Вазоконстрикторни хуморални фактори

Вазоконстрикцията е процес, водещ до стесняване на кръвоносните съдове, вследствие от свиване на гладко мускулната стена. Тя засяга най-вече големите и малките артерии. Вазоконстрикцията е обратна на вазодилатацията, която представлява разширяване на кръвоносните съдове. Този процес е особено важен при кръвоизливи и остри кръвозагуби. Когато кръвоносните съдове се свиват, потокът на кръвта се ограничава и намалява. Така се запазва телесната топлина и се повишава съдовата устойчивост. Кожата в областта на вазоконстрикцията става по-бледа. Вазоконстрикцията е основен механизъм за регулация на кръвообращението, както и на артериалното налягане. Степента на вазоконстрикция в организма е различна. Тя може да бъде лека или тежка е зависимост от това какъв обем от съдове обхваща.

Съществуват медикаменти, които също причиняват вазоконстрикция и се използват за повишаване на кръвното налягане.

В човешкия организъм различни хормони играят ролята на вазоконстрикторни хуморални фактори. Вазоконстриктори са хормоните, отделяни от надбъбречната сърцевина, от епифизата, от бъбреците. Основните вещества, които имат роля в процеса на вазоконстрикция, са:

• адреналин и норадреналин;
• ангиотензин;
• вазопресин;
• ендотелин-1;
• серотонин.

Адреналин и норадреналин

Адреналинът и норадреналинът са катехоламини, които се секретират от надбъбречната сърцевина и от крайните окончания на периферния симпатикус. В този смисъл тези две вещества играят ролята и на медиатори, и на хормони. Кръвоносните съдове имат само симпатикова инервация. Ефектите на този дял на ВНС върху тях се опосредстват от действието на норадреналина. Той предизвиква вазоконстрикция чрез свързване с алфа-адренергичните рецептори. Адреналинът също играе ролята на медиатор и хормон. В някои съдови области той предизвиква вазоконстрикция, а в други вазодилатация. Адреналинът представлява около 2% от общото количество медиаторно вещество, отделяно от симпатикуса. В клетъчните мембрани на съдовите гладкомускулните структури съществуват ензимни системи (своеобразни химични рецептори), реагиращи на медиаторите на адреналин и норадреналин – алфа и бета-адренергични рецептори.

Адреналинът възбужда почти в еднаква степен алфа- и бета-адренергичните рецептори, докато норадреналинът въздейства (възбужда) само на алфа-адренергичните рецептори. В съдовите области, в които се намират алфа-рецептори ефектът е свързан с повишаване тонуса на гладката мускулатура и вазоконстрикция. Обратният ефект се наблюдава в съдовите области, в които се намират бета-рецепторите, чието активиране довежда до отпускане на гладката мускулатура на съдовете, тоест вазодилатация. По този начин, в зависимост от разпределението на алфа- и бета-рецепторите в съдовата система, в определени съдови области адреналинът може да предизвика вазоконстрикторен, а в други вазодилататорен ефект.

Ангиотензин

Ангиотензинът е пептиден хормон, характеризиращ се с мощен вазоконстрикторен ефект. Циркулиращият в кръвта ангиотензин е получен от взаимодействието на бъбречния ренин с един алфа-2 плазмен глобулин. Ангиотензинът е основна част от ренин-ангиотензин-алдостероновата система. Той произлиза от прекурсорната молекула ангиотензиноген, секретирана от черния дроб. Ангиотензин I се образува от действието на ренина, произвеждан от юкстагломерулния апарат на бъбреците в отговор на симпатикова стимулация. Ангиотензин I няма директна биологична активност. Той е прекурсор на ангиотензин II. Под действието на ангиотензин-конвертиращият ензим ангиотензин I се превръща в ангиотензин II. Тази реакция се осъществява предимно в белия дроб и в ендотелните клетки на бъбреничните и мозъчните съдове. Ангиотензин II действа върху хипофизата, като стимулира производството на АДХ (антидиуретичен хормон) и върху гладкомускулните клетки на венозните и артериалните съдове, като предизвиква вазоконстрикция. Освен това ангиотензин II играе ролята на прекурсор на ангиотензин III, който увеличава средното артериално налягане. От ангиотензин III се получава ангиотензин IV, чиито ефекти за сега са малко проучени.  

Вазопресин

Вазопресинът (антидиуретичен хормон) е хормон, който се отделя от задния дял на хипофизата. От там постъпва в кръвообращението съобразно с нуждите на организма. АДХ има две основни места на действие: бъбреци и кръвоносни съдове. Основната функция, свързана с бъбреците, е регулиране на обема на екстрацелуларната течност. АДХ действа на бъбречните събирателни каналчета, като увеличава пропускливостта за вода. Вследствие от това количеството отделена урина намалява. Това увеличава сърдения дебит, обема на кръвта и артериалното налягане. Вторичната функция на вазопресина е вазоконстрикция. Тя се опосредства от свързване с V1 рецептори, локализирани върху гладката мускулатура на съдовата стена.

Серотонин

Серотонинът е хормон, образуващ се в мускулите, мозъка (в епифизата) и тромбоцитите. Отделя се в кръвта при разрушаване на тромбоцитите, като стените на увредения кръвоносен съд се свиват, като по този начин се ограничава кръвозагубата. В някои съдови области, каквато е кожата на лицето например, вазопресинът има мощен вазодилататорен ефект.