Обеми и капацитети на белите дробове

В зависимост от условията и промените в обема и капацитетите на белия дроб, човек може да вдиша или издиша различен обем въздух. Вдишаният обем въздух може да варира, например от 200 до 2000 милилитра, а обемът въздух, който човек издишва може един път да е 500 мл, друг път 1500 мл и т.н.

Белодробните обем представят количеството възхух, което се намира в белите дробове. Те са:

• Дихателен обем (ДО) се нарича обемът въздух, който навлиза в белите дробове при всяко спокойно вдишване или издишване. За възрастен човек, този обем обикновено е 500 мл.;
• Инспираторен резервен обем (ИРО) се нарича количеството въздух, което човек може допълнително да поеме след едно обикновено вдишване, при максимално инспираторно усилие. ИРО може да варира между 2 и 3,3 л.;
• Експираторен резервен обем (ЕРО) се нарича обемът въздух, който човек издишва с максимално експираторно усилие, след едно обикновено издишване. ЕРО може да варира между 0,7 и 1 л.;
  
• Остатъчен обем (ОО) се нарича обемът въздух, който остава в белите дробове след максимално издишване. ОО може да варира между 1,1 и 1,2 л.

Белодробните капацитети предтавляват сума от два или повече дихателни обема. Те са:

• Инспираторен капацитет (ИК) на белите дробове се нарича обемът въздух, който се формира от дихателния обем и инспираторния резервен обем.;
• Функционален остатъчен капацитет (ФОК) на белите дробове се нарича обемът въздух, който е сбор от експираторния обем и остатъчния обем.;
• Жизнена вместимост (ЖВ) или витален капацитет се нарича максималният обем въздух, който може да се издиша след едно максимално вдишване. Жизнената вместимост се формира от дихателния, инспираторния и експираторния обем.;
• Тотален белодробен капацитет (ТБК) се нарича обемът въздух, който се намира в белия дроб след едно максимално вдишване.

Форсиран експираторен обем (ФЕО) представлява обемът въздух, който човек може да издиша с максимално усилие за 1 секунда, след като е вдишал максимално. ФЕО има важно диагностично значение за различни белодробни заболявания. Той се изразява като процент от жизнената вместимост и за здрави хора на средна възраст е между 75 и 85 %. При някои заболявания и състояния когато съпротивлението на дихателните пътища е голямо, съотношението може да спадне до 30%.

У здрави, млади хора максималната белодробна (волева) вентилация за 1 минута, стига до 150 л/мин. По време на покой човек диша 12 до 14 пъти в минута. Обемът въздух, който се вдишва за 1 минута, се нарича минутен дихателен обем (МДО), който е 6 л.

Поради наличието на мъртвото пространство, обаче, до алвеолите достигат само 4,2 л - този обем въздух представлява минутната алвеоларна вентилация (МАВ). Алвеоларната вентилация може да бъде различна и при един и същ МДО и постоянно мъртво пространство.

Ако по някакви причини се увеличи мъртвото пространство (например, ако се използва акваланг при подводно плуване), е нужно да се увеличи дихателният обем, за да се осигури оптимална алвеоларна вентилация. Най-голяма минутна алвеоларна концентрация се постига при голям дихателен обем и малка честота на дишането.

Измерването на дихателните обеми и капацитети притежава важна диагностична стойност.