Причинители на ерлихиозите (Ehrlichia)

Род Ehrlichia принадлежи към семейство Rickettsiaceae. Родът е разделен на три групи, към всяка от които се отнасят патогенни за човека видове - група E.canis, към която принадлежи видът E. chaffeensis, група E.phagocytophila с вида E.equi и група E.sennetsu с представител E.sennetsu известен в миналото като R.sennetsu.

Родът Ehrlichia е кръстен на немския микробиолог Пол Ерлих. Първата ерлихиална болест е била открита в Южна Африка през 19 век. Неговата характерна за кърлежите природа е конституирана през 1900 г. Първоначално е наречен Rickettsia ruminantium, но в днешни дни е известен като Ehrlichia ruminantium. През 1945 г. е разработен метод за "инфекция и лечение" на добитъка. Това все още е единствената налична в търговската мрежа "ваксина" срещу болестта, която не е истинска ваксина, а умишлено излагане на болестта с мониторинг и антибиотично лечение при необходимост.

Подобно на останалите представители от групата на рикетсиите, род Ehrlichia се пренасят чрез артроподи (кърлежи, бълхи и въшки), които са основният резервоар за тези бактерии. След попадането им в организма на гостоприемника започват да паразитират в левкоцитите - моноцити, лимфоцити, неутрофили.

Бактериите от рода притежават морфологичните характеристики на селейство Rickettsiaceae. Те са Грам-отрицателни, вътреклетъчни бактерии, които притежават клетъчна стена съставена от липополизахиди. Формата им е силно променлива, като най-често се наблюдават пръчковидни и нишковидни видове. Не образуват спори и капсули, но притежават капсулоподобен слой наречен слайм изграден от въглехидрати. Не притежават ресни, което ги причислява към групата на неподвижните бактерии.

Ерлихиите се размножават единствено в живи клетки,оптимална за тяхното развитие е тампература от 34 градуса. В организма на гостоприемника бактериите се размножават цитоплазмените вакули и фаголизозомите на левкоцитите. По време на своето развитие преминават през три стадия:

1. елементарни телца (инфекциозна форма);
2. начални телца;
3. морула.

Резервоар и преносител на причинителите на ерлихиозите са кърлежите. Честотата на човешките ерлихиози не е добре определена. E. chaffeensis е намерен при кърлежи в най-малко 14 щати в югоизточните, южните централни и средноатлантически региони на Съединените щати, но са съобщени случаи в повече от 30 държави.

Повече от 90% от случаите настъпват между средата на април и октомври.

Ерлихиозата е инфекция на белите кръвни клетки, която засяга различни бозайници, включително мишки, говеда, кучета, коне, овце, кози и хора.

Подобно на рикетсиите, ерлихиите получават достъп до кръвта чрез ухапване от заразен кърлеж. A. americanum е основният вектор на E. canis - причинител на ерлихиоза по кучетата. Ixodes persulcatus, кърлежи и евентуално от Dermacentor variabilis са често срещани преносители на E. equi, предизвикващ гранулоцитна ерлихиоза. E. sennetsu е етиологичният агент на сенетсу треска.

Основната целева клетка за за човешката гранулоцитна ерлихиоза е гранулоцитът.

При индивиди с човешка гранулоцитна ерлихиоза (HGE), появата на симптомите обикновено настъпва приблизително една седмица, след като индивидът е ухапан от кърлеж, носител бактерия. Симптомите включват:

• треска;
• студени тръпки;
• мускулни болки (миалгия);
• общо усещане за слабост и умора и / или главоболие.

Някои засегнати лица също могат да получат кашлица, гадене, повръщане, болки в ставите (артралгия) . В изключително редки случаи може да се появи обрив по кожата.

Усложненията на ерлихиозата включват следното:

• Бъбречна недостатъчност;
• Респираторна недостатъчност;
• коагулопатия;
• миокардит;
• енцефалопатия.

Кръвните тестове могат да разкрият отклонения, често свързвани с човешките ерлихиози като абнормно ниски нива на циркулиращи кръвни тромбоцити (тромбоцитопения), ниски нива на определени бели кръвни клетки (левкопения) и / или повишени нива на определени чернодробни ензими (като аспартат аминотрансфераза и аланин аминотрансфераза). В някои случаи лабораторните тестове могат да разкрият аномалии на цереброспиналната течност.
Изследването на кръвни натривки под електронен микроскоп,  може да разкрие клъстери на бактерии в мембранно свързаните кухини (вакуоли) в определени клетки (периферни неутрофили); тези групи обаче може да не са очевидни в началото на инфекцията. Специализираните лабораторни тестове включват имунофлуоресценция.

Лечението на човешката гранулоцитна ерлихиоза обикновено се състои от стандартни дози на тетрациклин или алтернативно на доксициклин. Хлорамфениколът може да бъде ефективен. При тежки случаи на човешка гранулоцитна ерлихиоза може да се наложи хоспитализация.