Сиалоаденит МКБ K11.2

Какво е сиалоденит?

Сиалоаденитът представлява възпаление на слюнчените жлези, обикновено най-големите, като най-често това е околоушната жлеза, последвана от долночелюстната и подезичните жлези. Не бива да се бърка със сиаладеноза (сиалоза), която представлява невъзпалително разширяване на слюнчените жлези.

Сиалоденитът може допълнително да бъде класифициран като остър или хроничен. Острият сиалоденит е остро възпаление на слюнчената жлеза, то се изразява, като червено, болезнено подуване, което е чувствително на допир. Хроничният сиалоденит обикновено е по-малко болезнен, но се проявява като повтарящи се отоци, обикновено след хранене, не са съпроводени със зачервяване.

Причините за сиалоденит са различни, включително бактериални (най-често Staphylococcus aureus), вирусни и автоимунни заболявания.

Предразполагащи фактори

Някои състояния, могат да доведат до появата на сиалоденит, като сиалолитиаза (камъни в слюнчените жлези). Те затрудняват нормалното оттичане на слюнка по каналите, следствие на което, жлезата се подува и по-късно възпалява.

Други предразполагащи фактори са дехидратацията, неправилна орална хигиена, предшестващ сиалоденит и други.

Причини за сиалоденит

Сиалоденитът може да бъде причинен от злокачествени заболявания, автоимунни заболявания, вирусни и бактериални инфекции, идиопатични причини или сиалолитиаза.

Вирусните патогени по-често причиняват сиалоденит в сравнение с бактериалните патогени. Заушката (ендемичен паротит) е най-често срещаният вирус, който засяга околоушната и подчелюстната жлеза, като околоушната жлеза е засегната най-често.

Други вируси, за които е доказано, че водят до сиалоденит и в двете жлези, включват ХИВ, коксаки и парагрип. Класически ХИВ паротитът е или асимптоматичен, или се проявява с безболезнен оток, което не е характерно за сиалоденит. Някои често срещани бактериални причинители са S. aureus, S. pyogenes, Viridans streptococci и H. influenzae.

Автоимунните състояния, които могат да причинят сиалоденит, включват синдром на Сьогрен (Sjögren), саркоидоза и грануломатоза с полиангиит. Синдромът на Sjögren и саркоидозата са най-честите причини за хроничен сиалоденит.

Изображение: Nephron, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Една добре известна форма на саркоидоза е известна като синдром на Heerfordt, който се характеризира с парализа на лицевия нерв, разширяване на паротидната жлеза и преден увеит. Наличието на слюнчени камъни (сиалолитиаза) е основният показател за отстраняване на подчелюстната жлеза при пациенти, при които неоплазия липсва.

Установено е, че продължителността на сиалоденита е тясно свързана с атрофия, фиброза и степента на възпалението в друго проучване, което разглежда предимно микролити, открити в каналите и жлезите.

Видове сиалоденит

Остър бактериален сиалоденит

Може да се предшества от скорошна хирургическа интервенция или употреба на лекарства като антихистамини, антидепресанти или антихолинергични агенти. Тези лекарства могат да доведат до обективна хипофункция или субективно усещане за сухота в устата без хипофункция. Възможно е също да има анамнеза за намаляване на количеството слюнка, следствие на системно заболяване.

Едностранно или двустранно болезнено подуване на околоушната или подчелюстната област може да присъства при физически преглед. То може да бъде придружено от външно изместване на ушната мида, обикновено съседно на възпалена паротидна жлеза. Изтичане на гной от главните отвори на слюнчените жлези може да възникне спонтанно или след манипулация на засегнатата жлеза.

Мандибуларният тризмус е рядка находка, но може да присъства при по-големи отоци. В някои случаи може да е налице и дисфагия, повишаване на температурата, понякога се формира абсцес.

Хроничен рецидивиращ сиалоденит

Появата на хронични повтарящи се епизоди може да се дължи на основния синдром на Sjogren или дуктални аномалии. В такива случаи може да се отчете изтръпване в жлезата, предхождащ болка и подуване.

Хроничен склерозиращ сиалоденит

Обикновено се представя едностранно в подчелюстната жлеза, като не може да се разграничи клинично от новообразувание, болката е противоречива находка.

Обструктивен сиалоденит

Образуването на камъни в жлезистите канали (сиалолити) може да доведе до развитието на обструктивен сиалоденит. Възможно е да има анамнеза за рязко епизодично подуване на околоушната или субмандибуларната жлеза, което обикновено е болезнено. Тези епизоди се случват по време на хранене, с продължителност 2 - 3 часа и постепенно отшумяват.

Автоимунен сиалоденит

Характеризира се с персистиращо, безсимптомно двустранно подуване на околоушните жлези и може да представлява като проява на по-широко разпространено системно заболяване. Сухота в очите и сухота в устата често присъстват и може да са показателни за съпътстващо заболяване на съединителната тъкан (напр. SLE, RA или склеродермия). Може да присъства и кандидоза на устата.

Изображение: CDC/NIP/Barbara Rice, Public domain, via Wikimedia Commons

Поставяне на правилна диагноза

Най-честите симптоми, които се срещат при подуване на слюнчените жлези и са важни при диагностицирането са:

1. Висока температура — може да се прояви с остър инфекциозен сиалоденит или автоимунна етиология, предполагаща инфекция или възпаление.
2. Болка и дисфагия (затруднено преглъщане) — обикновено едностранно, засягащо околоушната или подмандибуларната област, с по-изострена болка по време на хранене и преглъщане.
3. Оток на лицето — обикновено едностранно и засягащ околоушната област, под езика или под челюстта. Може да протече с остро начало и да има анамнеза за повтарящи се епизоди.
4. Повтарящи се болезнени отоци — показателни за хроничен рецидивиращ сиалоденит.
5. Ексудация на гной от отворите на слюнчените жлези — показателно за бактериална инфекция, може да възникне при манипулация на засегнатата жлеза или спонтанно.

Лечение

При хроничен рецидивиращ сиалоденит или хроничен склерозиращ сиалоденит, острите пристъпи се контролират с консервативни терапии като хидратация, аналгетици (главно НСПВС), лекарствени продукти за стимулиране секрецията на слюнка и редовен, деликатен масаж на жлезите.

Ако е налице бактериална инфекция, трябва да се изолират бактериалните култури, последвани от първоначална емпирична антибиотична терапия, например амоксицилин, аугментин или клиндамицин.
Ако пристъпите са повече от 3 пъти годишно или са тежки, трябва да се обмисли хирургично изрязване на засегнатата жлеза.

Заглавно изображение: http://www.scientificanimations.com/, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons