Причинител на марсилската треска (Rickettsia conorii)

Бактерия е изолиран от Емил Брумп през 1932 г. и кръстен на А. Конор, който в сътрудничество с А. Брух е предоставя първото описание на марсилска треска в Тунис през 1910 г.

Рикетсия конорои принадлежи към групата на бактерии, причинители на патнистите тифове наред с рикетсия сибирика, рикетсия австралис и рикетсия рикетсии.

В средиземноморския регион честотата на марсилска треска се оценява на около 50 случая на 100 000 жители годишно. Хора от всички възрасти са податливи на инфекция с R.conori. Съотношението мъже-жени  е 1,7:1. В България са настъпили в две епидемични вълни, като първата е между 1948 и 1970. И. Вапцаров описва първите случаи, настъпващи като малка епидемия в района на Пловдив, а В. Сербезов регистрира 240 случая през този първи период на разпространение на болестта. Втората епидемична вълна започва в началото на 90-те години на миналия век, като спорадични случаи на заболяването се наблюдават и до днес, но в много по-лека клинична форма.

Пациентите с марсиласка треска имат промяна в клетъчно-медиирания имунитет -намаляване на CD4 клетките и значителна промяна в цитокиновия профил.

Процесът на заболяването може да бъде разделен на следните етапи:

1. Остра фаза - от ден 2 до ден 14;
2. 15-21 дни - граничният период между острия стадий и етапа на оздравяване;
3. Етап на оздравяване - след 21-ия ден.

Характерни за марсилската треска са следните сиптоми:

• висока температура;
• отпадналост;
• болки в мускулите;
• характерен макуло-папулозен обрив, който изчезва бавно и оставя пигментация за около два месеца.

След преболедуване се развива дълготраен имунитет с наличие на антитела във високи титри.

Рикетсиите могат да бъдат изолирани и от кръвта на бония или материали от обривни единици, които по-късно се използват за провеждане на биологична проба - заразяване на опитни животни.