Инфлуенчен бактерий (Haemophilus influenzae)

Обща характеристика

Haemophilus influenzae е Грам-отрицателен кокобактерий, принадлежащ към семейство Pasteurellaceae. Бактерия е открит и изолиран от Р. Пфайфер по време на голяма грипна епидемия през 1891 година. Поради погрешното разбиране на неговия откривател бактерия е кръстен B.influenzae, считайки го за причинителя на грипа. През 1933 г. се установява, че грипа има вирусна етиология, но названието му - инфлуенчен бактерий (influenza - грип) се запазва.

През 1930 г. са определени две основни категории от H. influenzae:

• некапсулирани щамове;
• капсулирани щамове.

Морфологични характеристики

Haemophilus influenzae е малък Грам-отрицателен бактерий с размери от 0,2-0,3 микрометра. За своя бактериален растеж бактериите се нуждаят от наличието на хемин (фактор X) и фосфопиридин динуклеотид (фактор V). Растежа на бактериите се повишава от високите концентрации на CO2. Под микроскоп бактериите се наблюдават под формата на групи или къси верижки. Не образуват ресни и спори, образуват капсули, единствено при нишковидните бактериални форми капсулите отсъстват.

Културелни особености

Хемофилус инфлуенце се култивира успешно в среди богати на хемоглобин или кръв, които осигуряват необходимите му растежни фактори - хемин и фосфопиридин динуклеотид. Бактерия е факултативен анаероб, което означава, че може да променя своите метаболитни процеси в зависимост от наличието на кислород, като използва по-ефективния процес на дишане в присъствието на кислород и по-малко ефективния процес на ферментация при липса на кислород. За култивиране на бактерия са необходими 24 часа, температура от 37 градуса и рН 7,3-7,5. Колониите на капсулираните видове имат диаметър от 1-2 mm, матов цвят и мукоиден вид. Без капсулните щамове образуват гладки, прозрачни колонии с диаметър от 0,5-1,0 mm.

Биохимичната производителност на хемофилус инфлуенце е слабо изразена - редуцира нитратите до нитрити и образува индол.

Антигенна структура

Капсулираните щамове се класифицират въз основа на техните отделни капсулни антигени. Съществуват шест общопризнати типа капсулирани Н.influenzae: a, b, c, d, e и f. Генетичното разнообразие сред некапсулираните щамове е по-голямо от това в рамките на капсулираната група. Безкапсулните щамове се наричат нетипични, защото нямат капсулни серотипове. Патогенезата на инфекциите с H.influenzae не е напълно изяснена. Тяхната капсула им позволява да се противопоставят на фагоцитозата и комплемент-медиирания лизис (разграждане) в гостоприемника. Некапсулираните щамове са почти винаги по-слабо инвазивни, те обаче могат да предизвикат възпалителен отговор.

Фактори на патогенност и вирулентност

Инфлуенчният бактерии образува IgA-протеаза, чието действие увеличаава инвазивността на бактерия и подпомага разрушаването на имуноглобулините от клас А. Капсулата защитава бактерия от фагоцитоза, а пилите подпомагат прилепването към епителя на горните дихателни пътища.

Епидемиология

Haemophilus influenzae бактерия е изключително чувствителен към високи и ниски температури, като във външната среда загива за около 2 денонощия. Дезинфекционните разтвори го убиват до няколко минути.

Безкапсулните щамове са нормални обитатели на горните дихателни пътища, а капсулните щамове особено представителите на серотип b причиняват предавани по аерогенен път инфекции.

По принцип, инфекциите с хемофилус са редки при пациенти на възраст над 6 години поради придобиването на вторичен имунитет въпреки това имунокомпрометираните индивиди остават чувствителни.

Менингитът причинен от инфлуенчния бактерий засяга предимно деца под 2 години, с пикова честота при бебета на възраст 6-9 месеца. Епиглотитът е най-чест при деца на възраст 2-7 години, но може да се появи и при възрастни. Пневмония обикновено се наблюдава при деца на възраст от 4 месеца до 4 години. Бактерия причинява септичен артрит и целулит при деца под 2 години. Преди конюгираната ваксина да стане достъпна, haemophilus influenzae инфекция е била водещата причина за артрит в тази възрастова група.

От 80-те години на миналия век (преваксинна ера) до 2005 г. (ваксинна ера) честотата на инвазивните рнфекциия причинени от хемофилус, предотвратими с ваксина, намалява с ≥ 99,8%, а свързаната с нея смъртност с 99,5%.

Патогенеза и клинична картина

Заболяванията, които капсулираните щамове причиняват са:

1. ринофарингит;
2. ларингит;
3. епиглотит;
4. пневмония;
5. конюнктивит;
6. остеомиелит;
7. артрит.

Инфлуенчния бактерий е основният причинител на бактериален менингит при деца от 5 месеца до 5 години. Най-често се изолира Haemophilus influenzae в носа и гърлото.

Имунитет

До 3 месечна възраст децата притежават пасивно придобит имунитет от майката, като след навършване на 3 месечна възраст организмът е възприемчив към инфекция. В серума на деца над 3 години се доказват антитела със защитен ефект към Haemophilus influenzae бактерия. Съществува ваксина срещу серотип b на капсулираните хемофилни бактерии, която съдържа дифтериен анатоксин конюгиран с полизахаридния капсулен антиген на бактериалния серотип.

Микробиологична диагностика

Изследват се:

• храчки;
• гной;
• кръв;
• назофарингеален секрет.

Необходими за поставяне на микробиологичната диагноза са оцветяването по Грам и посявката на събраните материали върху шоколадов или кръвен агар. Имунофлуоресцентния метод предоставя бърза и точна диагноза на причинителя, също така е възможно да се извърши реакция коаглутинация.

Лечение

В зависимост от локализацията на инфекцията с успех се прилагат хлорамфеникол, ампицилин и тетрациклинови антибиотици.