Транспорт на въглеродния диоксид

В тъканите непрекъснато се образува въглероден диоксид. Транспортът на въглеродния диоксид се изразява в следното: от клетките той навлиза в плазмата по посока на концентрационния си градиент, a от там в еритроцитите, където се хидратира и се превръща във въглена киселина. Въглената киселина се дисоциира до водороден катион и бикарбонатен анион, който излиза в плазмата и се свързва с натрия като натриев бикарбонат.
Въглеродният диоксид се транспортира с венозната кръв до белите дробове под три форми:
- натриев хидрокарбонат - около 65%
- карбаминохемоглобин - около 27%
- физикално разтворен като газ във водна среда - около 8%
Съединението образуващо се при свързването на Hb и въглеродния диоксид се нарича карбаминохемоглобин. Връзката в него се реализира между белтъчния компонент на Hb и въглеродния диоксид. Тя се осъществява много бързо. С образуването на карбаминохемоглобин започва началното насищане на венозната кръв с въглероден диоксид. За поемането на цялото количество образуван в тъканите въглероден диоксид е необходимо, обаче, и включването и на т.нар. хидрокарбонатен механизъм.
Около 51 мл въглероден диоксид се съдържат в 100 мл артериална кръв. От тези 51 мл въглероден диоксид 3 мл са физикално разтворени (като газ), други 3 мл се намират под формата на карбаминохемоглобин, а останалите 45 мл под формата на хидрогенкарбонатен анион (свързан с натрий). Към венозната кръв от тъканите се добавят по 4 мл въглероден диоксид на всеки 100 мл кръв (в условия на относителен покой).
По такъв начин общото съдържание на въглероден диоксид във венозната кръв изразено в мл/100мл, нараства на 55 мл. Едновременно с това кръвта се подкислява и pH от 7,4 спада на 7,3. С артериализирането на кръвта в белите дробове нейният капацитет за въглероден диоксид намалява и от всеки 100 мл се отдават по 4 мл, което за една минута при 5 л кръв е равно на 200 мл.
Независимо, че разликите в парциалните налягания за въглероден диоксид между венозната и артериалната кръв са само 0,66 kPa, от белите дробове се отдава значителен обем въглероден диоксид. Това се обяснява с факта, че при еднакви условия, дифузионната скорост на въглеродния диоксид е около 20 пъти по-голяма от тази на кислорода. Поради тази причина и сравнително малките разлики в парциалното налягане на въглеродния диоксид от двете страни на алвеоларно-капилярната бариера са ефективни при неговото отдаване.
Кривите на насищане на венозната и артериалната кръв са различно разположени в координатната система, и в случаите, при които парциалните налягания на въглеродния диоксид са едни и същи. Ако отдаването на въглеродния диоксид става само по кривата на насищането на венозната кръв, то би се отдало сравнително малко количество въглероден диоксид изразен в мл/100 мл. Ако това става по кривата на артериалното насищане, ефектът би бил същият.
Кръвта навлиза в белите дробове с парциално налягане на въглеродния диоксид равно на 6 kPa и отдаването на въглероден диоксид започва по кривата на венозната. В същото време в нея навлиза кислород, който я артериализира и дифузията на въглероден диоксид вече се извършва по кривата на артериалната кръв. В резултат дифузията на въглероден диоксид от алвеолата се реализира по хода на един градиент, който е резултат от стойностите на двете дисоциационни криви. Това позволява почти двойно по-голямо отдаване на въглероден диоксид при малки разлики в парциалното налягане за венозната и артериалната кръв.
Този феномен, известен като ефект на Холдейн, отразява намалената възможност за свързване на въглероден диоксид от кръвта в белите дробове, което се дължи на навлизането на кислород в тях. Така се отдават около 4 мл/100 мл въглероден диоксид при разлика в парциалното налягане само 0,66 kPa. Тези обстоятелства могат да се обяснят по следния начин: в капилярите навлиза кислород и се формира оксихемоглобин, който е силна киселина изместваща въглеродния диоксид от кръвта по описания по-долу механизъм.
Първо, киселият хемоглобин по-трудно се свързва с въглеродния диоксид под формата на карбаминохемоглобин и част от въглеродния диоксид преминава в алвеоларния въздух. Формирането на оксихемоглобин, след това, подкиселява както плазмата така и средата на самия еритроцит. Концентрацията на H+ се увеличава, което води до формиране на по-голямо количество въглеродна киселина. Под влияние на карбоанхидразата, въглеродната киселина се разгражда, като образуваният въглероден диоксид дифундира от кръвта в алвеолата.
Продукти свързани със СТАТИЯТА
КОМПРЕСОРЕН АПАРАТ ИНХАЛАТОР AIR CUBE PIC
Безплатна доставка за България!МАКЕДА БОТАНИКС КОМПОЗИЦИЯ ОТ ЕТЕРИЧНИ МАСЛА BREATHE 10 мл
СЕТ ЗА ИНХАЛАТОРИ PIC AIR CUBE
АПАРАТ ИНХАЛАТОР ФИЛИПС OPTICHAMBER DIAMOND СПЕЙСЪР
ЩИПКА ПРОТИВ ХЪРКАНЕ
АПАРАТ ИНХАЛАТОР СМАРТ МЕШ AGU WEEZY SN10
Безплатна доставка за България!Библиография
Л. Витанова, Р. Гърчев; „Физиология на човека”; издателство АРСО
Arthur C. Guyton, M.D., John E. Hall, Ph.D.; „Text book of Medical Physiology“
доц. Янков; "Физиология"
СТАТИЯТА е свързана към
- Физиология на дихателната система
- Японски метод за дълго дишане за бързо стопяване на мазнините в корема
- Начинът, по който дишаме, разкрива здравословното ни състояние
- Лечение с кислород
- Трахеотомия
- Интубация
- Механична вентилация
- Оказване на първа помощ - кардиопулмонална ресусцитация
- Обеми и капацитети на белите дробове
- Лечение чрез дишане по метода Бутейко
- Изменения в организма при различна височина
Коментари към Транспорт на въглеродния диоксид