето. При 37 °С се наблюдава дрождевата форма, която бива кремообразно оцветена, бавно растяща и развиваща се единствено в обогатени хранителни среди, най-често в шоколадов агар.

Епидемиология

Хистоплазма капсулатум е разпространена в целия свят, особено в близко разположените до водоеми райони. Въпреки повсеместното разпространение на гъбичката обаче,  хистоплазмозата е ендемична в някои части на света като Северна Америка, Африка, Австралия и Азия. Почвата в ендемичните за хистоплазмоза райони осигурява необходимите киселинност, влага и органични вещества за разстежа на мицелите. В районите обитавани от прилепи и птици се открива силно инфекциозна почва. Разграждащите се дървета и речни брегове също създават добри условия за инкубация. Птиците не могат да бъдат заразени с хистоплазма и не предават болестта, но отделяната от тях фекална материя обогатява средата за растеж на мицела. За разлика от тях, прилепите могат да се заразят и да пренасят хистоплазмоза.

Заболяването се предава чрез вдишване на конидиите, които след попадане в организма на гостоприемника се превръщат в патогенни дрожди.

Патогенеза и клинична картина

Когато спорите бъдат инхалирани те се превръщат в дрожди, които са в състояние да оцелеят и да се реплицират в макрофагите на гостоприемника.

Т-лимфоцитите и фагоцитите са от съществено значение за устойчивостта на гостоприемника срещу H. capsulatum. Защитният имунитет се характеризира с индуциране на продукцията на цитокини от Т-клетките, по-специално IFN-y и TNF-a, които след това активират фагоцитни клетки. Основните ефекторни клетки в устойчивостта на гостоприемника на H. capsulatum са макрофагите.

Производството на TNF-a се индуцира бързо след първична инфекция. Инхибирането на TNF-a води до генерирането на антиген специфични CD4 + CD25 + Т клетки.

След фагоцитозата от макрофаги, дрождите се репликират приблизително за 15-18 часа. Въпреки сливането с лизозомите, умножението продължава във фагозомите. Предложените теории предполагат, че дрождите могат да произвеждат протеини, които инхибират активността на лизозомните протеази (ензимите, необходими за разграждането на хистоплазмите). Растежът на дрождите спира в рамките на 1-2 седмици след експозицията. През тези седмици възпалителният отговор предизвиква калцирани фибринови грануломи с области на некроза.

Основните форми на хистоплазмоза биват:

1. Остра белодробна инфекция (остра хистоплазмоза);
2. Хронична белодробна инфекция, предизвикана от (хронична хистоплазмоза);
3. Дисеминирана хистоплазмоза.

Микробиологична диагностика

Хистоплазмозата може да бъде диагностицирана чрез хистохимична и PCR диагностика, ключов диагностичен фактор е дали пациента е пътувал или живее в ендемична за гъбичката област. PCR се счита за най-бързият и точен метод за диагностика на болестта.

Лечение

За лечение на хистоплазмозата се използват антимикотични средства, най-често представители на азолите. Лечението с итраконазол продължава около година при по-тежките форми, при по-леките случаи е достатъчен пероралният прием на итраконазол или кетоконазол.