Вирус на обикновения херпес при човека (Virus herpes simplex)

Обща характеристика

Вирусът на обикновения херпес (herpes simplex) е открит през 1912г. от В. Грутер чрез екпериментално предизвикване на кератоконюнктивит у опитни животни използвайки везикулозна течност от болни с херпес.

Herpesvirus 1 и 2 принадлежат към семейство Herpesviridae, род Simplexvirus. Те са широко разпространени и силно заразни. Херпесен вирус 1 причинява инфекции на очите, кожата, орофаринкса и в редки случаи тежки енцефалити, а тип 2 - генитална инфекция (генитален херпес). Инфекцията с вируса на херпес симплекс, известна като херпес, може да се дължи на херпес симплекс вирус тип 1 (HSV-1) или херпес симплекс вирус тип 2 (HSV-2). HSV-1 се предава главно чрез орален контакт. HSV-2 е почти изключително сексуално предаван, причинявайки инфекция в гениталната или аналната област (генитален херпес). Въпреки това, HSV-1 може също да бъде предаден на гениталната област чрез орално-генитален контакт. Както оралните херпесни инфекции, така и гениталните инфекции са предимно асимптоматични, но могат да причинят леки симптоми или болезнени мехури или разязвявания на мястото на инфекцията.

Структура

Herpesvirus 1 и 2 имат размери от 120-150 nm и се състоят от три компонента:

1. централно разположена вирусна ДНК (нуклеоид);
2. капсид, състоящ се от 162 капсомера;
3. обвивка, изградена от ядрената мембрана на клетката гостоприемник.

В зависимост от антигенната структура на вируса се различават два серологични типа - human herpesvirus 1 и 2.

Резистентност и епидемиология

Вирусът на херпеса се разрушава от 1% фенол или 0,5 % формалдехид, той е термолабилен и при темперяртура от 37 градуса се инактивира за около 10 часа. Размножава се в широк спектър от клинични култури като ембрионални тъкани и диплоидни клетки. Най-чувствителни спрямо вируса са морските свинчета и зайците. Инфекцията с херпес симплекс е една от най-разпространените вирусни инфекции, отделя се чрез слюнката и фекалиите и единствен източник на заразата е човекът. Възможните механизми за предаване биват контактно-битовият и по-рядко въздушно-капковият.

Гениталният херпес, причинен от HSV-2 е глобален проблем и приблизително 417 милиона души по света живеят с инфекцията. Преобладаването на инфекцията с HSV-2 се оценява най-високо в Африка (31,5%).

Патогенеза и клинична картина

Входна врата за вируса са увредените кожа и лигавици. Инкубационният период на заболяването е от 3 дни до няколко седмици. При 1% от инфектираните първичната херпесна инфекция протича с везикулозен обрив по лигавиците на устната кухина и кожата, температура и още по-рядко енцефалит или менингит при новороденото. Херпесната инфекция бива два вида - първична и рецидивираща.

Първичната херпесна инфекция се наблюдава в периода от първата до петата година след раждането.

Самата инфекция може да протича под различни клинични картини, а именно:

• обикновен, рецидивиращ херпес;
• херпетична екзема;
• вариолоподобна екзема на Капоши;
• генерализиран херпес;
• кератоконюнктивит;
• генитален херпес;
• херпетичен енцефалит при новородени.

По-голямата част от първичните херпесни инфекции протичат без наличие на клинични симптоми. След прекарване на първичната инфекция вирусът се съхранява в организма на гостоприемника в латентно (дремещо) състояние цял живот. Херпес вирус серотип 1 остава в латентно състояние в ганглийте на N. trigeminus, а серотип 2 - в сакралните ганглий. Развитието на везикуларният обрив протича в три стадия:

1. стадий на локална хиперемия на кожата или лигавиците, който се придружава от сърбеж;
2. формиране на везикули;
3. образуване на язвички върху засегнатите лигавици или крусти по кожата.

Гениталните херпесни инфекции често нямат симптоми или протичат с леки симптоми, които не са разпознати. Повечето заразени хора не знаят, че имат инфекцията. Обикновено около 10-20% от хората с инфекция с HSV-2 съобщават за предварително диагностициране на генитален херпес. Гениталният херпес се характеризира с появата на един или повече генитални или анални мехури или отворени рани, наречени язви. В допълнение към гениталните язви, симптомите на новите генитални херпесни инфекции често включват локална болка и подути лимфни възли. След начална генитална херпесна инфекция с HSV-2, повтарящите се симптоми са често срещани, но често по-леки от първото огнище.Неонатален херпес може да възникне, когато бебето е изложено на HSV по време на естествено раждане. Това е рядко състояние, което възниква при около 10 от всеки 100 000 раждания в световен мащаб, но може да доведе до трайно неврологично увреждане. Рискът за неонатален херпес е най-голям, когато майката придобие HSV инфекция за първи път по време на последното тримесечие от бременноста. Жените, които имат генитален херпес, преди да забременеят, имат много малък риск от предаване на HSV на децата си.

Микробиологична диагностика

Изследват се:

• везикулозен секрет;
• урина;
• фецес;
• слюнка.

Изследваните материали се използват за провеждането на биологична проба - заразяване на клетъчни култури или 12 дневни кокоши ембриони. Везикулозната течност се изследва чрез електронна микроскопия.

Лечение

Антивирусните препарати като ацикловир, фамцикловир и валацикловир, са най-ефективните медикаменти, достъпни за хора заразени с HSV. Те могат да помогнат за намаляване на тежестта и честотата на симптомите, но не могат да изкоренят инфекцията.