Устройство на гръдния кош

Устройството на гръдния кош обуславя функциите, които той изпълнява за осъществяването на газовата обмяна. Гръдният кош има форма на двойно пресечен конус, обърнат с върха нагоре.

Гръдният кош е изграден от ребрени пръстени. Всеки от тях е съставен от няколко елемента - прешлен, две ребра, хрущял и част от гръдната кост. Десет такива пръстена изграждат гръдния кош, тъй като единадесетото и дванадесетото ребро са "плаващи" - не формират ребрени пръстени.

Първите седем ребра се залавят за гръдната кост, докато осмото, деветото и десетото ребро се залавят посредством хрущяла на седмото ребро. Залавянето на ребрата за гръдната кост чрез хрущяли е от значение, тъй като те са разтегливи и еластични и това позволява гръдният кош да се разширява по-лесно. Залавянето на осмото, деветото и десетото ребро към гръдната кост чрез хрущяла на седмото ребро удължава предно - долната част на обиколката на гръдния кош, което позволява максимално странично разширение в долните участъци на гръдния кош.

Първият ребрен пръстен е практически неподвижен, понеже той е фиксиран към гръдната кост и ключицата. По този начин първото ребро представлява опора за повдигането на целия гръден кош по време вдишването.

Когато външните междуребрени мускули се съкращават и размерите на гръдния кош се увеличават. По време на вдишване, в горната си част гръдния кош се повдига само напред, а в долната си част - напред и встрани. Този факт се дължи на обстоятелството, че страничните израстъци (procc. transversi) на по-горните гръдни прешлени са разположени почти под прав ъгъл по отношение на сагиталната равнина и връзката на ребрата с тях не позволява разширяване встрани. Ето защо при съкращението на външните междуребрени мускули гръдният кош може да се издига нагоре и напред и като резултат се увеличава само сагиталният му размер.

В долната част на гръдния кош, страничните израстъци на прешлените (procc. transversi) се намират под ъгъл 45 градуса спрямо бодилестите израстъци (procc. spinosi). Това позволява, при съкращение на външните междуребрени мускули, долните ребрени пръстени на гръдния кош да се разширяват и в страни. По този начин се увеличава не само предно - задният, но и фронталният диаметър.

Вентилацията на белите дробове е най-голяма в долните им части, тъй като там те се разширяват и във вертикална посока съкращението на диафрагмата. Най-слабо вентилирани са върховете на белите дробове, тъй като движението там е най-ограничено. Затова не е случайно, че туберкулозният процес в голям брой от случаите се развива в белодробните върхове.