Хипертрофия на аденоидите МКБ J35.2

Основната функция на имунната система е защитната, която се осъществява чрез различни органи и структури с характерните имунни клетки. Тези органи и структури са основно разположени на входните врати на самия организъм като предпазват от вредното въздействие на различни инфекциозни агенти още при първа среща с тях.

Едни от структурите на имунната система са тонзилите, които общо са шест на брой и оформят Валдайеровият пръстен. Тези тонзили са разположени в носната и устната кухина. Добре познати на всички са небните тонзили, разположени в устната кухина между двете дъги на небцето. В носната кухина се намира, така познатата трета сливица, която обикновено се среща при всеки един индивид. При раждане тя е с минимални размери, като с течение на времето придобива по-големи размери и започва да бъде функционално активна. Нарастването на нейните размери е свързано с нахлуване в нея на различни имунни клетки.

При някои хора може да се наблюдава хипертрофия на аденоидите, която може да се дължи на разнородни причинители. Тази хипертрофия може да доведе до обструкция на носните хоани, което се проявява клинично с различни симптоми.

Честота

Аденоидната хипертрофия (уголемени аденоиди) е състояние, известно още от датския лекар Вилхелм Майер, който го описва при деца през 1868 година. Както вече споменахме, аденоидите присъстват още при раждането, но са с минимални размери. Те, заедно с останалите тонзили, растат докато индивидът не навърши 5-7 години.

Самата аденоидна хипертрофия е едно сравнително често срещано състояние, което може да обхване хора на всяка възраст. Повечето диагностицирани случаи са при деца, тъй като при тях аденоидите са постоянно изложени на вредното действие на множество инфекциозни агенти. Заболяването се среща изключително рядко при по-големи деца поради обратното развитие и атрофия на самите аденоиди. Неотдавнашен мета-анализ показва, че разпространението на аденоидна хипертрофия сред рандомизирана представителна извадка от деца е 34%. Това го прави едно често срещано състояние, основно диагностицирано при деца.

Причини

Аденоидите, както останалите лимфоидни структури на имунната система, се увеличават при наличие на инфекция в организма. Въпреки че, самите тонзили са предназначени за предпазване от различните инфекциозни причинители, понякога те могат локално да бъдат инвазирани от тях. Като евентуални тригери за аденоидната хипертрофия се посочват множество остри и хронични инфекциозни заболявания на горните дихателни пътища. Хроничните инфекции, причинени от вируси или бактерии, могат да поддържат аденоидите уголемени за дълъг период от време, дори до зряла възраст. Сред най-честите инфекциозни агенти, които водят до аденоидна хипертрофия са:

• Епщайн-Бар вирус (EBV) - това е причинителят на инфекциозната мононуклеоза, която е широко разпространено инфекциозно заболяване, което се предава най-често чрез целувка. Основно биват засегнати тонзилите и слезката, като те значително уголемяват размерите си. Първична инфекция с Епщайн-Бар вирус може да доведе до сериозна хипертрофия на аденоидите, водеща до носна обструкция.
• Аденовируси
• Цитомегаловирус (CMV)
• Алфа и бета-хемолитични стрептококи
• Стафилококи (S. aureus)
• Хемофилни бактерии
• Мораксели (M. catarrhalis)

Освен изброените бактерии и вируси, като причинители на аденоидна хипертрофия също могат да се посочат и някои анаеробни бактерии:

• Fusobacterium
• Peptostreptococcus
• Prevotella

Както вече споменахме, в много голям процент от случаите хипертрофията на аденоидите се дължи на остра или хронична инфекция. При някои пациенти хипертрофията може да настъпи, вследствие на някои от следните неинфекциозни причини:

• Гастроезофагеален рефлукс
• Алергии
• Излагане на цигарен дим

Патофиология

Самата защитна функция на аденоидите, локализирани в носната кухина, е отговорна за тяхното често засягане и хипертрофия. Инвазирането им от различни бактерии и вируси, с последващо възпаление, води до локални патологични промени. Още в началото на инвазията от микроорганизми може да наблюдава разностепенна хипертрофия на аденоидите, както и тяхното зачервяване. Когато се касае за бактериална инфекция, понякога може да се наблюдават и бели налепи по тяхната повърхност.

Дългосрочната аденоидна хипертрофия може да доведе до частична или пълна назална обструкция. Когато състоянието засяга деца, това може да доведе до аномалия в растежа на зъбите и лицето, известно като аденоиден фациес или синдром на дългото лице.

Хипертрофия на аденоидите има три степени:

• І степен: аденоидите достигат до нивото на горните носни раковини
• ІІ степен: аденоидите достигат до нивото на задните полюси на средните раковини
• ІІІ степен: аденоидите достигат до нивото на задните полюси на долните раковини

Симптоми

Симптомите на хипертрофия на аденоидите се дължат най-вече на следните фактори:

• големина на аденоидите
• размер на носния проход на фаринкса

Самите аденоиди са много близко разположени до Евстахиевата тръба, и понякога тяхното възпаление може да доведе до разпространение на инфекцията в средното ухо. При някои пациенти това може да бъде първичната клинична изява на аденоидна хипертрофия с придружаваща инфекция. Аденоидите обикновено достигат най-големи размери при деца на около 5-годишна възраст, като след това търпят обратно развитие. Самата хипертрофия може да доведе до различни симптоми, сред които най-често са:

• Запушен нос (назална обструкция)
• Инспираторна диспнея - при достигане на големина на аденоидите, водещи до пълна носна обструкция, може да се появи инспираторна диспнея.
• Хъркане
• Хрема
• Висока температура
• Главоболие
• Ринорея (повишена носна секреция)
• Болка в ушите
• Променен глас

Диагноза

Хипертрофия на аденоидите може да се подозира при деца и юноши с проява на някои от характерните симптоми за състоянието, чести инфекции на средното ухо (рецидивиращи) или персистиращ риносинуит. Въпреки това, диагнозата се поставя на базата на различни методи. За диагностично уточняване най-често се използват следните методи:

• Предна или задна риноскопия - риноскопията е неинвазивен изследователски метод, който се използва за оглед на носната кухина. При аденоидна вегетация се предпочита използването на задна риноскопия, при който с помощта на огледало въведено през устната кухина, може да се визуализира аденоидната хипертрофия.
• Назална ендоскопия - минимално инвазивен метод, който с помощта на камера и източник на светлина, може ясно да се визуализира носната кухина и различни патологични промени.
• Микробиологично изследване - тъй като, основната причина за аденоидна хипертрофия са различни инфекциозни агенти, тяхното конкретизиране е от значение за правилното лечение на самото състояние. За самото изследване се взимат носен и гърлен секрет, които се използват за културелно изследване в специални хранителни среди, предназначени за бактериален растеж.
• Образни изследвания - рентгеновите методи на изследване не се използват рутинно при аденоидна хипертрофия, тъй като не предоставят достатъчно информация за самия процес. По-информативни методи са компютърната томография (КТ) и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Чрез тях може да се визуализират меките тъкани на горните дихателни пътища.

Диференциална диагноза

Симптомите на аденоидна хипертрофия са свързани преди всичко с назална обструкция и дисфункция на Евстахиевата тръба. По този начин диференциалната диагноза трябва да включва други причини за тези неспецифични симптоми, като:

• Хоанална атрезия
• Алергичен ринит
• Полип на носа
• Назофарингеално злокачествено заболяване

Лечение

Лечението на хипертрофия на аденоидите основно зависи от тежестта на заболяването и конкретната етиологична причина за неговата проява.

Медикаментозно лечение

За симптоматично облекчение на състоянието се използват различни лекарствени средства, които имат противовъзпалително действие. Сред най-често използваните са:

• Назални кортикостероиди
• Назални деконгестанти
• Антибиотици (при наличие на бактериален причинител на хипертрофията)
• Антихистамини (при доказан алергичен ринит)

Хирургично лечение

Хирургичното отстраняване на аденоидите е процедура, известна като аденоидектомия. Операцията се извършва под обща анестезия, като самите аденоиди се премахват изцяло. Аденоидектомията се извършва най-често поради трайно запушване на носа или за намаляване на инфекциите на средното ухо.

Усложнения

Усложненията, които могат да настъпят от аденоидната хипертрофия понякога могат да протичат тежко и да влошат сериозно общото състояние на пациента. Сред най-често настъпващите усложнения, особено при деца са:

• Инфекция на средното ухо с излив
• Обструктивна сънна апнея
• Речеви, езикови и обучителни затруднения в резултат на кондуктивна загуба на слуха

Прогноза

Хипертрофия на аденоидите обикновено е самоограничаващо се състояние, което търпи обратно развитие с течение на времето при повечето засегнати деца. Въпреки това, състоянието може да доведе до симптоми, влошаващи качеството на живот на пациентите, някои, от които са индицирани за хирургично отстраняване на аденоидите.

Изображение: freepik.com