Остър фарингит, неуточнен МКБ J02.9

Острият фарингит е инфекциозно възпалително заболяване на задната част на гърлото, известна като фаринкс. Заболяването обикновени протича със силно чувство на болка, която обхваща задната част на устната кухина, както и затруднение при преглъщане. Състоянието е още известно като остро възпалено гърло.

Фаринксът (гълтач) представлява кух мускулно-фиброзен орган с конусовидна форма. Неговата основна функция е провеждане на оформената в устната кухина хранителна хапка към хранопровода, а също така и провеждане на вдишания въздух от носната кухина към ларинкса. Разполага се в шията, непосредствено зад носната и устната кухина и се разделя съответно на няколко части- назофаринкс, орофаринкс и хипофаринкс. Важно за медицинската практика е анатомичното познаване на структурата на гълтача за правилното диагностициране на заболяването и оценка на евентуалните усложнения, които могат да се проявят при неправилно лечение.

Остър фарингит, неуточнен може да бъде няколко вида, в зависимост от това какво са локалните промени в лигавицата на фаринкса:

• гангренозен - характеризира се с образуването на некротични участъци по лигавицата на фаринкса
• инфекциозен, БДУ (без допълнителни уточнения)
• гноен - обикновено наличието на гной в храчките говори за наличието на бактериален причинител на острия фарингит
• улцерозен - този подвид на острия фарингит се проявява с образуването на ерозии и язвени участъци по лигавицата на гълтача и дори някой път може да се прояви чрез кръвохрак (наличие на кръв в храчките)

Честота

Остър фарингит, неуточнен е едно от най-честите зболявания, заедно с другите заболявания на горните дихателни пътища. Всяка година фарингитът е отговорен за повече от 40 милиона заболели да потърсят лекарска помощ в САЩ. Повечето деца и възрастни имат средно около 3-5 вирусни инфекции на горните дихателни пътища (включително фарингит) годишно.

Това заболяване е една от най-честите причини за отсъствие на деца от училище или на възрастни от работа. Фарингитът засяга всички раси и етнически групи по еднакъв начин. Среща се и при двата пола. Може да се проявява както при деца, така и при възрастни, но по-често се среща при деца.

Причини

Като причинители на остър фарингит, неуточнен се посочват различни бактерии и вируси, дори гъбички, но в повечето случаи се късае за вирусна инфекция.

Най-често срещаните причинители на остър фарингит са описани подробно в статията остър фарингит J02.

Вирусни причинители на остър фарингит:

• Риновируси - те са най-честите причинители на възпаление на гълтача, както и хремата. Инфекцията с тези вируси се характеризира с оток и хиперемия на респираторната лигавица, като самите вируси не изнвазират самата лигавица.
• Аденовируси - много често тези вируси причиняват фарингоконюнктивит при деца. Заболяването се характеризира с треска, възпалено гърло и конюнктивит.
• Вирус на Епщайн-Бар (Epstein-Barr) - този вирус причинява инфекциозна мононуклеоза, заболяване, на което един от симптомите е персистиращо остро възпаление на гърлото.
• Herpes simplex virus - херпесният вирус е известен причинител на някои инфекциозни заболявания, някои от които са гингивит, стоматит и фарингит. Тази вирусна инфекция е специфична като характерното за нея е, че репликацията става в нервните окончания на автономната нервна система. Така при отслабване на имунитета може инфекцията отново да се прояви.
• Вирус на грип и парагрип - за разлика от инфекцията с риновируси, те инвазират фарингеалната лигавица като по този начин индуцират патологични промени.
• Ентеровируси - не са толкова често срещани причинители на това заболяване, но могат да инвазират фарингеалната лигавица чрез фекално-орален механизъм, най-често чрез замърсени ръце.

Други вируси, които рядко могат да причинят остър фарингит са:

• Респираторен синцитиален вирус
• Цитомегаловирус
• Вирус на СПИН - една от ранните прояви на инфекция с ХИВ-вирус е именно инфекция на фаринкса, най-често от гъбички (гъбички рядко могат да причинят инфекция на фаринкса, но при имунокопрометирани пациенти това е често явление).

От бактериалните причинители на остър фарингит, неуточнен най-често се има предвид стрептококова инфекция (15-30% от всички случаи на фарингит). Именно бета-хемолитичните S.pyogenes са основните бактериални причинители. Стрептококите като причинители на заболяването са подробно разгледани в статията стрептококов фарингит.

Други бактерии, които могат да причинят това заболяване са:

• Haemophilus influenzae
• Bordetella pertussis
• Bacillus anthracis
• Corynebacterium diphtheriae

Патофизиология

Механизмът, по който бактериите и вирусите причиняват локални промени в лигавицата на гълтача е сходен. Основните увреждащи фактори са част от клетките и те представляват чужди антигени за организма, при което се активира имунната система срещу тях. Локалното зачервяване и оток са именно част от отговора на имунитета срещу вредния агент. Има и различия в механизма, по който става локалната увреда. За пример риновирусите не инвазират директно фарингеалната лигавица, докато стрептококите от група А колонизират гълтача и чрез секрецията на ензими и токсини предизвиква локалните промени.

Симптоми

Клиничното протичане на остър фарингит, неуточнен варира като зависи най-вече от вида на причинителя. На базата на някои специфични симптоми може да се направи диференциална диагноза между бактериален и вирусен фарингит, но това окончателно се потвърждава с някои диагностични методи.

Инкубационният период на заболяването обикновено е от 2 до 5 дни. Това е периодът, в който заблелите са с някой голям риск да предадат инфекцията на околните по въздушно-капков път (кихане, кашляне).

Придружаващите симптоми на заболяването не са специфични за това заболяване и могат да се проявят и при други инфекции на горните дихателни пътища. Въпреки това има симптоми, които насочват лекаря към поставянето на диагнозата.

• Възпалено гърло - това е симптомът, който най-често кара пациентите да потърсят лекарска помощ. Те се оплакват от субективно усещане за драскане и парене по гърлото. Характеризира се с локално зачервяване по лигавицата на гърлото, което може да обхваща и сливиците (често срещано е едновременно възпаление както на фаринкса, така и на сливиците).
• Болка или затруднение при преглъщане - този симптом често пречи на заболелите да се хранят и да приемат течности, което утежнява тяхното общо състояние.
• Подути шийни лимфни възли - при палпация от лекаря те са болезнени и кожата е локално зачервена. Те са белег на обхващане на лимфните възли от възпалителния процес.
• Дрезгав глас - гласът става гръб и гъгнещ. Често се придружава от сухота в устата.
• Бели налепи по лигавицата на фаринкса - този симптом обикновено говори за наличието на бактериална инфекция. Визуализират се бели петна по фарингеалната лигавица.

Други придружаващи, неспецифични симптоми:

• Температура (треска) - в началния стадий на заболяването температурата може да се покачи до около 39 С, след това става субфебрилна (до 38 С) и добре се повлиява от антипиретици.
• Главоболие - съпроводено е с чувство на стягане в областта на лицето и продължава обикновено от 1 до 3 дни след началото на заболяването.
• Отпадналост
• Втрисане

В някои от случаите заболяването може да протече без никаква налична симптоматика или единствено с възпалено гърло като единствен симптом. В някои случаи при прегледа на гърлото може да липсва локално зачервяване, а да се вижда единствено "калдъръмено гърло", което е отличителен белег за наличие на инфекция. Причинява се от увеличената лимфна тъкан.

Най-често острият фарингит се проявява като разпространение на инфекцията след прекарана хрема (остър назофарингит).

Диагноза

За поставяне на диагнозата остър фарингит, неуточнен е създаден модифициран критерии на Сентор (Centor), която е базирана на проявяващите се симптоми. За всеки един симптом се дава по една точка и накрая колкото повече точки има, толкова по-вероятно е да се касае за възпаление на фаринкса.

Критерии на Centor:

• Липса на кашлица
• Подути шийни лимфни възли
• Температура над 38,0°C
• Наличие на тонзиларен ексудат или подуване

За отдиференцирането на бактериален от вирусен причинител се взема гърлен секрет за микробиологично изследване. Деца под 3-годишна възраст не е нужно да бъдат изследвани, тъй като бактериална инфекция със стафилококи и стрептококи е много рядка.

За да бъде доказан бактериален причинител чрез културелно изследване са нужни около 24-48 час, което в повечето случаи забавя процеса на лечение. За това съществуват и по-бързи диагностични лабораторни методи за доказване на бактериална инфекция чрез доказване на някои молекули по тяхната клетъчна повърхност или на секрецията от тях на някои токсини и ензими.

Друг метод е изследването на титъра на антитела срещу определени бактерии (анти-стрептолизинов титър), което говори за вече прекарана инфекция с този причинител.

Тези диагностични тестове са подробно описани в статията остър фарингит МКБ J03.

Също така вземането на кръв за изследване има диагностична стойност при това заболяване като завишени левкоцити, С-реактивен протеин (CRP) и СУЕ говорят за наличието на инфекциозен процес в организма.

Лекарят от своя страна е длъжен да прегледа щателно пациента като проверява състоянието на гърлото на пациента, обръща внимание за наличие на бели налепи и подути шийни лимфни възли при палпация. Освен това лекарят трябва да направи аускултация на белите дробове, за да провери тяхното състояние и дали евентуално са засегнати от инфекцията.

Лечение

Правилното поставяне на диагнозата е важно за започването на адекватно лечение, съобразено с наличните оплаквания и вида на причинителя.

В самото лечение съществува известна разлика при бактериален и вирусен фарингит. Доказаната бактериална инфекция трябва да се лекува с определен вид антибиотици, които не са ефективни срещу вируси. В много от случаите лекари предписват антибиотичо лечение дори и без наличието на бактериална инфекция, за да предотвратят вторична такава. Точно поради тази причина бактериите развиват резистентност към някои от антибиотиците, което затруднява ерадикирането на бактериалния причинител.

Антибиотиците, които се използват при остър фарингит са с широк спектър на действие като:

• Пеницилини - те са най-ефикасни при стрептококова инфекция и са първото средство на избор, когато се има предвид антибиотично лечение на това заболяване.
• Цефалоспорини - използват се при алергия от страна на пациента към пеницилини, както и при резистентност на бактериите към другите видове антибиотици.
• Макролиди

За облекчаване на симптомите се използват следните лекарствени средства:

• противовъзпалителни средства (НСПВЛ)
• аналгетици
• антипиретици

Тъй като острия фарингит е контагиозно заболяване, има редица начини за намаляване на риска от заразяване. Те включват:

• Избягване използването на общи прибори за хранене
• Избягване на контакт с хора с налична симптоматика
• Често миене на ръцете, особено след кихане и кашляне, и преди хранене

Усложнения

Остър фарингит, неуточнен е самоограничаващо се заболяване с благоприятна диагноза, което в повечето случаи отзвучава в рамките на 7-10 дни. Рядко баче състоянието може да прогресира и да причини някои усложнения:

• Ушна инфекция - отит
• Инфекция на синусите - синуит
• Пневмония

Ако симптомите персистират и трудно се повлияват от лечение, трябва да се потърси лекарска помощ.

Изображения: freepik.com