Начало Медицинска енциклопедия Физиология Кръв и лимфа Лимфна система

Лимфна система

Лимфна система - изображение

Лимфната система е специализиран дял от циркулацията. Тя представлява една допълнителна съдова система, която изпълнява важни функции, свързани с работата на сърдечно-съдовата, храносмилателната, дихателната и имунната система на организма. Лимфните съдове се отриват в цялото тяло, освен в централната нервна система, епидермиса и костите. Лимфната система има сърце и лимфни съдовезадачата да връща в съдовата система попадналите в интерстициума белтъци и излишно количество филтрирана течност. По този начин тя заема централно място в поддържането на оптимален обем вътресъдова и междуклетъчна течност. За разлика от сърдечно-съдовата система лимфната система е отворена. Лимфните съдове дренират междуклетъчното пространство.

Лимфната система е изградена от няколко основни компонента:

  1. лимфа – движещата се течност;
  2. лимфни съдове;
  3. лимфни възли;
  4. лимфни органи – слезка и тимус;
  5. дифузна лимфоидна тъкан – сливици и мукозо-асоциирана лимфоидна тъкан.

История на лимфната система

Предположения за съществуването на допълнителна циркулаторна система датират още от времето на Хипократ. Пети век преди новата ера, той споменава лимфната система и лимфните възли в едно изречение в един от своите трудове. По-късно един римски лекар идентифицира аксиларните, ингвиналните и мезентериалните лимфни възли. В средата на 16-ти век Габриеле Фалопио (откривателят на маточните тръби) описва лимфните съдове, като съдове, пълни с жълта материя. По-късно Александър Монро от Медицинската школа в университета в Единбург подробно описва функциите на лимфната система.

Лимфа

лимфна системаЛимфата представлява част от тъканната течност, която постъпва в кръвта през лимфните капиляри. Клетките в организма са обградени от тъканна течност, която съдържа дифундирали през стените на капилярите съставки на плазмата и отпадни метаболитни продукти. Голяма част от течността излязла през артериалния край на капилярите се връща обратно във венозния им край. Около 10% от филтрираната течност се връща в циркулацията през стените на лимфните капиляри. За едно денонощие се образуват около 2-3 литра лимфа. Тя преминава през лимфни съдове с различен калибър и през лимфни възли преди да се върне обратно в кръвта. Движението на лимфата в лимфните съдове е бавно и зависи от налягането на интерстициалната течност. Всички фактори, които увеличават филтрацията, стимулират образуването на лимфа. Към тях спадат повишеното хидростатично капилярно или венозно налягане, пониженото колоидоосмотично налягане и увеличеният пермеабилитет на капилярите.

Състав на лимфата

Съставът на лимфата е подобен на този на плазмата. Лимфата съдържа вода, протеини, мазнини, глюкоза, креатинин, хлориди, фосфати, урея и калций. Съдържанието на белтъци варира в различните тъкани. Образуваната в черния дроб лимфа е с по-високо съдържание на белтъци, а в кожата съдържанието им е най-ниско. След нахранване лимфата в тънкото черво е с много високо съдържание на мазнини и моноацилглицероли и носи наименованието хилус.  

образуване на лимфата

Основните функции на лимфата са:

  • връщане на постъпилата в тъканите течност обратно към кръвта – чрез лимфните капиляри в кръвта постъпват протеини и други частици с по-големи размери, които не могат да се реабсорбират през капилярите. Лимфата участва в контрола на концентрацията на протеини в екстрацелуларната течност и в контрола на нейния обем.;
  • доставка на липиди, реабсорбирани в храносмилателния тракт, до кръвта – в ентероцитите (клетките на лигавицата на тънкото черво) резорбираните липиди образуват комплекси, наречени хиломикрони. Хиломикроните имат големи размери и не могат да преминат през стените на капилярите. По тази причина те постъпват в лимфните съдове и после в кръвта.;
  • защитна функция – лимфата пренася частици с по-големи размери (бактерии, части от клетки), които се филтрират и разрушават в лимфните възли. В лимфата циркулират лимфоцити, които се образуват и съзряват в лимфните органи.

Лимфни съдове

Лимфните съдове представляват тънки каналчета, по които тече лимфата. Стената им е изградена от керемидообразно подредени ендотелни клетки, които позволяват навлизането на течност, когато тъканното налягане се повиши, но не позволяват връщането и назад към интерстициума. В стената на лимфните съдове липсва базална мембрана. Това прави лимфните капиляри по-пропускливи за високомолекулни белтъци. В лимфните съдове се откриват структури подобни на клапни образувания, които подпомагат еднопосочен лимфен поток. Лимфните съдове притежават още тънък гладкомускулен слой и адвентиция. Адвентицията е изградена от влакнеста тъкан, посредством която лимфните капиляри се прикрепят към околните тъкани.

лимфни съдове

Движение на лимфата

Лимфата от долната част на тялото и лявата половина на главата, гръдния кош и лявата ръка се влива в гръдния проток (ductus thoracicus), а от него в лявата подключична вена (v.subclavia). Лимфата от дясната половина на главата, гръдния кош и дясната ръка се влива в ductus lymphaticus dexter, а от него в дясната подключична вена (v. subclavia). В лимфната система липсва аналогичен на сърцето помпен механизъм, които да осигурява придвижването на лимфата. Основните механизми, по които се осъществява движението и, са:

  • лимфна помпа – в ендотелните клетки, изграждащи стената на лимфните съдове, се намират съкратителни белтъци. При тяхното съкращение се осигурява придвижването на течността към по-големите лимфни съдове. В клетките на лимфните капиляри и малките лимфни съдове се наблюдава ритмична съкратителна активност.;
  • съкращение на гладкомускулните клетки в стената на лимфните съдове, които ги обхващат като пръстени;
  • подпомагане на изтласкването на съдържимото в лимфните съдове от намиращите се в съседство пулсиращи артерии и скелетни мускули.

лимфни съдове

Лимфни органи

Органите, влизащи в състава на лимфната система, се делят на две групи – първични и вторични. Първичните лимфни органи са:

  • тимус – първичен лимфоиден орган, който е мястото за зреене на Т-лимфоцитите. След раждането тимусът започва да увеличава своите размери до пубертета, след което започва неговата инволюция. Този орган осигурява индуктивна среда за развитие и диференциране на Т-клетките от хематопоетични прогениторни клетки.;
  • костен мозък – той е отговорен за диференцирането на Т- и В-лимфоцити.

Към вторичните лимфоидни органи спадат:

  • слезка – разположена е в лявото подребрие. Основните и функции са да филтрира кръвта, да играе ролята на кръвно депо, да участва в имунната защита на организма.;
  • лимфни възли – представляват струпвания от лимфна тъкан, разположени по пътя на лимфните съдове. В човешкото тяло се намират около 600 лимфни възела. Всеки лимфен възел е изграден от две части – кора и медула.;
  • мукозо-асоциирана лимфоидна тъкан – струпвания от лимфна тъкан, намиращи се в лигавицата на дихателните, храносмилателните и пикочно-половите пътища.

Патология, свързана с лимфната система

елефантиазаНарушаването на механизмите на лимфен дренаж в дадена част на тялото е свързано с увеличаване на количеството на междуклетъчната течност, което води до появата на оток. Най-драстични промени в тези механизми се наблюдават при заболяването филариоза, което се причинява от паразити от род Filaria, които притежават висок афинитет към лимфните съдове. Те предизвикват пълно запушване на отводящите лимфни съдове, която води до деформация на засегнатия крайник. Филариозата се нарича още елефантиаза (болест на слонския крак). Заболяването се съпровожда с треска, ингвинална или аксиларна лимфаденопатия, подуване на крайник. Подобни деформации могат да се получат и при тежки промени във венозния отток от долните крайници при варици на вените. В този случай състоянието се нарича псевдоелефантиаза.

Разширението на една или повече групи лимфни възли се означава като лимфаденопатия. Тя често се наблюдава при инфекция или възпаление. Когато обхваща лимфни възли в една част на тялото се означава като локална лимфаденопатия, но когато обхваща повече от една част, се нарича генерализирана лимфаденопатия. Генерализираната лимфаденопатия може да бъде причинена от различни инфекции като инфекциозна мононуклеоза, туберкулоза и HIV-инфекция.

Изследването на лимфния дренаж на различни органи е важно за диагностицирането, прогнозата и лечението на онкологичните заболявания. При голяма част от тях лимфната система е един от основните пътища за метастазиране. Лимфната тъкан може да бъде засегната и от злокачествени заболявания. Ракът на лимфната система се разделя на първичен и вторичен. Карцином, който възниква от лимфната тъкан, се означава като лимфом (Хочкинов и Нехочкинов).

5.0, 2 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

http://1kspa.cz/kladno/dokumenty/stud_materialy/bio/AnatomyAtlas_LYMPHATIC_eBook_070314.pdf

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmedhealth/PMHT0024459/

https://www.msdmanuals.com/home/heart-and-blood-vessel-disorders/lymphatic-disorders/overview-of-the-lymphatic-system

https://academic.oup.com/intimm/article/27/5/219/749294#91502153

http://www.indiastudychannel.com/resources/136108-Composition-functions-Lymph.aspx

Л. Витанова, Р. Гърчев; „Физиология на човека”; издателство АРСО

Arthur C. Guyton, M.D., John E. Hall, Ph.D.; „Text book of Medical Physiology“

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПатологияХранене при...СпортЛюбопитноАлт. медицинаФизиологияЛайфстайлБотаникаИзследвания