Начало Медицинска енциклопедия Микробиология Специална микробиология Бактериология Рикетсии Причинител на Ку-треската

Причинител на Ку-треската (Coxiella burnetii)

Причинител на Ку-треската (Coxiella burnetii) - изображение

Обща характеристика

Coxiella burnetii принадлежи към семейство Rickettsiaceae, представлява вътреклетъчен патогенен бактерий и е причинител на Ку треската. Бактерия е изолиран и описан за пръв път през 1937г. от Ф.Бърнет, а Ку-треската от Е.Дерик сред работници в млечни ферми и кланници в Австралия. Неговият глобален патогенен ефект налага необходимостта от превантивни мерки за контрол на разпространението на инфекцията в световен мащаб.

В България заболяването е широко разпространено. За пръв път е описано през 1949 г. от А. Митов и добре проучено от Л. Шиндаров.

Микробиологична характеристика

Морфологията и културелните особености на коксиела отговарят на общата характеристика на рикетсиите. Coxiella burnetii е Грам-отрицателен бактерий. Организмът няма дебела клетъчна стена, съставена от пептидогликан като тази на Грам-положителните бактерии. Между двете мембрани се намира периплазменото пространство. Липополизахаридите се закрепват към мембраната. По време на жизнения цикъл фагоцитозата от страна на клетките на имунната система води до появата на бактериите в клетката гостоприемник, където остава във фагоцитозни вакуоли и се реплицира.

По форма бактериите са силно полиморфни, като под микроскоп изглеждат коковидни или пръчковидни. Не притежават капсула и не образуват спори, но благодарение на въглехидратният си метаболизъм образуват капсулоподобен слой наречен слайм.

За разлика от другите задължителни паразити, по-голямата метаболитна способност на Coxiella burnetii позволява на бактериите да осъществяват процесите гликолиза и глюконеогенеза. Бактерията използва малко захари, като тяхното поемане се подпомага от мембранен градиент. Аминокиселините навлизат в бактериалните клетки чрез 15 транспортни протеина.

Културелни особености

Причинителя на Ку-треската се размножава единствено в живи клетки. Оптимална за развитието му е темпетарута от 34 градуса. Подобно на бактериите от род Ricketsia, Coxiella се размножават клетъчни култури, опитни животни, жълтъчния сак на кокоши ембриони, а в човешкия организъм - цитоплазмените вакуоли и фаголизозомите.

Епидемиология

Бактериите са изключително устойчиви спрямо факторите на външната среда, където могат да се съхранят до половин година. Дезинфекционните разтвори не са особено ефективни, но мастине разтворите като спирт и етер убиват бактериалните клетки до 10 минути.

Резервоар за бактериите са кърлежите, заразените птици, диви и селскостопански животни. Първоначално инфекцията преминава в селскостопанските животни посраством кърлежите, а след това продължава своето разпространение по аерогенен път. Бактериите могат да преминат в човешкият организъм по аерогенен при вдишване на фекални частици на кърлежи или заразени животни, но най-често заразяването се съществява чрез консумация на заразени хранителни продукти като месо или мляко.

В южна Франция и Испания, Ку-треската е преобладаващо заболяване и причинява 5-8% от случаите на ендокардит. Болестта е ендемична в Близкия изток. Предаването може да бъде повлияно от горещи, прашни условия и лоши практики за животновъдство. Около 50% от човешките инфекции с C.burnetii са асимптоматични. След период на инкубация от 3 до 30 дни се наблюдават неспецифични симптоми като треска, потене, гадене, повръщане и диария при 5-20% от пациентите. Пневмония се появява при 1-2% от пациентите с остра инфекция.

Патогенеза и клинична картина

Ку-треската е зооноза, характеризираща се с инкубационен период от 8 до 15 дни. След навлизането на бактериите в организма на гостоприемника те се разпространяват по кравен път където се фагоцитират (поглъщат) и започват да се размножават в макрофагите. Разположени в макрофагите бактериите се разпрострават до лимфните възли, черния дроб, белия дроб и слезката.

3-те основни клинични прояви на острата форма на Ку треска са следните:

  1. Самоограничаващо се, фебрилно състояние (до 40 ° C), характеризиращо се с рязко начало, което често е придружено от главоболие, миалгия и студени тръпки.
  2. Пневмония (преобладаваща в Северна Америка), пациентите се оплакват от суха, непродуктивна кашлица, диспнея и гръдна болка. Това състояние рядко се задълбочава, но понякога е възможно да прогресира до синдром на остър респираторен дистрес (тежко състояние на възпаление на белодробния паренхим, водещо до неадекватен газов обмен).
  3. Хепатит (преобладаващ в Европа), обикновено протичащо с жълтеница и остри стомашно-чревни симптоми като гадене и повръщане и коремна болка.

Инфекцията може да протече безсимптомно или да хронифицира з зависимост от вида на бактериалния щам.

Микробиологична диагностика

Необходимо е изследването на:
  1. кръв;
  2. храчки;
  3. урина.

За доказването на коксиела бактерии се използват индиректна имунофлуоресценция и ELISA.

Специфична профилактика и лечение

Съществуват ваксини за профилактика на заболяването в епидемични райони. Острите форми на заболяването се повлияват от антибиотична терапия с тетрациклини, а хроничната от продължителна химиотерапия с рифампин и доксициклин.
5.0, 2 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

https://microbewiki.kenyon.edu/index.php/Coxiella_burnetii
https://emedicine.medscape.com/article/227156-overview#a5

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Категория