Бартонела (Bartonella)

Обща характеристика

Bartonella е род на Грам-отрицателни бактерии, състояща се от 12 вида, четири, от които са патогенни за човека:

• B. quintana;
• B. baciliformis;
• B. elizabethae;
• B. henselae.

Това е единственият род в семейството Bartonellaceae. Като факултативни вътреклетъчни паразитни микроорганизми, видовете от род Бартонела могат да заразят здрави хора, но се считат за особено важни като причинители на опортюнистични (вътреболнични) инфекции. Видовете Bartonella се предават от вектори като кърлежи, бълхи, комари и папатациевата мушичка.

До 1990 г. само две болести са признати за причинени от вида Bartonella - болестта бартонелоза, предизвикана от Bartonella bacilliformis и окопната треска, причинена от B. quintana. В днешни дни, B. quintana също се свързана с развитието на ендокардит и бактериемия, а B. henselae с бациларната ангиоматоза, бациларен пелиозен хепатит и болестта на котешкото одраскване.

Микробиологична характеристика

Бактериите от рода представляват Грам-отрицателни, къси пръчици, с размери от 0,3 до 1 микрометър.

Bartonella henselae е аеробна, оксидазно отрицателна и бавно развиваща се Грам отрицателна пръчица. Тя не разполага с флагела, за да улесни своето движение. Изисква много специфични и контролирани условия, за да расте ин витро. Температурата за оптимален растеж е 37 градуса по Целзий и е силно зависима от количеството на наличния в средата хем. Също така бактерия е много чувствителен към промените в рН и има изразен диапазон на рН от 6.8 до 7.2.

В. quintana, за разлика от видовете B. bacilliformis и B. clarrideiae, които притежават флагела, използва движения на потрепване, поради наличието на фимбрии. B.quintana е факултативен Грам-отрицателен бацил, принадлежащ към подгрупата на протеобактериите. Размерите на бактерията са 0,3 - 0,5 микрометра на ширина и 1-1,7 микрометра дължина.

Културелни особености

За разлика от рикетсиите, бактериите от род Бартонелла се развиват, макар и бавно, в обогатени хранителни среди.

Бертонела хенсае се открива и може да бъде изолирана от еритроцитите на котки, както и от лимфните възли на заразени хора. Важно е да се използват кръвни или шоколадови агарови среди, както и да се осигури среда богата на въглероден диоксин. Култивирането обикновено отнема две до шест седмици. Бавният растеж допринася за честите грешни диагнози. Това е причината, поради която бактерията не е идентифициран до 90-те години на 20-ти век въпреки обширната работа на Хенсел в областта. По-късно се открива, че тази бактерия се свързва с много други симптоми, открити при HIV-позитивни индивиди.

Тъй като В. quintana е бавно развиваща се бактерия, първите посети култури се развиват за период от 12 до 14 дни след предварителното им култивиране в кръвен агар при 37 ° С. За съжаление, инкубационните периоди могат да продължат до 45 дни.

Епидемиология

Причинителя на бартонелозата - B.bacilliformis се среща в Перу, Еквадор, Колумбия и Андите, поради широкото разпространение на папатациевата мушичка Phlebotomus, сега наричана Lutzomyia.

B. henselae се среща в целия свят, а резервоар за нейното разпространение са домашните и диви котки. Котешката бълха Ctenocephalides felis е вектор.

Причинителя на окопната треска - В. quintana, като заболяването се пренася чрез дрешната въшка.

Патогенеза и клинична картина

Предаването на видовете Bartonella се осъществява чрез контакт с инфектирани животни или с вектори като котешки бълхи или други артроподи (напр. папатациевата муха, Phlebotomus за B. bacilliformis).

B.bacilliformis, който използва полярен флагел за подвижност, прилепва и нахлува в червените кръвни телца. След влизането в организма на гостоприемника започва да се реплицира (дели). Също така бактерия отделя фактор, стимулиращ ендотелните клетки, който причинява пролиферация както на ендотелните клетки, така и на кръвоносните съдове. Причинява заболяването бартонелоза характеризиращо се с:

1. артралгия;
2. слабост на мускулатурата;
3. главоболие;
4. кожни възли, с големина 1-2 см.

B.henselae и B.quintana не се свързват с интактни човешки еритроцити по същия начин, по който B.bacilliformis прави, но произвеждат белтъчно свързващо вещество, което прилепва към мембраните на котешките еритроцити, и те проникват в ендотелните клетки. И двата вида инициират производството на фактор, стимулиращ ендотелиалните клетки. По този начин еритроцитите могат да служат като резервоар за видовете Bartonella.

Окопната треска, причинена от В. quintana се характеризира с:

• треска;
• главоболие;
• слабост;
• болки в дългите кости;
• възможна поява на обрив подобен на петнистия тиф.

Б. куинтана също причинява бациларната ангиоматоза и бациларен пелиозен хепатит- съдово пролиферативни заболявания на кожата и висцералните органи. Болеста се предизвиква и от бартонела хенсе. Бертонела хенсе също предизвиква и болестта на котешкото одраскване, предаваща се след котешко одраскване и котешки бълхи. Ендокардитът причинен от Бертонела има по-висока смъртност и по-често се подлага на хирургична намеса отколкото при пациенти с ендокардит, причинен от други патогени.

Микробиологична диагностика

Бактериите от рода могат да се наблюдават посредством микроскопиране на кръвна натривка, оцветена по метода на Гимза. Най-голяма диагностична стойност притежава серологичното изследване.

Лечение

За лечението на причинените от род Bartonella инфекции се използват антибиотиците гентамицин, еритромицин, както и широкоспектърни антибиотични средства. Данните за лечение по време на бременност са оскъдни. Съществуват противоречиви мнения относно безопасността на хлорамфеникола по време на бременност.