Жлези на устната кухина (glandulae oris)

Жлезите на устна кухина са образувания, които произхождат от епителната тъкан на устната кухина. Функцията им е свързана с образуването и отделянето на слюнка, която допринася за формирането на хапка от сдъвканата храна, подпомага преглъщането й и осигурява първично ензимно разграждане на въглехидратните компоненти на храната. Жлезите на устна кухина се подразделят на две основни групи: малки и големи.

Малките слюнчени жлези - glandulae salivariae minores, са пръснати в лигавицата на устната кухина (gll. labials, gll. buccales, gll. palatinae, gll. linguales).

Големите слюнчени жлези - glandulae salivariae majores, представляват 3 чифтни органи, изградени от жлезисти делчета и притежават каналчеста система, която се отваря на повърхността на лигавицата в устната кухина чрез слюнкоотводни канали с различна дължина. Към тези органи се причисляват:

• околоушна жлеза - glandula parotidea (parotis);
• поддолночелюстната (подчелюстна) жлеза - gl. submandibularis;
• подезичната жлеза - gl. sublingualis.

1. Околоушната (паротидна) жлеза се разполага пред и под външния слухов отвор, върху m. masseter в regio parotideomasseterica и е обвита от двата листа на fascia parotidea. Горната й част стига до ябълчната дъга, а долната - до нивото на angulus mandibulae, като граничи със задното коремче на m. digastricus и фасцията на поддолночелюстната жлеза. Тялото на жлезата има тристеннопризматична форма и на него се различават 2 части - дълбока и повърхностна. У израснали индивиди околоушната жлеза тежи 20-30 гр. Тялото на жлезата е обхванато от съединителнотъканна капсула, която изпраща във вътрешността му преградки, като го разделя на 5-6 големи дяла, които от своя страна са разделени на делчета.

През тялото на този жлезист орган преминават важни кръвоносни съдове и нерви, вървящи в различни направления. Външната каротидна артерия - a. carotis externa, в него се дели на двата си крайни клона - a. maxillaris (горночелюстна артерия) и a. temporalis superficialis (повърхностна слепоочна артерия). През жлезата преминават още: v. retromandibularis и притоците й, n. auriculotemporalis и n. facialis. От предно-горния участък на органа към вътрешната му повърхност излиза главният слюнкоотводен канал - ductus parotideus (канал на Стенсен). Той е дълъг около 4-5 см, дебел 2 мм и има лумен около 0,9 мм. Ходът на този канал върви по линията, която свързва устния ъгъл с антитрагуса на устната мида. Каналът на Стенсен преминава през m. masseter, достига бузата като пробива разположения в тази област мускул - m. buccinator, и се отваря в устната кухина на върха на т. нар. papilla ductus parotidei, която се намира срещу втория горен кътник.

2. Подчелюстната слюнчена жлеза лежи в trigonum submandibulare, образуван от долната челюст и коремчетата на m. digastricus (двукоремчест мускул). Над нея се намира подът на устна кухина. Отвън тя е обвита от повърхностния лист на шийната фасция. Поддолночелюстната жлеза тежи около 15 гр. и има размер 15-20 мм. Главният слюнкоотводен канал - ductus submandibularis е дълъг около 5-6 см и достига caruncula sublingualis, където се отваря с едно или повече отвърстия. Жлезата е изградена от 8-10 големи дяла, разделени помежду си от преградки, които идват от капсулата.

3. Подезичната жлеза е част от големите слюнчени жлези на устна кухина. Разполага се в подезичната гънка, непосредствено под лигавицата на устната кухина и над m. milohyoideus. Встрани тя граничи с тялото на долната челюст, а медиално - с m. genioglossus. Подезичната жлеза тежи около 5 гр. и има делчест строеж, подобно на останалите големи слюнчени жлези. Изградена е от около 30-50 жлезички. Предната група обхваща около 10-20 от тях и се означава като голяма подезична жлеза. Само тя има общ слюнкоотводен канал - ductus sublingualis major, който се отваря до caruncula sublingualis. Останалите жлезички завършват със самостоятелни каналчета - ductuli sublinguales minores. По характер на секрета голямата подезична жлеза е смесена - серозна и слузна. Малките подезични жлезички са почти напълно слузни.

Строежът на големите слюнчени жлези показва някой характерни особености. Те са обвити от съединителнотъканна капсула - capsula glandularis, от която изхождат прегради - septa interlobaria и septa interlobularia, разделящи жлезите на дялове и делчета. Във всяко делче се разполагат крайните секреторни отдели на жлезата и между тях - изходни каналчета от различен порядък - интеркаларни, стриирани и интралобуларни. Между делчетата се разполагат по-големи интерлобуларни каналчета.

Големите слюнчени жлези са сложни жлези, т.е. такива със силно разклонена система от отводни канали. Крайните секреторни отдели - portiones terminales, по форма са ацинозни или тубуло-ацинозни. Секретиращите клетки, които ги изграждат, са два вида - серозни (сероцити) и мукозни (мукоцити). В зависимост от клетъчния състав тези отдели биват чисто серозни, смесени (серозни и мукозни) и чисто мукозни. Непосредствено под секретиращите клетки се намират плоски клетки със звездовидна форма - миоепителни клетки.

Сероцитите са клетки с широка основа и стеснена върхова част. В тяхната основа се разполага клетъчното ядро, а във върховата им част са струпани секреторни гранули, съдържащи прекурсора на ензима амилаза, който влиза в състава на слюнката и разгражда въглехидратните компоненти на поетата в устната кухина храна.

Мукоцитите са с по-големи размери от серозните клетки и имат кубична или нискоцилиндрична форма. В тяхната цитоплазна се натрупват множество муцигенни гранули, които изместват ядрото на клетката към нейната базална част.

Кръвоснабдяването, лимфния отток и инервацията на големите слюнчени жлези на устна кухина е както следва:

• Паротидната жлеза бива кръвоснабдявана от клончета на следните артериални съдове: a. auricularis profunda, a. temporalis superficialis, a. maxillaris, a transversa facei. Венозната кръв се оттича по v. retromandibularis, а лимфната течност - към шийните лимфни възли. Жлезата се инревира от парасимпатикови влакна на n. glossopharyngeus и от симпатикови влакна, идващи горния шиен възел по съответните сплетения, разположени периартериално.
• Подчелюстната жлеза получава артериална кръв от клончета на лицевата артерия - a. facialis, а венозната й кръв се събира от едноименната вена. Лимфата й се дренира в подчелюстните лимфни възли. Парасимпатиковата й инервация се реализира от n. inermedius посредством ganglion submandibulare, а симпатиковата - от горния шиен възел.
• Подчелюстната жлеза се кръвоснабдява от подезичната артерия - a. sublingualis. Венозната кръв на жлезата се оттича по v. sulingualis, която се влива в яремната вена - v. jugularis. Лимфата на жлезата, подобно на тази от подчелюстната жлеза, се оттича към подчелюстните лимфни възли. Инервацията на жлезата съответства на тази на подчелюстната жлеза.