Анатомично мъртво пространство

От въздуха, който поема човек при обикновено вдишване (500 милилитра), до алвеолите достигат 360 мл, а останалите 140 мл остават във въздухоносните пътища. Тези 140 мл, не участват в алвеоларната вентилация и се обозначават като анатомично мъртво пространство. То представлява междинна среда между алвеоларния и атмосферния въздух и не позволява големи промени в алвеоларното съдържание на кислорода и въглеродния диоксид. Мъртво пространство е представено от проводната зона на дихателните пътища, до 16-та генерация. Въздухът намиращ се в тях не участва в газовата обмяна. Друго доказателство за съществуване на анатомичното мъртво просранство е разликата в съдържанието на кислорода в атмосферния и алвеоларния въздух.  

Предвид трябва да се вземе и факта, че стабилността на алвеоларния въздух зависи от съотношението между дихателния обем и функционалния остатъчен капацитет, което е съответно 1:6 при обикновено дишане. При това концентрацията на кислорода се повишава само с 0,4 %, докато на въглеродния диоксид намалява с 0,2%. По този начин може да се обясни, защо дори при максимално вдишване и максимално издишване съдържанието на кислорода и въглеродния диоксид в алвеолите се променят незначително. Този факт е от значение за постоянния газов състав на кръвта. Газовата среда за човека е въздухът, който се намира в алвеолите, а не този който се намира около тях.

За определяне на големината на мъртвото пространство се изследват обема и състава на въздуха при експирация. Тя обикновено е незначителна при здрави индивиди. Големината на анатомично мъртвото пространство е около 2 милилитра/килограм телесно тегло. Много физиологични фактори и влияят:

• дихателен цикъл – вдишването увеличава диаметъра на дихателните пътища, като по този начин увеличава обема на анатомично мъртвото пространство. По време на издишване диаметърът на дихателните пътища намалява. Това води и до намаляване на анатомично мъртвото пространство.;
• положение на тялото – анатомично мъртвото пространство намалява в легнало положение и се увеличава в седнало;
• бодрост и сън – по време на сън обема на анатомично мъртвото пространство намалява. Това се дължи на намаляването на дихателните обеми, на минутната вентилация и на дихателната честота по време на сън.

Клинично значение на анатомично мъртвото пространство

Обемът на анатомично мъртвото пространство се променя при голяма част от патологията засягаща дихателната система. При белодробен емфизем се наблюдава повишен обем на анатомично мъртвото пространство. Хипоксията води до бронхоконстрикция и вазоконстрикция (свиване на кръвоносните съдове), които се съпровождат с намаляване на анатомично мъртвото пространство.