Рикетсии (Rickettsia, Coxiella, Ehrlichia)

Автор: д-р Ралица Руменова
Рикетсии (Rickettsia, Coxiella, Ehrlichia) - изображение

Обща характеристика

Семейство Rickettsiaceae включва над 40 вида патогенни за бозайниците бактерии, като 12 от тях предизвикват заболявания при човека. Най-значими от тях биват:
  • род Bartonella;
  • род Ehlichia;
  • род Coxiella;
  • род Richettsia.
Към род Bartonella, който в миналото е бил наричан Rochalimea, се отнасят видовете:
  • B. quintana;
  • B. henselae;
  • B. bacilliformis;
  • B. elizabethae.
Към род Ehlichia:
  • E. chaffeensis;
  • E. equi;
  • E. sennetsu.
В род Coxiella се включва вида C. burnetii, а към рода Richettsia се отнасят:
  • R. prowazekii;
  • R. typhi;
  • R. conorii;
  • R. ricketsii;
  • R. sibirica;
  • R. akari;
  • R. tsutsugamushi.
Най-видният изследовател на рикетсиите и предизвиканите от тях заболявания е Х. Роха-Лима, който през 1915 г. открива и описва причинителя на петнистия тиф, нарича го Rickettsia prowazekii в чест на учените Рикетс и Провачек, които се заразяват и умират по време на своята работа с рикетсии.

Морфологични характеристики

rickettsiaРикетсиите са Грам-отрицателни, полиморфни, аеробни бактерии. Притежават клетъчна степа, която е изградена от пептидогликан и външна мембрана от липополизахариди действащи като ендотоксин. Ендотоксините представляват липополизахариди, които се освобождават при разрушаването на Грам-отрицателни микроорганизми като предизвикват повишаване на телесната температура и хипотония у болния. Формата на рикетсиите е изключително изменчива като варира от нишковидна и пръчковидна до кокообразна.

Клетъчната мембрана на бактериите съдържа два пъти повече липиди от останалите микроорганизми, което затруднява тяхното оцветяване по Грам. Поради тази причина се предпочитат методите на Цил-Нилсен и Гимза-Романовски.

Не притежават същинска капсула, но образуват капсулоподобен слой (слайм). Рикетсиите не образуват спори и не притежават ресни, което ги прави неподвижни.

Културелни особености

Рикетсиите се размножават единствено в живи клетки и са приспособени към вътреклетъчно паразитиране. Времето им за делене е около 8 часа, като за този процес са необходими наличие на кислород и температури от 32 до 34 градуса Целзий.
Рикетсиите се размножават най-вече в клетките, които изграждат малките кръвоносни съдове и фагоцитите. След навлизане в клетките на гостоприемника, бактериите се размножават в цитозола, част от видовете напускат клетката чрез екзоцитоза, без да я убиват, докато други бактерии като R. prowazekii и R. ricketsii напускат клетката след нейното лизиране (смилане, разрушаване).

Антигенна структура

Бактериите от семейство Rickettsiaceae притежават групово специфични и типоспецифични антигени.
  1. Групово специфичните антигени се намират в капсулоподобният слой (слайм);
  2. Типово специфичните са свързани с клетъчната стена.

В зависимост от своя антигенен строеж род Richettsia се разделя на три подгрупи:

Епидемиология

Бактериите се пренасят чрез кърлежи, въшки или бълхи, които се наричат още артроподи. Рикетните заболявания имат разнообразни епидемиологични характеристики, отразяващи разнообразието от екологични ситуации, при които задължителните вътреклетъчни бактерии се предават на хората.

Патогенеза и клинична картина

biteМикроорганизмите упражняват патологичните си ефекти чрез прилепване към и след това нахлуване на ендотелиалната обвивка на засегнати органи. Адхезините са външни мембранни протеини.

Rickettsiae разчитат на цитозола на клетките гостоприемници за растеж. За да се избегне фагоцитозата в клетките, те секретират фосфолипаза D и хемолизин С, които разрушават фагозомната мембрана, което позволява бързо изтичане.

Най-важният патофизиологичен ефект е повишената съдова пропускливост с последващ оток, загуба на кръвен обем, хипоалбуминемия, понижено осмотично налягане и хипотония. От друга страна, разпространената интраваскуларна коагулация е рядка и не изглежда да допринася за патофизиологията на рикетсиите R. prowazekii и R. typhi са причинителите на петнистия тиф, това е едно от най-тежко протичащите инфекциозни заболявания. Протича с тромбоваскулит на малките кръвоносни съдове, розеоло-петехиален обрив и токсичен синдром от страна на нервната система. R. conorii е причинителят на марсилска треска, която заедно с Ку-треската (причинена от C. burnetii) се срещат в България.

Микробиологична диагностика

Най-често се използва серологичната диагностика, при която се доказват антитела в серума на болните.

Лечение

Доксициклин и хлорамфеникол са най-често използваните лекарства. Неспазването на антибиотичната терапия, особено по време на началните етапи на заболяването, може да доведе до менингит, сърдечни, бъбречни, белодробни увреждания, мозъчни увреждания, шок и дори смърт.

Превантивни мерки

Основните превантивни мерки се вземат чрез задържане и елиминиране на носителя на патогена. Носенето на ризи и панталони с дълъг ръкав, когато е в тревисти места, създава пречка за евентуални ухапвания от кърлежи. Също така чрез поставянето на купчини дървесина на слънце елиминира възможността за кърлежи да пребивават в тях.

Според Световната здравна организация, използването на репеленти от насекоми и проверка на домашни любимци за кърлежи, след като са били в залесени или тревисти райони, може да намали шансовете за ухапване от кърлежи, носещи патогена значително.

5.0/5 4 оценки

Подраздели на Рикетсии

Библиография

https://reference.medscape.com/article/968385-overview
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/1884775
https://wwwnc.cdc.gov/eid/article/19/11/13-0361_article

Коментари към Рикетсии (Rickettsia, Coxiella, Ehrlichia)

От сайта
Напиши коментар 0 коментара
  1. Коментирайте Рикетсии (Rickettsia, Coxiella, Ehrlichia)
    www.framar.bg 
    Коментирайте "Рикетсии (Rickettsia, Coxiella, Ehrlichia)"

СТАТИЯТА е свързана към

© 2007 - 2024 Аптеки Фрамар. Всички права запазени! Framar.bg във Facebook
Изработка на интернет портал от Valival