Начало Медицинска енциклопедия Микробиология Специална микробиология Бактериология Рикетсии Причинител на марсилската треска

Причинител на марсилската треска (Rickettsia conorii)

Причинител на марсилската треска (Rickettsia conorii) - изображение

Обща характеристика

Rickettsia conoroii принадлежи към семейство Rickettsiaceae, род Rickettsia и заедно с родовете Ehrlichia и Coxiella се отнася към групата на рикетсиите. По-голямата част от бактериите в семейството са патогенни за бозайниците, но само 12 вида причиняват заболявания при човека. От групата на рикетсиозите с най-голямо значение за човешката патология са причинителите на Ку-треската, петнистият тиф и марсилската треска. Именно Рикетсия конорои е етиологичният агент на марсилската треска (петниста треска), която заедно с Ку-треската се срещат в България.

Бактерия е изолиран от Емил Брумп през 1932 г. и кръстен на А. Конор, който в сътрудничество с А. Брух е предоставя първото описание на марсилска треска в Тунис през 1910 г.

Рикетсия конорои принадлежи към групата на бактерии, причинители на патнистите тифове наред с рикетсия сибирика, рикетсия австралис и рикетсия рикетсии.

Морфологична характеристика

Rickettsia conoroii притежава всички морфологични характеристики на групата на рикетсиите - малки, полиморфни, Грам-отрицателни бактерии притежаващи клетъчна стена от липополизахариди и пептидогликан. Клетъчната им стена притежава два пъти по-голямо количество липиди в сравнение с осталите бактериални видове, което и придава голяма еластичност. Поради тази причина оцветяването на бактерия по Грам е трудно приложимо и много по-добре прилагано чрез методите на Цил-Нилсен и Гимза. Не притежават същинска капсула, но образуват капсулоподобен слой (слайм). Рикетсия конорои не образува спори и ресни, което прави бактериите неподвижни.

Културелни особености

Rickettsia conoroi се размножават единствено в живи клетки, като в следствие на приспособяването си към вътреклетъчно паразитиране са изгубили част от набора ензими, характерни за останалите бактериални видове. Бактерия притежава уникалната способност да се размножава както в цитоплазмата, така и в ядрото на левкоцити, клетъчни култури и ендотелните клетки на кръвоносните съдове.

Епидемиология

За резервоар на бактериалните клетки служат кърлежите (кучешки кърлеж - Rhipicephalos sanguineus), както и животните върху които паразитират.

В средиземноморския регион честотата на марсилска треска се оценява на около 50 случая на 100 000 жители годишно. Хора от всички възрасти са податливи на инфекция с R.conori. Съотношението мъже-жени  е 1,7:1. В България са настъпили в две епидемични вълни, като първата е между 1948 и 1970. И. Вапцаров описва първите случаи, настъпващи като малка епидемия в района на Пловдив, а В. Сербезов регистрира 240 случая през този първи период на разпространение на болестта. Втората епидемична вълна започва в началото на 90-те години на миналия век, като спорадични случаи на заболяването се наблюдават и до днес, но в много по-лека клинична форма.

Патогенеза и клинична картина

bite_necrosisВеднъж навлезли в организма на гостоприемника чрез ухапване от кърлежи, Rickettsia conoroii нахлуват и пролиферират (започват да се делят) в ендотелните клетки на малките кръвоносни съдове, причинявайки ендотелиално увреждане и тъканна некроза. На мястото на ухапване се развива малък инфилтрат, покрит с черна коричка. Заболяването се появава внезапно след инкубазионен период от 3 до 7 дни.

Пациентите с марсиласка треска имат промяна в клетъчно-медиирания имунитет -намаляване на CD4 клетките и значителна промяна в цитокиновия профил.

Процесът на заболяването може да бъде разделен на следните етапи:

  1. Остра фаза - от ден 2 до ден 14;
  2. 15-21 дни - граничният период между острия стадий и етапа на оздравяване;
  3. Етап на оздравяване - след 21-ия ден.

Характерни за марсилската треска са следните сиптоми:

  • висока температура;
  • отпадналост;
  • болки в мускулите;
  • характерен макуло-папулозен обрив, който изчезва бавно и оставя пигментация за около два месеца.

След преболедуване се развива дълготраен имунитет с наличие на антитела във високи титри.

Микробиологична диагностика

От изключително значение за поставяне на правилната диагноза е провеждането на серологично изследване - в серума се доказват антитела срещу рикетсия конорои. Реакцията, която се използва е на Вайл-Феликс - тест за аглутинация, който открива анти-рикетсиални антитела в серума на пациента. Тестът на Weil-Felix се основава на кръстосани реакции, които се появяват между антитела, продуцирани при остри рикетсиални инфекции с антигени от щамовете Proteus.

Рикетсиите могат да бъдат изолирани и от кръвта на бония или материали от обривни единици, които по-късно се използват за провеждане на биологична проба - заразяване на опитни животни.

Лечение

Най-подходящи за лечението на марсилската треска са хларамфеникол и тетрациклинови антибиотици.
5.0, 2 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

https://en.wikipedia.org/wiki/Rickettsia_conorii
https://microbewiki.kenyon.edu/index.php/Rickettsia_rickettsii
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK7624/
https://emedicine.medscape.com/article/221240-overview#a6

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияНовиниИсторияЛюбопитно