Болести на слюнчените жлези МКБ K11

Слюнчените жлези произвеждат и секретират слюнка през каналите в устната кухина. Слюнката помага за дъвченето, храносмилането и преглъщането чрез овлажняване на храната. Слюнката почиства и устната кухина от микроорганизми, чрез антителата и ензимите, които съдържа.

Нарушения в слюнчените жлези водят до подуване и възпаление. Болестите на слюнчените жлези се изразяват в лош вкус в устата, затруднено затваряне и отваряне на устата, сухота или повишено слюноотделяне, както и болкат и оток в областта на засегнатите жлези, устата, лицето и шията.

Атрофия на слюнчена жлеза

Болести на слюнчените жлези, при които настъпва унищожаване на ацинарните клетки и ацинусите на жлезата води до атрофия на слюнчената жлеза. Атрофията може да бъде на паротидна, субмаксиларна, субмандибуларна, сублингвална или малките слюнчени жлези. В началото пациентите са безсимптомни поради значителния резерв от ацинарни клетки.

С течение на годините клетките в слюнчените жлези атрофират, разраства се съединителната тъкан между тях. Други причини за атрофия на клетките, са токсичната активност на някои лекарства, възпаления в жлезите или неоплазми.

При синдрома на Сьогрен се открива атрофия на слюнчените жлези. Разрастващата се съединителна тъкан постепенно замества клетките и жлезата намалява активността си. Синдромът засяга по-често жени след 40 годишна възраст. Освен с атрофия на слюнчените жлези, протича и с ксеростомия (сухота в устата), ксероофталмия (сухота в очите) и хроничен полиартрит.

Заради сухотата в устата, говорът и преглъщането са затруднени. Пациентът приема течност с всяка своя хапка. Сухотата в очите може да доведе до кератоконюктивит, а полиартритът засяга най-малките стави, като в бъдеще могат да анкилозират.

Хипертрофия на слюнчена жлеза

Противоположният процес на атрофия хипертрофия. Изразява се в уголемяване на жлезите. Причините, водещи до този процес са разнообразни — неоплазия, възпалителни процеси, СПИН, синдром на Сьогрен, хронична грануломатоза, сиалоденит и други състояния.

Състоянието се изразява в болезнено подуване на някоя от големите слюнчени жлези, лош вкус и сухота в устата и затруднения при говорене и хранене. Острото възпаление на слюнчените жлези се нарича паротит и може да бъде причинено от вируси (заушка) или бактерии.

Изображение: http://www.scientificanimations.com/, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Хроничното им възпаление се означава с термина сиаладенит. Той се характеризира с чести, болезнени подувания на жлезата, които после отшумяват. Предполага се, че е свързан с приема на определени храни.

При някои пациенти със СПИН, се открива уголемяване на слюнчените им жлези. Саркоидозата е друга причина за уголемяването на някоя от жлезите. Интересното при нея е, че не винаги тази хипертрофия се свързва с болка.

Обикновено се засяга едностранно някоя от жлезите, но при сиалоденозата се засягат двустранно слюнчените жлези. Някои от причините са лекарства, диабет, натравяне с тежки метали или злоупотреба с алкохол.

Сиалоаденит

В рубриката болести на слюнчените жлези се включва и сиалолитиазата. За разлика от сиалоденозата (невъзпалително), сиалоденитът е възпалително уголемяване на слюнчените жлезите. Най-често се засяга едностранно околоушната жлеза. Причинява се от:

• бактериални или вирусни инфекции
• автоимунни заболявания
• неоплазии
• сиалолитиаза
• идиопатични (неизвестни) причинители

Острият сиалоденит протича с болезнено подуване, преместване на външното ухо, ако причинителят е бактериален — изтичане на гной. При обструктивния сиалоденит, се формират камъни в слюнчените жлези и така възпрепятстват нормалния поток на слюнка.

Известен е и автоимунен сиалоденит, при който единственият симптом е подуването на жлезата. Понякога може да се наблюдава сухота в устната кухина и очите.

Абсцес на слюнчена жлеза

Абсцесът представлява ограничена колекция от гной, която се е формирала след възпаление. Той протича с повишена температура, оток, болка и зачервяване. Инфекцията може да се дължи на вирусни или бактериални причинители.

Някои групи лица са по-застрашени от други, като възрастните пациенти над 65 годишна възраст, лоша орална хигиена или някои хронични заболявания (автоимунни, диабет, СПИН).

Пациентите се оплакват от силни болки в областта, изтичане на гной, сухота и неприятен вкус в устата, зачервяване и други. Лечението се състои в дрениране на гнойта и последваща антибиотична терапия.

Фистула на слюнчена жлеза

Вроден или придобит канал, свързващ кухина или орган с друга част от човешкото тяло, се нарича фистула. След дадена хирургична интервенция или травма, една рана зараства, но понякога през този възстановителен процес се формира канал.

При наличието на фистула се наблюдават подуване, повишена температура и изтичане на течност от отвора й. Най-често фистулите се отварят в околоносните синуси, устната кухина или на повърхността на кожата.

Сиалолитиаза

Изображение: PGA, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Процеса на образуване на камъни в слюнчените жлези и канали, се нарича сиалолитиаза. След като се образуват могат да запушат слюнчените канали и да възпрепятстват потока на слюнка, което по-късно да доведе до възпаление и абсцес.

Камъните се състоят от органична и неорганична част. Пациентите се оплакват от болка, която може да се засили при хранене, подуване на лимфните възли и жлеза, понякога може да се напипа бучка. Ако слюнченият камък е запушил изцяло канала, няма да се отделя слюнка.

Заболяването се среща по-често сред мъже. Сиалографията е най-точния метод за диагностициране на състоянието. В началото се прилага консервативно лечение, ако е неуспешно, се преминава към хирургично отстраняване на камъните.

Мукоцеле на слюнчена жлеза

Мукоцеле, цервикална и устна ранула са понятия, с които се означават псевдокисти, засягащи слюнчените жлези. Когато е нарушен потока от слюнка, се формира мукоцеле. Разликата с ранули е, че те се формират в пода на устата. Ранулите и мукоцелето се подразделят на подтипове.

За появата на тези състояние е необходима предварителна травма на мястото, като прехапване, разместване на ортодонтско устройство, хирургична интервенция или други причини. Трите състояния най-често протичат асимптоматично. Макар и рядко, може да се наблюдава болезнено подуване, но най-често се оправят спонтанно. Мукоцелето най-често се формира по долната устна.

Нарушения на слюнчената секреция

Друга рубрика, която се включва в болести на слюнчените жлези са нарушенията в слюнчената секреция. Те се дължат на възпалителни, инфекциозни, автоимунни заболявания и други. Хипоптилиазъм е намалената продукция на слюнка, а ксеростомия — сухота в устата.

При тези две състояния пациентите се оплакват от халитоза (лош дъх), затруднено преглъщане говорене, промени вкусове, набръчкан или сух език. Съществува и друго нарушение на слюнчената секреция, наречено птилиазъм.

С термина птилиазъм се означава повишеното отделяне на слюнка. Среща се най-често сред бременните жени, където протича с гадене и повръщане. Състоянието може да е сериозно и трябва да се наблюдава.

Други болести на слюнчените жлези

Изображение: Pereru, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

В тази рубрика са включени:

1. Болест на Mikulicz — това е двустранно увеличаване на слъзните и слюнчените жлези
2. Доброкачествено лимфоепително увреждане на слюнчена жлеза — включва се в синдрома на Сьогрен и представлява доброкачествена лезия. То е с автоимунен произход, протича с атрофия на паренхима на жлезата и хиперплазия на дуктусите.
3. Некротизираща сиалометаплазия — представлява доброкачествена язвена лезия, който най-често се формира на прехода между твърдото и меко небце. В началото язвата е малка, ограничена и зачервена, но в последствие става все по-дълбока.
4. Стриктура (стеснение) на слюнчения канал — обикновено се формират след възпаление или хирургични манипулации. Слюнката може да престои и да се формира запушалка.
5. Сиалектазия на слюнчения канал — това е дилатация на слюнчените канали, най-често се установява в околоушните жлези.
6. Стеноза (стеснение) на слюнчения канал — по-често засяга канала на паротидната жлеза, като може да обхване повече от един канал.

Болест на слюнчена жлеза, неуточнена

Слюнчените жлези са таргетен орган на много и най-различни заболявания — възпалителни, автоимунни, неоплазии и други. Обикновено се проявяват с болка около съответната жлеза, подува, зачервяване, понякога пациентите се оплакват от лош дъх и променен вкус.

Заболяванията се диагностицират при преглед и с помощта на сиалография, ехография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други методи.

Заглавно изображение: Goran tek-en, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons