Голяма слюнчена жлеза, неуточнена част МКБ C08.9

Големите слюнчени жлези са три чифтни органи, които синтезират слюнка и я изливат в устната кухина посредством с каналчета, отварящи се на повърхността на устната лигавица.

Новообразуванията (неоплазми) на големите слюнчени жлези съставляват 6% от всички неоплазми на главата и шията. Честотата на неоплазмите на слюнчените жлези е около 1,5 случая на 100 000 лица в Съединените щати. Годишната смъртност е 0,4 на 100 000 за мъже и 0,2 на 100 000 за жените.

Злокачествени новообразувания на голяма слюнчена жлеза, неуточнена част възникват най-често при лица на възраст над 60 години. Те са сравнително редки заболявания, като в детска възраст са изключително редки.

Етиологичните фактори, отговорни за възникването на малигнени неоплазми на слюнчените жлези не са уточнени. Някои автори изтъкват ролята на тютюнопушенето, особено в комбинация с алкохол, различни вредности от професионално естество (силициев прах), нитрозамини, генетична предразположеност и др.

Злокачествен (малигнен) тумор на голяма слюнчена жлеза, неуточнена в зависимост от произхода бива:

• епителен (карцином);
• съединителнотъканен (сарком др.);
• злокачествен тумор, който се развива от доброкачествени тумори;
• вторичен (метастазирал) тумор.

Най-честите патохистологични форми на малигнено новообразувание са: мукоепидермоиден карцином (най-честия малигнен тумор на слюнчените жлези, особено в детска възраст), адениоден кистозен карцином, ацинозно-клетъчен карцином, плеоморфен ниско диференциран карцином, смесени малигнени тумори, аденокарциноми, сквамозноклетъченкарцином и др.

Клиничната извява на злокачествено новообразувание на голяма слюнчена жлеза, неуточнена част в повечето случаи се характеризира с появата на неболезнена подутина, която постепенно нараства, като еволюцията на тумора е различна в зависимост от хистологичния вариант.

Най-често се установяват следните симптоми:

• поява на "бучка", подуване върху или в близост до челюстта, в областта на шията и устна кухина;
• изтръпване (парестезия) на част от лицето;
• мускулна слабост на едната страна на лицето;
• постоянна болка в областта на слюнчените жлези;
• затруднено преглъщане;
• затруднено широко отваряне на устата, движение на езика;
• увеличени лимфни възли в областта на шия и долна челюст.

Поставянето на диагноза на злокачествено новообразувание на голяма слюнчена жлеза, неуточнена част налага провеждането на обстойно клинично изследване на устна кухина, глава и шия. От туморното образувание се взима част от тъканта посредством биопсична процедура, като полученият тъканен материал се изследва от патолог, които поставя точна хистологична диагноза на тумора. Чрез компютръно-томографския метод и ядрено-магнитния резонанс се установява отношението на тумора с околните тъкани, наличието на метастази (разсейки) в регионалните лимфни възли или в други тъкани и органи. Определя се стадия на туморния процес.

• Стадии и TNM класификация на туморите

В диференциално диагностичен план трябва да се отхвърлят следните заболявания или състояния, които протичат с наличие на подутина на слюнчените жлези:

• цироза на черния дроб;
• инфекции на слюнчените жлези;
• метастази на други видове рак в слюнчените жлези;
• калкулоза на изходните канали на слюнчените жлези;
• саркоидоза;
• синдром на Sjogren.

Лечението, което обикновено се препоръчва за малки и локализирани тумори е оперативно, за отстраняване на засегнатата слюнчена жлеза. При напреднал злокачествен процес се осъществява по-широка резекция, последвана от лъчева терапия (телегаматерапия). Химиотерапията се използва при пациенти, които има висок риск, или когато заболяването се е разпространило извън слюнчените жлези.