Сиалолитиаза МКБ K11.5

Какво е сиалолитиаза?

Сиалолитиазата е доброкачествено състояние, при което се образуват камъни в каналите на основните слюнчени жлези на главата и шията. Това включва околоушните жлези, подмандибуларните жлези и сублингвалните жлези. Сиалолитиазата е най-честата причина за подуване на слюнчените жлези с честота от 1 на 10000 до 1 на 30000 души.

Сиалолитиазата може да доведе до запушване на основните канали на слюнчените жлези, което по-късно да доведе до възпаление от разрушителни слюнчени ензими, наслагване на бактериална инфекция, наречена сиаладенит, или в редки случаи образуване на абсцес.

Причини за сиалолитиаза

Факторите, влияещи върху образуването на слюнчените камъни, не са добре разбрани. Изследванията на етиологичните фактори остават ограничени поради относително рядката честота на заболяването.

Счита се, че причините за образуването на камъните могат да се разделят на две основни групи:

• анатомични фактори, влияещи върху образуването или потока на слюнката (т.е. стеноза или възпаление на канала)
• фактори на състава (т.е. повишено съдържание на калций или променена ензимна функция)

През последните години тютюнопушенето се обсъжда като потенциален рисков фактор за образуването на слюнчени камъни. Предложените механизми включват развитието на възпаление в слюнчените канали и намалено производство на слюнчена амилаза.

Основната възраст при диагностициране е между 30 и 60 години и има по-висока честота сред мъжете. Приблизително 85% от камъните се срещат в подчелюстната жлеза поради различни фактори, което я прави най-често срещаното място за сиалолитиаза.

Формиране на слюнчените камъни

Хистологично сиалолитите (камъни в слюнчените жлези) се състоят от различни съотношения на органични и неорганични материи, намиращи в сърцевина. Вътрешното ядро се счита за първоначален сиалолит, който впоследствие се разширява от отлагането на допълнителен органичен и неорганичен материал, образувайки външните слоеве.

Изображение: PGA, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Симптоми при сиалолитиаза

Признаците и симптомите са променливи и до голяма степен зависят от това дали запушването на канала е пълно или частично и от това колко високо налягане се създава в жлезата. Развитието на инфекция в жлезата също влияе върху признаците и симптомите, а те са:

• Болка, която е периодична и може внезапно да се влоши преди хранене, а след това бавно да се подобри.
• Подуване на жлезата, също обикновено периодично, често внезапно се появява или се увеличава преди хранене, а след това бавно намалява.
• Повишена чувствителност на засегнатата жлеза.
• Осезаема твърда бучка, ако камъкът е разположен близо до края на канала. Ако камъкът е близо до отвора на долночелюстния канал, бучката може да се усети под езика.
• Липса на слюнка, идваща от канала (пълна обструкция).
• Еритема (зачервяване) на дъното на устата (при инфекция).
• Изтичане на гной от канала (инфекция).
• Шиен лимфаденит (подуване на лимфните възли).
• Лош дъх.

Рядко, когато камъните се образуват в малките слюнчени жлези, обикновено има само леко локално подуване под формата на малък възел и повишена чувствителност.

Диагностициране

Клиничната диагностика на сиалолитиаза може да бъде затруднена, тъй като при пациентите може да липсват симптоми, освен ако камъкът не доведе до запушване на слюнчените канали, наречено сиаладенит.

Ако камъкът е довел до запушване на канала, пациентите се оплакват от едностранно подуване на слюнчените жлези и остра болка, която се засилва по време на хранене. При прегледа се установява асиметрично подуване на засегнатата слюнчена жлеза.

Ако са достатъчно големи, тези камъни могат да се видят при изследване на устната кухина. Обикновено са с овална или кръгла форма, бял или жълт цвят. Ако не се виждат визуално, камъните обикновено се установяват по анатомичния ход на засегнатия слюнчен канал или жлеза.

Сиалография

Сиалографията е златен стандарт за диагностициране на сиалолитиаза, тъй като позволява визуализация на слюнчените канали и основната дуктална патология.

Изображение: James Heilman, MD, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Използвайки тази техника, контрастът, инжектиран чрез малка игла, позволява рентгенографска визуализация и може да бъде терапевтичен, позволявайки преминаване на по-малките камъни. Недостатъците включват излагане на радиация и риск от алергична реакция към контраста.

Компютърна томография

Неконтрастната компютърна томография е широко използван метод за оценка на сиалолитиазата. Предимствата са отлична чувствителност и специфичност за калцирани камъни, бързо време за обработка на резултата и широко разпространение.

Недостатъците включват излагане на радиация и ограничена оценка на дукталната система или основната патология (т.е. запушващи маси).

Сиалендоскопия

Сиалендоскопията позволява директна визуализация на слюнчените камъни и слюнчените канали, като по този начин осигурява отлична чувствителност и специфичност. Тя се използва и за отстраняване на камъни.

Изследванията показват, че сиалоендоскопията е безопасна и ефективна алтернатива на конвенционалните отворени хирургични техники с по-малък риск от усложнения. Освен това, сиалоендоскопията е изпълнима в амбулаторни условия, като се използва локална анестезия.

Ехография

Ултрасонографията (ехография) е неинвазивен метод за изобразяване на сиалолитиазата. Обичайният външен вид на сиалолитите, при тази техника, е хиперехогенният фокус със задна сянка. Предимствата на ултрасонографията включват липса на облъчване, интерпретация на изображения в реално време и широко разпространение.

Изображение: © Nevit Dilmen, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Лечение

Лечението на сиалолитиазата трябва да започне с консервативни мерки, като масаж на слюнчената жлеза и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС). Ако някой от признаците на инфекция се появят, като шийна аденопатия, гнойно отделяне от слюнчените канали или еритем (зачервяване), заобикалящ слюнчените канали, се започва антибиотична терапия.

Ако консервативните методи са неуспешни, по-нататъшното лечение се определя въз основа на размера, броя и местоположението на сиалолита.

Подвижните субмандибуларни камъни с размери по-малко от 5 mm и разположени в дисталния канал първоначално трябва да бъдат подложени на лечение с ендоскопия. Въздействащите субмандибуларни камъни в дисталния канал и камъните, по-големи от 5 mm, трябва да се лекуват с трансорален канал.

При камъните в проксималния канал или хиларната област, които са 5 до 7 mm, трябва да се започне с ендоскопско лечение. Ако това е неуспешно или камъкът не се повлияе, следващата стъпка е трансорален хирургичен подход.

Външната литотрипсия (ултразвуково разбиване на камъни) е опция за камъни, които не се опипват или не се визуализират при ендоскопия. Интрапаренхимните камъни могат да бъдат извлечени ендоскопски, ако са 5 до 7 mm и визуализирани. По-големите камъни изискват лечение с трансорално нарязване. Хирургичното изрязване на слюнчената жлеза трябва да бъде крайна мярка.

Заглавно изображение: Goran tek-en, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons